Решение № 133 от 29.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Велико Търново, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264000500187 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена въззивна жалба от „УникредитБулбанк“ АД против Решение № 91/ 19.02.2026 г. по гр.д. № 187/ 2026 г. по описа на ОС – Велико Търново в частта, с която съдът е осъдил Банката да заплати на основание чл.55, ал.1 ЗЗД на Р. Д. Н. сумата от 21 661.07 швейцарски франка, ведно със законната лихва върху същата, считано от 04.03.2025 г. до окончателното й изплащане. В частта, с която е отхвърлен искът на Н. – за разликата над 21 661.07 CHF до 22 201.78 CHF решението е влязло в сила.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно. Изразява несъгласие с формирания от съда извод за нищожност на процесния договор за ипотечен кредит.

Съдът се обосновал със съдържанието на ипотечния договор, сключен на основание на договора за кредит, но тъй като последният не бил представен по причина, която не се дължи на вина на Банката, цялостното му съдържание не било изследвано и съответно уговорките между страните не били установени по безспорен начин. Освен това съдът не извършил преценка дали двете клаузи, приети от него за нищожни, уреждат основния предмет на договора, както и дали договорът може да се запази при неутрализиране неравноправния характер на същите, при което обявяването от него на целия договор за нищожен с оглед нищожността на конкретните клаузи, противоречало на чл.26, ал.4 ЗЗД. Оспорва и размера на присъдената сума, като счита, че съдът е следвало да извърши съпоставка на заплатената от ищеца възнаградителна лихва и дължимата такава при условията на т.1 от нотариалния акт за ипотека и да присъди само разликата. Неправилно било и приетото от съда по възражението на Банката за изтекла погасителна давност. Развива подробни съображения в подкрепа на 1 тезата си, че при претендирани реституционни последици от установяване на нищожни договорни клаузи приложение намира националният закон и давността тече от получаване на сумата при начална липса на основание. Отделно, в случая ищецът бил адвокат по професия и тезата на съда, че той не е могъл да узнае неравноправния характер на клаузите преди 2024 г., била несъстоятелна. Още през периода 2019 г. – 2021 г. съществувала публично достъпна практика на ВКС относно неравноправността на клаузи за валутен риск по кредити в швейцарски франкове и ищецът като юрист разполагал с професионален капацитет да идентифицира възможности за защита, при което той не можел да бъде приравнен на потребител без юридическа подготовка по отношение на преценката за разумна възможност за узнаване. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и съдът да отхвърли предявения от Н. иск, а в условията на евентуалност, ако приеме наведените доводи, че договорът не е нищожен в неговата цялост, да отхвърли претенцията частично, до размер на разликата между уговорената в чл.1 от договора възнаградителна лихва и събраната от ищеца такава.

Претендира присъждането на направените разноски.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна Р. Д. Н. е заела становище за неоснователност на въззивната жалба. Съдът правилно, при излагане на подробни съображения в съответствие с практиката на ВКС и СЕС, приел, че клаузата за прехвърляне на валутния риск е определяща основния предмет на договора за кредит и рефлектира върху валидността на целия договор без да е възможно запазването на действието му, както и че възражението на Банката за погасяване на вземането на ищеца по давност е неоснователно. Размерът на неоснователно заплатената сума бил установен от заключението на приетата експертиза. Моли решението да бъде потвърдено и съдът да му присъди разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамките на предметния обхват на въззивното производство, очертан от оплакванията във въззивната жалба и становищата на страните, намира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за връщане на сумата, недължимо платена от ищеца Р. Д. Н. като възнаградителна лихва по договор от 23.06.2006 г. за ипотечен банков кредит, на основание на нищожна клауза в договора.

Не е спорно, че между Н. като кредитополучател и „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД (чийто правоприемник е „УникредитБулбанк“ АД) е бил сключен договор от 23.06.2006 г. за ипотечен банков кредит, съдържанието на който се установява от НА за договорна ипотека върху недвижим имот № 67, том ІІ, дело № 204/2006 г. на Нотариус С. В., възпроизвеждащ съществените му условия. Оригиналният договор заедно с цялото кредитно досие е унищожен през 2021 г. след изтичане на срока за 2 съхранението му. Видно от договора за ипотека, Банката е предоставила на Н. кредит в размер на 37 000 CHF при дължима фиксирана лихва от 2.9 % за първите дванадесет месеца, а за останалият период до окончателното погасяване на кредита – плаваща лихва в размер на БЛП на Банката, действащ за периода, намален с 0.386 % редовна надбавка и наказателна надбавка от 10 пункта над договорения лихвен процент при неиздължаване в срок на главницата и/или лихвите, до пълното издължаване на главницата, лихвите и разноските по кредита. Страните са договорили, че по искане на кредитополучателя и ипотекарните длъжници кредитът може да бъде превалутиран в лева или евро по търговски курс „купува“ на Банката към датата на превалутирането и при лихвени проценти съгласно лихвения бюлетин на Банката за съответната валута, както и че Банката има право служебно да превалутира кредита в случай, че средната стойност на швейцарския франк към лева за текущото полугодие се повиши в 20 % спрямо средната стойност на франка към лева за полугодието, през което е отпуснат кредита. Кредитополучателят е декларирал, че е запознат с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лев или евро, както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му в български лева, в резултат на приложен по-висок лихвен процент съгласно действащите лихви по лихвения бюлетин на банката за физически лица и напълно приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск, като се съгласява да поеме всички евентуални вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след превалутиране на кредита. Кредитополучателят е заявил, че са му разяснени понятията „валутен риск“ – промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро за срока на действието на кредита, „лихвен риск“ – възможността в резултат на превалутирането да бъде приложен по-висок лихвен процент, което има за последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му в лева, и „превалутиране“ – промяната във валутата, в която се изчислява стойността на задължението и е декларирал, че разбира смисъла на превалутирането и неговите последици. Не е спорно и от заключението на съдебно-икономическа експертиза се установява, че кредитът е бил усвоен и изцяло погасен до 27.01.2016 г., като Н. е върнал 37 300 CHF – главница и 21 661.07 CHF – редовна възнаградителна лихва. Съгласно допълненителното заключение за издължаването на кредита са използвани левове, които са превалутирани по съответния курс на Банката в CHF и са погасявани съответните части от задължението за главница, лихва и такси.

