Определение № 2618 от 24.08.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2618 гр. София, 24.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502274 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 вр.чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

Депозирана е частна вззивна жалба от НАП срещу протоколно определение № 185/21.05.2026 г. постановено по по т.д. № 148/23г. по описа на БлОС, с което съдът е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК, поради констатирано наличие на преюдициалност с т.д. № 221/2022г. по описа на БлОС, образувано от Туристическо сдружение Еделвайс, с правно основание чл. 29, ал 1, предл. 1 и 2 от ЗТРРЮЛНЦ, както и т.д. № 219/2022г. на БлОС, образувано по предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен от Л. А. М. Х. срещу Сдружение Туристическо дружество Еделвайс и Синаница ВВ АД.

Съобщението за това определение е било съобщено на жалбоподателя на 08.06.2026г.

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 15.06.2026г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят НАП изтъква факта, че съдът неправилно е приел, че между производствата има правнорелевантна връзка, съотношение и обусловеност. Посочва, че за да постанови спиране съдът е приел, че има връзка на преюдициалност между настоящото производство по чл.269 ДОПК и това по чл.135 ЗЗД, както и това по чл. 29, ал 1, предл. 1 и 2 ЗТРРЮЛНЦ. Изтъква факта, че установяването на несъществуващо обстоятелство се постига с успешно проведен установителен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК във вр. чл. 599 ал. 1 ГПК. Но дори и при успешно проведен установителен иск за установяване несъществуването на вписано обстоятелство, заличаването му няма обратно действие.

Действието му ще бъде само занапред по отношение както на акционерите на ответното АД ,така и по отношение на третите лица /ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС/. Нарушенията при изпълнение на процедурата по чл. 72 ал. 2 ТЗ и други пороци при вписването на апорта 1 подлежат на установяване чрез специалния иск по чл. 537 ал. 2 ГПК. /в този смисъл е формирана задължителна съдебна практика - Решение №141/04.06.2012 г. на ВКС-ТК-Първо т.о. по т.д.№829/2010 г.; Решение №20/04.06.2012 г. на ВКС-ТК-Първо т.о. по т.д.

№1084/2010 г.

Уточнява, че липсата на нотариална заверка на съгласието на управителя на апортиращото дружество само по себе си не води до нищожност на извършеният апорт, при положение, че всички останали законови изисквания са спазени. В релевантния процесен период (1998 г. 2002г.) изискваното от чл. 73, ал. 1 ТЗ писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на вносителя не е било елемент от формата за действителност на самия апорт. а единствено условие за неговото вписване в Имотния регистър. До 2013 г. фактическия състав на апорта не е включвал изискването за нотариално заверено съгласие на вносителя като елемент на формата и фактическия състав на апорта. Уточнява, че ищецът е мажоритарен акционер в ответното дружество „Синаница- ВВ“ АД и че в това си качество изцяло го контролира, както и че повече от 20 години след извършването на процесните апорти, извършИ.т ги мажоритарен акционер, който при това все още контролира ответното АД, изведнъж решава, че те са правно порочни. Не на последно място, за 27 години (от апорта на Блок Б), съответно, за 23 години (от апорта на Блок А) ответникът „Синаница-ВВ“ АД е придобил процесните имоти по давност - дори и апортите да са нищожни, както ищецът твърди.

Затова счита, че няма процесуални пречки производството да продължи своя ход. Моли за отмяна на определението за спиране, което нанася вреди на кредиторите на „СИНАНИЦА ВВ“ АД, в т. ч. и на държавата в лицето на НАП, предвид наличието на непогасени публични задължения на дружеството в големи размери.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Сдружение Туристическо дружество „Еделвайс“, ЕИК 811160697, против „Синаница ВВ“ АД, ЕИК 101113393 – в несъстоятелност и ДЪРЖАВАТА, чрез Териториална дирекция на НАП гр.София, с правно основание чл.269 ДОПК за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти, които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №1110002995-2011/10.11.2011г. по описа на ТД на НАП София, офис Благоевград.

Сдружението претендира да е трето лице, чието право е засегнато от принудително изпълнение на публичен изпълнител върху негов собствен недвижим имот, с оглед на което с предявеният иск цели да установи правото си на собственост. Касае се за недвижим имот, който съгласно нотариален акт № 20 от 28.04.1998 г., том III, дело 568/1998 г. е бил собственост на Туристическо дружество „Еделвайс“ ЕИК 81116069 и с който имот сдружението се е разпоредило, като е извършило апортна вноска в капитала на „СИНАНИЦА ВВ“ АД. Върху процесния имот в последствие има наложена обезпечителна мярка „възбрана“ от публичен изпълнител при ТД на НАП София за обезпечаване на 2 задължения на „СИНАНИЦА ВВ“ АД в големи размери.

