Решение № 462 от 09.08.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500232 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 216 от 09.12.2022 г., постановено по гр. д. № 451/2020 г. по описа на РС – Елин Пелин, „У.К.Б.“ АД е осъдено да плати на М. В. Б. следните суми: сумата от 21212 лв., представляваща част от сумата от 24000 лв., платена без основание по договор за банков кредит № 26/11.03.2008 г. и представляваща разлика между договорения размер на възнаградителната лихва в т. 4.1.а от договора /при отчитане нищожността на клаузата на т.

11.1.3 от раздел II на договора за фиксиран минимален размер на лихвата/ и реално платената такава за периода от 17.03.2015 г. до 15.11.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 21212 лв. от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2020 г., до окончателното плащане; сумата от 5532 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 21212 лв. за периода от 22.02.2017 г. до 22.02.2020 г.; сумата от 2980 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемата – ищца в първоинстанционното производство, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

1

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД на главния иск и правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на акцесорните искове.

Между страните по делото е бил сключен договор за банков кредит № 26/11.03.2008 г. с предмет предоставяне на кредит в размер на 72000 евро с цел покупка на апартамент. Срокът на издължаване е до 15.03.2043 г., като е уговорено погасяване чрез анюитетни вноски. В чл. 4.1.а от договора е уговорен ГЛП в размер на едномесечен EURIBOR и фиксирана надбавка в размер на 2.55 %. Към датата на сключване на договора EURIBOR е бил със стойност 4.2 %, съответно уговорената лихва към този момент с включената фиксирана надбавка е била в общ размер от 6.75 %. В т. 11.1.3 от раздел II на договора - Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 26/11.03.2008 г., е уговорено, че при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски, ГЛП по кредита се фиксира в размера по т. 4.1.а и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт. При тези факти ищцата е претендирала исковите суми с твърдение, че клаузата на т.

11.1.3 от раздел II на договора е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и с твърдение, че в изпълнение на тази клауза е платила исковата сума по главния иск без основание поради това, че индексът EURIBOR се е променял многократно след сключване на договора, като значително е намалял, съответно лихвата е следвало да бъде намалена от банката, вместо да се прилага за целия период лихва в размер на 6.75 % /факт който е безспорен по делото/. В исковата молба ищцата е изложила и твърдение за наличие на приключило предходно производство между страните със същия предмет, но за различен период - гр. д. № 13729/2015 г. по описа на РС – С., по което исковата претенция била уважена на същото основание за периода от 17.03.2010 г. до 17.03.2015 г.

Съответно по настоящото дело се претендира сума, платена без основание поради нищожност на сочената договорна клауза за периода от 17.03.2015 г. до 15.11.2018 г.

Ответникът е оспорил исковете, като е изложил доводи, че в случая не е налице сила на пресъдено нещо /на каквато ищцата не се позовава, изложеното в уточняващата молба от 25.01.2021 г. е в друг смисъл, но това е без значение, тъй като преценката за липсата или наличие на сила на пресъдено нещо съдът е длъжен да извърши служебно/. Изложил е и доводи, че аргументите за неравноправност, съответно нищожност на клаузата, даваща право на банката да увеличи лихвения процент, са неотносими към предмета на спора, тъй като ищцата претендирала, че банката има задължение да намалява лихвата, а това не било така, тъй като уговорената лихва била фиксирана към датата на договора.

2

На първо място следва да се отбележи, че в случая между страните по делото е формирана сила на пресъдено нещо относно факта, че цялата клауза на т. 11.1.3 от раздел II на договора за кредит - Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 26/11.03.2008 г., е недействителна, съответно неоснователни са доводите на въззивника в обратния смисъл. Това е така, защото със сила на пресъдено нещо се ползват не отделни части на решението - диспозитив /в каквато насока са изложени доводи в отговора на исковата молба/ или мотиви, а със сила на пресъдено нещо /в нормалния случай, когато предметът на решението съвпада с предмета на делото, както е било в производството по гр. д. № 13729/2015 г. по описа на РС – С., решението по което е потвърдено от СГС със същите съображения чрез препращане към мотивите на РС на основание чл. 272 ГПК, като са изложени и допълнителни съображения/ се установява съществуването или несъществуването на спорното материално право, твърдяно или отричано от ищеца, с белезите, които го индивидуализират - юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество /вж. „Българско гражданско процесуално право“ – проф. Д-р Ж. Сталев – „Обективни предели на силата на пресъдено нещо“/.

