Решение № 164 от 18.03.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Видин, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320101782 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 128 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ от В. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „В.“, ул. „*-та“ № ** против „С.К ЕООД енд Ко“ КД, вписано в Агенция по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: с. В., община Н. с., обл. В., п.к. ***, зона „И.а“, ул. „П.“, представлявано от „С.К“ ЕООД, ЕИК ***********, вписано в Агенция по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление с. В., община Н. с., обл. В., п.к. ***, зона „И.а“, ул. „П.“, чрез управителя Н. С..

Твърди се от ищцата, че на 17.04.2015 г. е сключила трудов договор с ответника, като по силата на същия приела да изпълнява длъжността „Генерален директор с код по НКПД 1120-7001", с подробно описани задължения, както в трудовия договор, така и в длъжностната характеристика, срещу трудово възнаграждение, формирано от основно месечно възнаграждение в размер на 7 568.27 лв. /седем хиляди петстотин шестдесет и осем лева и двадесет и седем ст./ и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на законоустановения минимум /към датата на подписване на договора в размер на 0,6 %, върху 1 основното възнаграждение/ съгласно разпоредбите на трудовото законодателство, като трудовото и възнаграждение се изплаща ежемесечно.

Сочи се, че така сключения трудов договор е изменен с Допълнително споразумение от 29.09.2016 г. и Допълнително споразумение от 01.07.2021 г., досежно размера на трудовото й възнаграждение, като с Допълнително споразумение от 29.09.2016 г. е изменен чл. 2 от Трудовия договор, сключен на 17.04.2015 г., като трудовият договор се счита за сключен за неопределено време, а с Допълнителното споразумение от 01.07.2021 г. срокът на предизвестието за прекратяване на Трудовия договор е определен на три месеца. И двете допълнителни споразумения, влизат в сила от деня на подписването им.

Излага, че със заявление от 10.02.2025г., вх. № 147/10.02.2025 г. от входящия регистър на „С.К ЕООД енд Ко" КД е прекратен едностранно трудовия договор, сключен между ищцата и ответното дружество на 17.04.2015 г., изменен с Допълнително споразумение от 29.09.2016 г. и Допълнително споразумение от 01.07.2021 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, поради забавяне на плащане по обществено осигуряване.

Ищцата поддържа, че предвид настъпилото незабавно прекратяване на трудовия договор, съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, работодателят „С.К ЕООД енд Ко" КД следвало да й заплати дължимото трудово възнаграждение за отработените през м. февруари 2025 г. дни, в размер на 1687.50 лв., както и следващите й се съгласно Кодекса на труда обезщетения, а именно по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на 22 879.68 лв., представляващо тримесечно брутно възнаграждение, дължимо съобразно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 1 от Допълнително споразумение от 01.07.2021 г. към Трудов Договор, сключен на 17.04.2015 г., както и обезщетение но чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на 13 500 лв. за неизползван и отложен платен годишен отпуск в размер на 45 работни дни.

Твърди, че до момента ответникът не й е заплатил дължимото трудово възнаграждение за м. февруари 2025 г. /пропорционално на отработените дни/, както и дължимите обезщетения, подробно описани по-горе.

Сочи, че е депозирала заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Видин, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 2

559/2025 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумите: 1687,50 /хиляда шестстотин осемдесет и седем лева и петдесет ст./ лева – трудово възнаграждение за м. февруари 2025г., 22879.68 (двадесет и две хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и осем ст.) лева – обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, 13500,00 (тринадесет хиляди и петстотин) лева – обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ.

Претендират се направените в настоящото производство и в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

По делото са събрани писмени доказателства, приета е съдебно икономическа експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 559/2025 г. по описа на Районен съд - Видин, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от В. П. М. срещу ответника за сумите: 1687,50 /хиляда шестстотин осемдесет и седем лева и петдесет ст./ лева - трудово възнаграждение за м. февруари 2025г., 22879.68 (двадесет и две хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и осем ст.) лева – обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, 13500,00 (тринадесет хиляди и петстотин) лева – обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ.

Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 261 от 11.03.2025 г., срещу която от длъжника в срок е подадено възражение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.

Страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 17.04.2015 г., като ищцата е изпълнявала длъжността „генерален директор” в ответното дружество с основно месечно възнаграждение в размер 3 на 7568,27 лева. Съгласно чл.6.2 от договора за всяка година стаж при работодателя, както и за стаж на същата или сходна длъжност при друг работодател, признат съгласно действащото трудово законодателство, служителят ще получава допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на законоустановения минимум (към момента на сключване на трудовия договор 0,6 % върху основното възнаграждение) съгласно разпоредбите на трудовото законодателство.

На 10.02.2025 г. ищцата е подала заявление до управителя на дружеството, с което е поискала едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 10.02.2025 г.

Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена и не е оспорена, дава заключение за размера на неизплатеното трудово възнаграждение за процесния период – м. февруари 2025 г., както и за размера на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ и обезщетението за неползван платен годишен отпуск.

Съгласно заключението на вещото лице, няма направени плащания от ответника по начислените суми за ТВ и обезщетения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С протоколно определение от 18.02.2026 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл. 128 от КТ, който вместо за сумата 1687,50 /хиляда шестстотин осемдесет и седем лева и петдесет ст./ лева се счита предявен за сумата в размер на 1930.13 /хиляда деветстотин и тридесет лева и тринадесет ст./ лв. – трудово възнаграждение за м. февруари 2025г.

Предмет на исковото производство, като продължение на заповедното, е да установи вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и срещу която е подадено възражение от длъжника. Затова и предметът на иска по чл.

422 от ГПК е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Нужно е да има идентичност между претенциите в тези две фази - по основание, размер и страни. По изложените съображения, увЕ.чаване на размера на иска със сума, надвишаваща размера на вземането по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е недопустимо. Ищцата разполага с възможност да предяви иск 4 за разликата в отделно производство.

Предвид горното, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено в частта на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл. 128 от КТ за сумата над 1687,50 лева до сумата в размер на 1930.13 лева, като недопустимо.

Съдът намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 128, т. 2 КТ за основателен и доказан.

Съгласно чл. 124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл. 128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл. 242 от КТ, според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищцата и ответното дружество. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил претендираното от ищцата трудово възнаграждение за м. февруари 2025 г. в установения срок. Размерът на дължимата сума се установява от заключението на вещото лице.

При това положение, следва да се признае за установено вземането на ищцата по отношение на ответника за сумата от 1687,50 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищцата за м. февруари 2025г.

По отношение на иска за обезщетение по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 221, ал.1 от КТ съдът намира същия за основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327, ал.1, т.2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Съгласно заключението на вещото лице на ищцата е било начислено обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 22879.68 лева.

При това положение, следва да се признае за установено вземането на ищцата по отношение на ответника за сумата от 22879.68 лева,

5 представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.

По отношение на иска за обезщетение по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 224, ал.1 от КТ съдът намира същия за основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Критерий за определяне размера на това обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. От заключението на вещото лице се установява, че на ищцата е начислено дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 45 работни дни в размер на 13500,00 лева.

При това положение, следва да се признае за установено вземането на ищцата по отношение на ответника за сумата от 13500,00 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск.

По разноските:

На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредЕ. отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Видин разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 80,00 евро и държавна такса в общ размер от 778,54 евро (34,51 евро по иска по чл. 128, т. 2 КТ, 467,93 евро по чл. 221, ал.1 от КТ и 276,10 евро по чл. 224, ал. 1 от КТ).

Водим от горното, съдът