Протокол № 122 от 17.02.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 122 гр. Варна, 17.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Е. Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20223100900507 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:35 часа се явиха:

Ищците И. К. и Л. К., в качеството им на законни представители на Д. И. К., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Е. К., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът ЗК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , представляван от Главния изпълнителен директор К.Х.Ч. и от Изпълнителните директори Б. А.

В., Е.Й.Б. и И. Д.Г., редовно призован, представлява се от адв. П. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, явяват се лично.

Вещите лица Д. Д. Р. и Л. Б. А., редовно призовани, не се явяват.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. К.: Поддържам исковата молба. Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по него.

Адв. П.: Поддържам депозираните отговори. Запознати сме с доклада 1 по делото. Нямаме възражение по него.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 66 от 10.01.2023 година:

Постъпила е искова молба от И. К. и Л. К., в качеството им на родители и законни представители на малолетната Д. И. К., родена на ****, всичките граждани на Украйна, против “ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за осъждане на ответникът да заплати в полза на пострадалата Д. К. сумата от 125000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от настъпили вродени малформации на ляв долен крайник, получени в следствие от ПТП, реализирано на 11.08.2019г. по вина на водача на лек автомобил ”Ситроен Ц5“, с рег. №*****, чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“.

В исковата молба се твърди, че ищцата и родителите й са пострадали в следствие на ПТП настъпило на 11.08.2018г. Сочи се, че по време на инцидента Л. К., е била бременна във втори месец, като на **** е родила увредено дете-Д. И. К.. Сочи се, че поставената диагноза на детето е: вродени малформации на опорнодвигателния апарат, които причиняват скъсяване на долната част на крайника, отсъствието на малкия пищял, хипоплазия на големия пищял, екто-олигодактия на пръстите на краката, брахидактилия, липса на задноходилните кости със стабилни функционални нарушения. Сочи се, че според заключението на специалист от регионална детска клиническа болница в гр.И.о-Франкивск, Украйна, детето е с вроден дефект, недвусмислено формиран по време на 7-8 седмица от ембрионалното развитие, когато върху майката Л. К., е извършено механично въздействие с негативни фактори върху плода. Твърди се, че в резултат от процесното ПТП, бременната майка е получила травми на гръбначен стълб, ребра и мозъчно сътресение, била е изложена на физични фактори-излагане на радиация от рентгенови лъчи и на химични фактори-приемане на лекарства, подлагане на анестезия. Сочи се, че според специалистът всички тези фактори са причинили развитие на плода с тежки вродени дефекти на опорно2 двигателната система, които са причина за инвалидизиране на детето.

Поддържа се, че се налага Д. К. да бъде с протеза на ляв долен крайник, която се сменя периодично според растежа на детето, както и че са необходими постоянни процедури за рехабилитация и лечебна физическа култура. Твърди се, че на 03.06.2019г. до ответникът е подадено заявление, придружено със съответната медицинска документация, с което е предявено искане за изплащане на обезщетение на детето за получените увреждания в следствие на претърпяното от майката ПТП в размер на 70000 долара. Сочи се, че с Писмо с изх.№0-92-8652/19.06.2019г. по Застрахователна преписка № *****, ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение, тъй като е приел, че се касае за вродена малформация, без връзка с претърпените от майката увреждания в резултат на ПТП от 11.08.2018г. Сочи се, че на 01.08.2019г на ответното дружество е представена медицинска документация, според която е налице причинноследствена връзка между претърпените от майката в 7-8 гестационна седмица увреждания в резултат от процесното ПТП и уврежданията на детето, родено от бременността. Твърди се, че ответното дружество е отказало да преразгледа становището си по въпроса за претендираното обезщетение за Д. К., като това е намерило отражение в Писмо изх.№0-92-12565/26.08.2019г. Поддържа се, че към понастоящем детето е на 3 години и четири месеца и разбира, че не е като другите деца, тъй като не може да тича, скача или да се придвижва спокойно. Поддържа се, че при всяко движение на детето, всички забелязват дефекта му, а то забелязва различното отношение на хората към него и страда от това. Твърди се, че в резултат на претърпяното в утробата на майката ПТП, детето е осъдено цял живот да живее с вродена малформация. Поддържа се, че поради отказът на застрахователя да изплати поисканото обезщетение, което съответствало на размера на необходимите средства за лечение в Полша, Д. К. вече е във възраст, в която няма как да бъде излекувана чрез поредица операции.

Поддържа се още, че детето страда при придвижване, изпитва телесна болка, страда от отношението на хората към него като към инвалид, никога няма да може да има нормален живот на нормално дете, целият му живот ще премине при съзнанието, че е различно и не може да си позволи много нормални за едно здраво дете и за един здрав човек неща. Сочи се банкова сметка, по която евентуално да се изплати претендираното обезщетение, именно в “Приват Банк“, Украйна с IBAN *********.

3

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище за неоснователност на претенцията, защото ищцата Д. И. К. не е съществувала като правен субект към момента на настъпване на произшествието, респективно не би могла да търпи неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с осъществен чрез процесното ПТП деликт, съответно няма и право на обезщетение. Поддържа се, че застрахованият при ответника водач на л.а.“Ситроен Ц5“, с рег.№ ***** няма вина за настъпване на процесното ПТП, което е реализирано на главен път “1-9“, на км.142 в посока гр.Варнагр.Бургас, в района след с.Старо Оряхово, като същият е навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал управляваният от И. К. л.а.“Рено Сценик“, с рег.№******, в което са пътували С. К., И. К., Л. К. и Н. К., които са получили телесни повреди. Сочи се, че според изводите на наблюдаващият прокурор по пр.пр. №7600/18г. по описа на Районна прокуратура Варна е образувала РП Варна, образувана по повод ДП №3206/2018г. по описа на 04 РУ Варна, причината за настъпване на процесното пътно-транспортното произшествие е настъпването на остър миокарден инфаркт по време на управление на водача на л.а.“Ситроен С5“. Поддържа се, че това внезапно настъпило болестно състояние, се явява случайно Д.ие по смисъла на чл.15 от НПК, доколкото в случая не съществуват никакви общоизвестни или установени правила, които да не са били спазени и съответно да са повлияли на внезапното влошаване на здравословното състояние на въпросният водач.

