Определение № 1590 от 25.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1590 гр. София, 25.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501598 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.274 от ГПК и е образувано по повод подадена частна жалба от „Симеон 73“ ООД чрез адв.Р. И. против определение от 27.12.20203г.,постановено по т.д.№ 1208/2020г. по описа на СГС в частта му, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса и е върната въззивната жалба на дружеството против постановеното по делото решение.

С жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на този съдебен акт. Посочва се, че неправилно е прието, че държавната такса е дължима и от тази страна по делото.

Ответниците били депозирали обща жалба срещу първоинстанционното решение и тя се отнасяла до защитата на едно право като дължимата такса била в размер на 7 306,70лв.

Останалите двама ответници били освободени от заплащане на държавна такса, поради което не е било необходимо такава да се събира от дружеството. Като аргумент в подкрепа на това становище се посочва обстоятелството, че ищецът е заплатил една държавна такса с исковата молба,а не е заплатил такава за всеки ответник.

На следващо място се прави оплакване, че в обжалваното определение липсват мотиви защо съдът отказва да освободи страната от заплащане на държавна такса. Посочва се също,че дружеството не разполага с никакво имущество и не може да заплати държавната такса.

Във връзка с връщането на въззивната жалба, подадена от „Симеон 73“ ООД се посочва, че съдът може да върне въззивната жалба поради неплащане на държавна такса едва след влизане в сила на определението, с което се отказва освобождаване от заплащане на такава и повторно предоставяне на срок за нейното плащане. Неправилно съдът посочил, че липсва предпоставка за предоставяне на допълнителна възможност за изпълнение на произтичащото от закона и изрично конкретизирано задължение на „Симеон 73“ ООД.

1

Насрещната страна по делото не е подала отговор на частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС ), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При разглеждането й по същество съдът съобрази следното:

С постановеното по т.д. № 1208/2020г. на СГС решение е признато за установено по предявения от „Щрабаг“ЕАД против „Симеон 73“ ООД и В. С. П., че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност сумата от 171 335,09лв., представляваща задължение по запис на заповед от 23.05.2019г.

Освен това е признато установено по предявения от „Щрабаг“ЕАД против „Симеон 73“ ООД и С. В. С., че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност сумата от 194 000лв.- задължение по запис на заповед от 23.05.2019г.

Ответниците са подали обща въззивна жалба против този съдебен акт в законоустановения срок.

С разпореждане от 27.03.2023г. същата е оставена без движение до внасяне на държавна такса в размер на 3426,70 лв. от В. П. и още на 3426,70 лв. от С. С.. На 31.08.2023г. е постъпила молба, с която е поискано физическите лица да бъдат освободени от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване.

С определение №264050 от 30.11.2023г. това искане е уважено, а на „Симеон 73“ ООД са дадени указания да внесе държавна такса в размер на 7306,70лв.

С молба от 11.12.2023г. процесуалният представител на дружеството- частен жалбоподател е изразил становище, че държавна такса не се дължи, тъй като физическите лица са освободени от заплащане на такава, а за подадената въззивна жалба се дължи само една държавна такса. При условията на евентуалност, ако все пак съдът приеме, че държавната такса е дължима,то се моли дружеството да бъде освободено от заплащане на такава, тъй като не разполага с никакво имущество.

С обжалваното определение от 27.12.2023г. искането за освобождаване от заплащане на държавна такса е оставено без уважение. Изложени са съображения, че дори дружеството да не разполага със средства за заплащане на такава, то неговите интереси са гарантирани, тъй като разполага с процесуалната възможност да се присъедини към жалбата на останалите ответници.

Въззивният съд намира,че определението в тази му част е правилно като краен резултат по следните съображения: .

На първо място следва да бъдат обсъдени доводите на частния жалбоподател, че не дължи заплащане на държавна такса, тъй като тя е една и останалите двама въззивници са 2 освободени от заплащането й. Съдът намира, че същите не могат да бъдат възприети. Това, че част от жалбоподателите са освободени от заплащането на такса не рефлектира върху задължението на последния от тях. Освобождаването от заплащане на държавна такса не е равнозначно на изпълнение на публичното задължение за внасяне на такса като само изпълнението на същото би освободило страната, за която не е признато, че няма средства да я заплати от това задължение.

С оглед на този извод следва да бъде обсъдено дали са налице предпоставките за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване.

