Решение № 119 от 18.11.2024, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Н., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело № 20244420100*** по описа за 2024 година

По искова молба вх.№*****/02.05.2024г. първоначално пред ПлРС е било образувано гр.д.№****/2024г., по което съдията докладчик след администриране на делото с определение №****/11.05.2024г. е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на НРС.

След постъпване на делото в НРС е било образувано гр.д.№***/2024г. по описа на съда, по което като ищец е посочен К. В. М., ЕГН********** с постоянен адрес в с.Л., общ.Г., ул.„****“№8 и настоящ адрес в с.Л., общ.Г., ул.„В******“№8, чрез адв. С.

Т. от ПлАК със съдебен адрес в гр. П., ул.„****“№11. ет.1 срещу „*********“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“*******“№21, ет.5, представлявано от И.К..

В исковата молба се твърди, че К. В. М., ЕГН********** сключил с ответното дружество договор за кредит №******* на **.**.****г. Твърди се, че съгласно „ОСНОВНИ УСЛОВИЯ” на договора, ответното дружество предоставило на М. сумата от 1500лв. със задължението последния да я върне на 12 месечни вноски от по 154,07 лв. при фиксиран ГЛП от 12%, ГПР от 52%, обща сума на лихвите 92,02лв., такса за разглеждане 249,39 лв. и обща дължима сума по кредита в размер от 1841,41 лв. Твърди се, че съгласно погасителен план към договор №******* (Приложение №1), плащането на таксата за разглеждане била включена в месечната погасителна вноска в общ размер, възлизащ на 154,07лв. Допълва се, че процесният индивидуален договор за кредит и неговите приложения били неразделна част от Рамково споразумение ********, а кредитът бил усвоен от ищеца, като към настоящият момент се сочи, че 1 бил погасен изцяло с първата вноска от 154,07 лв., с падежна дата 15.01.2023 г. заплатена съгласно погасителния план на 14.03.2023г. и заплатена сумата от 689,00 лв. и на 14.04.2023г. заплатена сумата от 1332,75лв., като общо платената сума възлизала на 2175,82лв.

Твърди се, че на 18.04.2023г. с платежно нареждане за кредитен превод на сметката на К. М. е възстановена надплатена сума в размер на 337,96лв.

Твърди се също, че уговорената клауза за заплащане на такса за разглеждане в размер на 249,39лв. е нищожна, защото същата била уговорена в нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Сочи се, че съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК, кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба била да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Допълва се, че съобразно изричната норма на чл.10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Навеждат се доводи, че ответникът е дружество, което предоставя кредитно финансиране по занятие, като част от тази негова дейност е свързана с разглеждане на документите, подадени от потенциалните му клиенти, като това действие се явявало необходима стъпка по последващо усвояване на предоставената в кредит парична сума. В тази връзка, доколкото таксата за разглеждане била свързана с процедурата по усвояване на кредита се твърди, че клаузата, която предвижда дължимостта й влизала в колизия с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК. В допълнение се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗПК, извършването на предварителна преценка относно кредитоспособността на потребителя било задължение на кредитора, поради което не можело да се приеме, че той осъществявал някаква допълнителна услуга, обосноваваща съответно насрещно възнаграждение. Предвиждането на подобна клауза на практика, според ищеца водело до увеличаване на задълженията на потребителя по договора и предоставяло на кредитора допълнителен приход за изпълнението на една присъща му дейност. Предвид горното се навеждат доводи за това, че оспорената клауза била нищожна поради противоречието й със закона и по-специално с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. С оглед на това се твърди, че заплатената сумата от 249,39 лв., представляваща такса за разглеждане на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД подлежала на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение, респективно недействителна клауза за заплащане на възнаграждение.

Направено е искане за присъждане на направени разноски по делото от ищеца, като съда на основание чл.38, ал.2 от ЗА да определи адвокатско възнаграждение за 2 оказаната безплатна адвокатска помощ и да осъдите ответника да ги заплати.

Сочи се банкова сметка.

Представят се писмени доказателства: Договор за кредит № L312563 от **.**.****г.; Погасителен план; Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и рамково споразумение за потребителски кредити №********; Вносна бележка от 14.03.2023г.; Вносна бележка от 14.04.2023г.;

Платежно нареждане за кредитен превод от 18.04.2023г. за възстановяване на надплатени суми.

Направени са доказателствени искания на основание чл.190 ГПК, съда да задължи ответника да представи справка за заплатените суми по договор за паричен заем № L312563 от **.**.****г.

С разпореждане №486/30.05.2024г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК е изпратен препис от исковата молба с приложенията за връчване на ответника.

На 05.06.2024г. ответникът е бил уведомен за разпореждането на съда лично. В срок от него с вх.№1949/02.07.2024г. е получен писмен отговор на исковата молба.