Твърди се, че не е налице нарушение на чл.20, ал.1, чл.116 и чл.117 от ЗДвП, съответно на причинно-следствена връзка между действията на водача и настъпилия вредоносен резултат, поради което се касае за случайно Д.ие по чл.15 от НК, което е изключващо вината обстоятелство. Сочи се, че според възприетото в правната доктрина и съдебната практика, е необходимо действията на водача, предшестващи пътнотранспортното произшествие да са правомерни, т.е. да не са допуснати нарушения на правилата за движение, намиращи се в непосредствена причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат и едновременно с това да са налице условия, поставящи го в невъзможност да изпълни задълженията си като участник в движението, и да предотврати настъпването на вредните последици. Ето защо се поддържа, че предявените претенции са неоснователни, поради липса на виновно поведение от страна на водача, застрахован при ответното дружество. На 4 следващо място се оспорва размера вредите, като се поддържа, че твърденията на ищцовата страна, касаещи физическото и психо– емоционалното му състояние на детето не са подкрепени с доказателства по отношение на вида, времетраенето и характера на вредите, и на причинноследствената връзка между увреждащо действие и всички посочени в исковата молба вреди. Поддържа се че процесните увреждания на детето са резултата от генетична малформация, без връзка с претърпените от майката увреждания в резултат на ПТП от 11.08.2018г. В условията на евентуалност, ако се установи причинноследствена връзка и виновно поведение на водача, се поддържа, че претендираното застрахователно обезщетение е завишено и не е съобразено с критериите за справедливост и със съдебната практика при сходни казуси, както и не кореспондира с причинените вреди и интензитета на претърпените болки и страдания. Също така се поддържа възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, поради което на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението, следва да се намали, тъй като е налице значителен принос на пострадалия за настъпване на вредоносните последици.

С подадената от ищците допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити подробни съображения в подкрепа на претенцията.

По конкретно се поддържа, че причинителят на процесното ПТП е бил валидно застрахован към датата на възникване на основанието за претендиране на обезвреда, настъпило е застрахователното събитие, налице са противоправност на Д.ието на застрахованото лице и причинноследствената връзка между поведението на причинителят на катастрофата и увреждането. Не се оспорва, че воденото по повод инцидента досъдебното производство, е прекратено поради възможността виновното лице да е получило остър миокарден инфаркт и в следствие на това да е настъпило ПТП, но това не е основание за отсъствие на предпоставка за търсене на обезвреда от ответника. Сочи се, че е налице признание на ответника за наличието на всички предпоставки за обезщетяване от деликт, тъй като застрахователят е предоставил обезщетение за претърпените вреди на другите участници в ПТП-И. К. /старши/, С. К., Н. К., Л. К. и И. К., като на първия е изплатена обезвреда и за претърпеният от него в последствие ексцес, който е приет безусловно от ответника за настъпил в резултат на процесното ПТП.

5

Поддържа се, че противоправността на Д.ието е факт, дори то да не може да бъде въздигнато в престъпление, поради недоказаността на момента на настъпването на инфаркта у причинителя, защото не може да се определи дали преди сблъсъка “при вероятната загуба на съзнание“, водача е управлявал автомобила с по-висока или по-ниска скорост. Сочи се, че сблъсъкът е станал в завой, в който автомобилът не би могъл да се движи дълго без контрола на водача, преди да напусне очертанието на пътя или да се удари в бетонната ограда. Ето защо дори да се приеме, че действително преди сблъсъка водача е загубил съзнание, то това би следвало да е станало мепосредствено преди сблъсъка и скоростта на управление при всички положения е била над разрешената, съответно не е налице невиновно причиняване на ПТП. Наред с това автомобила се е движил по възвишение, като според законите на механиката, в посока нагоре не е възможно увеличение на скоростта, без натиск върху газта. Сочи се, че установената скорост на движение на автомобил “Ситроен С5“ преди сблъсъка е била 115 км/ч, като същата е следвало да е намаляла в следствие на изкачването нагоре по участъка от пътя. В този смисъл във всички случаи в момент, в който водача съзнателно е ръководил действията си, той се е движил превишена скорост, тъй като разрешената такава за този пътен участък е 90 км/ч. Сочи се още, че причинителят на ПТП е имал стар инфаркт на миокарда и поради това е следвало да съобразява действията си с това обстоятелство, респективно не е следвало да шофира дълго време и с над разрешената скорост. В заключение се поддържа, че при всички случаи водача на л.а.“Ситроен С5“ е виновен за настъпване на процесното ПТП. Оспорва се твърдението на ответника, че увреждането на детето е резултат от генетична малформация, като се поддържа, че описаните в исковата молба увреждания, са в следствие на претърпяното ПТП в утробата на майката и се намират в причинноследствена връзка с него. Поддържа се още, че претърпените вреди са окончателни-инвалидността на детето е нейна доживотна присъда, като единствената й вина е, че е била зачената към момента на ПТП. Оспорва се и възражението за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, съответно че е налице основание за намаляване на дължимото обезщетение.