В този смисъл е и цитираната в отговора на исковата молба съдебна практика, очевидно неправилно разбрана от ответника – сила на пресъдено нещо се формира, когато съдът се е произнесъл относно правопораждащия факт. А безспорно изводите относно предмета на спора, преценката дали той съвпада с предмета на решението и съответно дали е налице сила на пресъдено нещо се правят въз основа на цялото решение, което е единство от мотиви и диспозитив /при отчитане и на факта, че диспозитивът на решението не може да съдържа всички горепосочени елементи/ и само в това единство отразява надлежно волята на съда. Правопораждащият факт в случая не е договорът за кредит /както твърди ответникът/, а недействителността на договорната клауза, която недействителност поражда правото на ищцата да получи обратно сумата, която е платила въз основа на тази клауза. Като в случая силата на пресъдено нещо се отнася до недействителността на клаузата както в частта, даваща право на банката да увеличава лихвения процент, когато пазарните условия водят до такава необходимост, така и в частта, в която е посочено, че ГЛП се фиксира в размера по т. 4.1.а от договора /т. е. в размер на 6.75 %/ и не се променя, т. е. не се намалява. Пределите на силата на пресъдено нещо в случая се установява именно от мотивите на решенията на РС – С. и СГС, от които е видно, че и двете инстанции са приели, че доколкото в уговорената клауза липсва възможност за намаляване на лихвата при аналогична обратна промяна на пазарните условия /намаляване на EURIBOR/, това води до липса на равнопоставеност, тъй като не е уговорено рискът от промяната на пазарните условия да се носи и от двете страни.

Съответно така уговорена клаузата води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и не отговаря на изискванията за добросъвестност, а това я прави неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, доколкото не е и индивидуално уговорена /в каквато насока мотивите на РС – С. са допълнени 3 от СГС/.

Дори обаче да не се приеме наличие на сила на пресъдено нещо относно недействителността на горепосочената договорна клауза, това не променя изводите за основателност на исковете, като съображенията са аналогични на изложените както в предходното производство, развило се между страните, така и в практиката на ВКС, част от която е цитирана в решенията, постановени в това предходно производство, друга част е цитирана от първоинстанционния съд в решението, предмет на настоящото въззивно обжалване, а преди всичко тази практика е и служебно известна на настоящия съдебен състав.

В тази връзка въззивният съд намира следното:

Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че страните са уговорили плаващ лихвен процент.

Видно от съдържанието на т. 11.1.3 от раздел II на договора, уговорена е фиксирана долна граница /в размера по т. 4.1.а от договора/ на лихвата.

Действително дадената възможност на банката при промяна на пазарните условия да увеличи лихвата сочи, че лихвеният процент не е изцяло фиксиран, но при така изрично уговореното не е фиксирана само горната му граница /т. е. уговорено е той да може да се увеличава/, но долната му граница е фиксирана в размера при сключване на договора – 6.75 %, който не може да се намалява. Този фиксиран минимален размер на лихвата е бил прилаган през целия период на действие на договора. И именно това води до неравноправност на клаузата като цяло - както в частта, даваща право на банката да увеличава лихвения процент, когато пазарните условия водят до такава необходимост, така и в частта, в която е посочено, че ГЛП се фиксира в размера по т. 4.1.а от договора и не се променя /т. е. не се намалява/, като приложението именно на тази втора част от клаузата е и същността на спора.

Клаузата е неравноправна и в тази втора част, тъй като при постигнато съгласие между страните размерът на възнаградителната лихва да се съобразява с промяната на пазарните условия, принципът на равнопоставеността изисква рискът от промяната на пазарните условия да се носи от двете страни по сделката. Ето защо следва да е предвидена възможност в договора за съобразяване на всички промени на индекса EURIBOR – не само неговото покачване, което би ползвало банката /която е и икономически силната и по-добре информираната относно пазарните условия страна по договора/, но и неговото понижаване, което би ползвало кредитополучателя. При липса на такава възможност в договора очевидно кредитополучателят е в неравнопоставено положение и носи целия риск от промяната на пазарните условия. Налице е очевидно неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, клаузата е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност.

Не се установи по делото тази клауза да е индивидуално уговорена /тежестта за доказване на този факт се носи от ответника, а той дори не твърди индивидуално уговаряне, същевременно от представеното по делото решение на КЗП от 21.06.2010 г. се установява, че тази клауза се съдържа в ОУ на банката, при което макар включена в конкретния случай като част от 4 съдържанието на самия договор, очевидно е, че клаузата е изготвена предварително и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху нейното съдържание/. Съответно при липса на индивидуално уговаряне на неравноправната клауза същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Поради това и предвид уговореното в чл. 4.1.а от договора, че ГЛП се формира от едномесечния EURIBOR плюс фиксирана надбавка, е следвало при всяко намаляване на индекса EURIBOR да бъде намалявана и лихвата по договора, но това не е било сторено. Ето защо полученото от банката при прилагане на фиксирания лихвен процент от 6.75 % и в периодите /в рамките на исковия период/, в които индексът EURIBOR е бил с по-ниска стойност от тази при сключването на договора, е получено без основание и следва да се върне на ищцата.