В отговора си ответникът твърди, че счита предявеният иск срещу „*********“ ЕООД за процесуално недопустим поради липса на правен интерес. Твърди се в тази насока, че кредитополучателят е получил кредит от дружеството и в срок от 14 дни не е упражнил правото си на отказ, ползвал е кредита и не е имал възражения, относно договорните отношения. В случая се сочи, че не съществува правен спор между страните, поради което и липсва правен интерес от страна на ищеца за завеждане на делото. Допълва се, че е недопустимо при наличието на предоставена правна защита на потребителя по реда на ЗЗП и ЗПК, същия да бъде поощряван за бездействието си, от което биха произтекли имуществени вреди за кредиторите, подобни действия биха могли да бъдат предпоставка за злоупотреба с права. Прави се искане съда да се произнесе по допустимостта на иска, като се мотивира относно наличието на злоупотреба с права, както и неупражненото право на отказ в рамките на 14 дни.

По основателността на исковете се излагат доводи за това, че те са изцяло неоснователни. В тази връзка се сочи, че на **.**.****г. бил сключен Договор за кредит №L312563 между „*********“ ЕООД и К. В. М., за сума в размер на 1500.00лв. със срок на погасяване до 15.12.2023г., при фиксиран лихвен процент 12.00% и ГПР 52.00%. Договорът се сочи, че бил подписан от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура, като Клиентът кандидатствал за отпускане на потребителски паричен кредит чрез заявка онлайн на интернет страницата на кредитора www.iutecredit.bg. При кандидатстването за потребителски кредит, заявителят предоставил лични данни, посочил е желания размер на кредита, срока на кредита, наименованието на кредитния продукт, 3 условията, при които желае да ползва кредита. Тъй като заявката била направена от разстояние, клиентът потвърдил електронно и се е съгласил с Декларация за обработка на личните данни, получил и се запознал с преддоговорната информация по чл.8 от ЗПФУР, запознал се и приел Рамково споразумение на „*********“ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити на „*********“ ЕООД чрез мобилното приложение.

Допълва се, че Договорът бил сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен със средства за комуникация от разстояние, по електронен път. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние се сочи, че били регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като според чл.6, Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече (в §1, т.2 от ДР на ЗПФУР е посочено, че "средство за комуникация от разстояние" това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя). Електронният документ се приравнявал на писмен документ - чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ. На основание чл.5 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, страните се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга /съгласно Общите условия и Рамково споразумение на „*********“ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити/. На основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ страните приели, че всички изявления по повод кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит помежду им, подписани е обикновен или усъвършенстван подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления /съгласно Общите условия и Рамково споразумение на „*********“ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити/.

Навеждат се доводи, че Закона за потребителски кредит допускал договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.5, ал.9, кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно Приложение №2 и във връзка с чл.5, ал.13, Договорът за кредит включително Преддоговорната информация, Общите условия били подписани електронно, написани на ясен и разбираем език, при шрифт отговарящ на изискуемия по ЗПК.

Относно договорното възнаграждение се сочи, че доводите на ищцовата страна били неправилни и необосновани. Договорното възнаграждение представлявало възнаградителна лихва за отпуснатия кредит, като същата подробно била разписана в 4 предоставения на ищеца договор. Допълва се, че от договора било видно, че е посочен лихвен процент в размер на 12.00% и ГПР в размер на 52.00%. Погрешни били и твърденията, че размера на ГПР надвишавал законовия размер определен с ПМС №426/2014 г., тъй като основния лихвен процент не е с фиксирана ставка и към датата на сключване на договора същият не надвишава пет пъти законната лихва. В заключение по тази част се сочи, че твърденията за недействителност на договора на основание чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК били изцяло неправилни и необосновани.

Договор за кредит №L312563 отговарял на всички законови изисквания по ЗПК, като на длъжника били предоставени всички изискуеми от закона реквизити, а доводите на ищцовата страна в тази насока според ответника били превратни.

Що се касае за таксата за разглеждане се сочи, че тя била за предварително разглеждане на документи на кандидат – кредитополучателя, като се изтъква, че между страните все още нямало сключен договор за кредит и в тази връзка било налице само преддоговорно взаимотношение между тях, поради което кандидатът кредитополучател /макар и физическо лице/, все още нямал качеството потребител, за да се ползва от изричната законова закрила по смисъла на чл.411, ал.2. т.2 от ГПК във връзка с чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.

Относно ГПР по кредита се сочи, че бил посочен на стр. 1 от Договора за кредит и в т.2. на Част III от Разходи по кредита в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Допълва се, че при изчисляване на ГПР били взети предвид допускания, че договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията. Навеждат се доводи и за това, че общата дължима сума била в размер на 1841.41лв., която включвала главница в размер на 1500.00лв., възнаградителна лихва 92.02лв. и такса за разглеждане в размер на 249.39лв. (същата се изплащала на месечни вноски, съгласно погасителния план). Тази информация се твърди от ответника, че се съдържала и в Договора за кредит и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, които потребителят се сочи, че приел и се е съгласил с тях.