При изяснената фактическа обстановка ВТАС споделя правния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявения от Н. иск, обоснован с преценката, че клаузата в процесния договор за банков кредит, с която валутният риск е възложен изцяло на потребителя, е неравноправна и като такава е нищожна и че договорът не може да се изпълнява без тази клауза, тъй като тя се отнася до основния му предмет. На основание чл.272 ГПК съдът препраща към изложените в първоинстанционното решение мотиви.

Безспорно е, че кредитополучателят Н. като страна по процесното правоотношение има качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 ЗЗП – той е физическо лице, получило финансова услуга, непредназначена за извършване на търговска или професионална дейност, по договор с търговец, сключил договора в рамките на търговската си дейност, при което той се ползва с потребителска защита.

Практиката на СЕС във връзка с тълкуването на транспонираната в действащия ЗЗП 3

Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори и конкретно относно клаузата за валутния риск /по дела С-117/23, С-212/20, С-705/21, С776/19 – С-782/19, С-118/17, С-51/17, С-70/17 и С-179/17, С-26/13, C-186/16 и много др./, анализирана и обобщена в редица актове на ВКС /Решение № 138/ 29.05.2026 г. по т. д. № 1263/2023 г., II т. о. на ВКС, Решение № 92/ 26.03.2026 г. по т. д. № 149/2023 г., I т. о. на ВКС, Решение № 63/ 23.02.2026 г. по т. д. № 418/2025 г., I т. о. на ВКС, Решение № 50011/ 26.11.2024 г. по т.д. № 1060 / 2022 г. на ВКС, Решение № 50008/ 05.03.2025 г. по т.д. № 1367/2021 г., II т.о. на ВКС и др./, приема, че:

- при договор за кредит в чуждестранна валута, който подлежи на погасяване в нея или е индексиран с нея, всички клаузи, касаещи предоставената в заем сума – относно обменен курс на валутата, валутен риск, превалутиране, последици и пр., в съвкупност определят основния предмет на договора, тъй като касаят дължимите насрещни престации /решение по дело С-26/13, т.49, решение по дела С-776/19 – С782/19, т.56 и т.60, решение по дело С-118/17, т.48 и др./;

- тези клаузи не подлежат на проверка за неравноправност, ако са ясни и разбираеми, но ако не са такива и не са индивидуално уговорени, съдът дължи такава проверка;

- клаузите са ясни и разбираеми, ако относително осведоменият, в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител може да установи възможното поскъпване или обезценяване на избраната чуждестранната валута и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху собственото си финансово състояние /решение по дело С-26/13, т.71 и т.72, определение по дело С117/23, т.29 – 31 и др./;

- не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия;

- неиндивидуално уговорените, неясни и неразбираеми клаузи от потребителския договор могат да бъдат обявени за неравноправни по смисъла на чл.3, § 1 от Директивата и чл.143, ал.1 ЗЗП, ако въпреки изискването за добросъвестност създават значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по договора в ущърб на потребителя /решение по дело С-118/17, т.49/;

- формиран извод за неравноправност на клаузите за валутния риск влече недействителност на целия договор поради това, че той не може да се изпълнява без тези клаузи, касаещи основния му предмет, като съдът не може да допълва или изменя съдържанието на договора с цел неутрализиране на включените в него неравноправни клаузи /например да адаптира задълженията посредством промяна на валутата на договора или обменния й курс към конкретен времеви момент - съдът може да не обяви целия договор за недействителен въпреки наличието на неравноправна клауза, само ако може да приложи диспозитивна правна норма без да излага потребителя на особено неблагоприятни последици.

Разпечатката съдържа 28 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fda925db-9de9-42b2-a4c9-02530d346ed1