С нормата на чл.83, ал.2 ГПК се предвижда възможност за освобождаване от задължение за внасяне на държавни такси, но същата касае само физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да заплатят изцяло или частично дължимата такса. По отношение на търговските дружества няма предвидена аналогична процедура. Държавна такса от юридически лица не се дължи само когато става въпрос за спор относно нарушаване на правото на Европейския съюз. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет спор за нарушаване правото на ЕС или искът/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните законови хипотези, предвиждащи освобождаване от държавна такса, внасянето на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК.

Съобразявайки практиката на СЕС /напр. решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша/, в която е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса, ВКС приема, че в определени случаи задължението за внасяна на държавна такса може да се превърне в непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на дружеството като това основно касае дружества, които са в открито производство по несъстоятелност. Съгласно постановени в производство по чл.274,ал.3 от ГПК актове Определение № 4 от 7.01.2022г. на ВКС по т. д. № 378/2020г., I т. о., ТК ; определение № 170/15.04.2020г. по ч. т. д. № 209/2020г. на ВКС II т. о. и определение № 524/30.07.201 г. по ч. т. д. № 908/2019г. на ВКС II т. о. при преценка на възможността на дружеството да заплати следващата се държавна такса се преценяват фактори като размер на таксите според специфичните за случая обстоятелства, платежоспособност на юридическото лице, стадий на производството, в който е наложено ограничението във връзка с таксата.

В случая невъзможността да бъде заплатена държавна такса е обоснована с липсата на имущество, респ. достатъчно финансови средства за заплащане на определената държавна такса за въззивно обжалване. Същата е в размер на 7306,70лв.

Апелативният съд намира, че искането е неоснователно. „Симеон 73“ ООД е търговско дружество, чиято дейност не е прекратена и по правило може да бъде източник на средства за заплащане на държавната такса, дължима за въззивно обжалване. Твърдението на жалбоподателя за затруднено финансово състояние не е подкрепено с доказателства. На 3 следващо място следва да бъде съобразена правноорганизационната форма на жалбоподателя, която предполага извършване на търговска дейност и реализиране на приходи от такава дейност. Поради това не може да се направи извод, че заплащането на такса в размер на от 7306,70лв. ще съставлява непреодолимо препятствие за жалбоподателя да постигне признатата от закона легитимна цел на отмяна по реда на въззивното обжалване на решението, с което е уважен предявения срещу него иск по чл.422, ал.1 ГПК. Освен това фактът, че действащо търговско дружество не притежава налични парични средства за заплащане на държавна такса сам по себе си не е достатъчен, за да предпостави освобождаване от задължението за внасяне на такса.

Тъй като градският съд е достигнал до същия извод, то обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в тази му част.

Определението е неправилно в частта му, с която е върната въззивната жалба. След приключване на процедурата по чл.83,ал.2 от ГПК с потвърден отказ за освобождаване от заплащане на държавна такса е необходимо да бъде даден нов срок на жалбоподателя за внасянето на такава. Да се изисква от страната да е внесла таксата независимо от висящността на въпроса дали е състояние да я заплати противоречи на логиката на предоставената процесуална възможност да се иска освобождаване от заплащане на такава.

В този смисъл е и трайната практика на ВКС по реда на чл.274,ал.3 от ГПК /напр.определение № 612/ 26.10.2017г. по ч.т.д.№2452/2017г. на ВКС ,ІІ т.о. /.

Ето защо определението ще следва да бъде отменено в частта му, с която е върната въззивната жалба на „Симеон 73“ ООД и делото ще следва да се върне на първоинстанционния съд за осъществяване на процесуалните действия по предоставяне на нов срок за внасяне на таксата.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.12.2021208/2023г., постановено по т.д.№ 1208/2020г. по описа на СГС в частта му, с която е оставено без уважение искането за освобождаване на „Симеон 73“ ООД от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решението, постановено по т.д.№ 1208/2020г. по описа на СГС.

ОТМЕНЯ определение от 27.12.20203г., постановено по т.д.№ 1208/2020г. по описа на СГС в частта му, с която е върната въззивната жалба на „Симеон 73“ ООД против постановеното по делото решение като ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за осъществяване на процесуалните действия по предоставяне на нов срок за внасяне на дължимата се държавна такса.

Определението в частта му, с която се потвърждава първоинстанционното определение за отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса подлежи на 4 обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС , а в останалата му част не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5