Исковата претенция Туристическо дружество „Еделвайс“ обосновава с твърдения, че е внесъл недвижимите имоти като апортна вноска в капитала на „Синаница ВВ“АД, но с влязло в сила решение № 90/17.08.2022г. по т.д.№211/2021г. по описа на ОС-Благоевград този апорт е обявен за нищожен по реда на чл.26 ЗЗД. Поради това правото на собственост върху тези имоти изначално било на ищеца. Предявен бил иск с правно основание чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ с предмет установяване на нищожност на вписванията в търговския регистър, а евентуално – несъществуване на вписани обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, а именно вече вписаната апортна вноска. Твърди, че това производство е преюдициално спрямо настоящото.

ОС Благоевград е уважил бланкетно искането на Туристическо дружество „Еделвайс“ за спиране на производството по т.д. № 148/2023 г. на ОС- Благоевград, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - поради наличие на разглеждано в същият съд дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, а именно по чл.29 предл.1 и предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, както и това по чл.135 ЗЗД.

Настоящата съдебна инстанция не споделя горния извод по следните съображения:

Съгласно решение №90/17.08.2022 г. по т.д.№211/2021 г. по описа на БлОС е обявена на основание чл.26, ал.1 ЗЗД нищожността на апортните вноски, с които ищецът ТД „Еделвайс“ е прехвърлил на „Синаница МВ“ АД с настоящо наименование „Синаница ВВ“ АД чрез апортни вноски в капитала на ответното дружество правото на собственост върху описаните в исковата молба недвижими имоти.

Производството по т.д. №219 по описа за 2022 г. по описа на ОС – Благоевград е образувано по предявени от Сдружение Туристическо дружество „Еделвайс“ искове по чл.29, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗТРРЮЛНЦ срещу „Синаница ВВ“ АД. Видно от твърденията в исковата молба е, че ищецът иска да се прогласи нищожността, а в отношенията на евентуалност да се приеме несъществуването на обстоятелство, вписано с Решение №1623/26.06.2002 година по ф.д.1064/1998 година апортна вноска на недвижим имот, с която Сдружение Туристическо дружество „Еделвайс“ внесъл в капитала на дружеството правото на собственост върху недвижим имот, който недвижим имот представлява Сграда с идентификационен номер *** /блок Б/ съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009 година на изп.директор на АГКК , която сграда е разположена в ПИ с идентификатор №***, със застроена площ от 420 кв.м., предназначение „Хотел“ и Блок А от четириетажна масивна сграда- възстановителен туристически център, описан в НА 20/1998 година на РС- Сандански, която апортна вноска е извършена в Устава на „Синаница – МВ“ АД с нотариална заверка на подписа с рег.

№3841/23.09.2022 година, извършена от Нотариус с рег. № *** на НК и район на действие – Районен съд Сандански, който недвижим имот представлява сграда с идентификационен номер *** /блок А/ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РДЗ на 20.03.2026 година на изп.директор на АГКК, която сграда е 3 разположена в ПИ с идентификатор №***, със застроена площ от 639 кв.м., предназначение хотел, както и да постанови заличаване на тези обстоятелства и да присъди сторените разноски.

Ищецът твърди, че е налице правен интерес от установяване на това обстоятелство, тъй като е собственик на тези имоти, въз основа на влязло в сила решение, постановено по т.д.№ 211/2021г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е прогласена нищожността на апортните вноски. Описаният апорт е все още вписан по партидата на ответника по фирменото дело. Твърди, че липсва съгласие на апортиращото дружество.

В същото време спрямо процесните имоти е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело №1110002995-2011/10.11.2011г. по описа на ТД на НАПСофия, офис Благоевград за задължения на „Синаница ВВ“АД като публичният изпълнител считал същите за собственост на длъжника. Действията на публичния изпълнител били обжалвани от Сдружение Туристическо дружество „Еделвайс“, гр.Сандански пред Директора на ТД на НАП, но с Решение №ПИ-248 от 18.07.20203г. бил постановен отказ за отмяна на действията на публичния изпълнител като на ищеца били дадени указания да предяви иск по чл.269 ДОПК, което производство е спряно до приключване на регистърното производство.

Изпълнението по ДОПК е започнало преди откриване производството по несъстоятелност с Решение № 186 от 17.11.2025г. постановено по т.дело № 218/2025, по описа на ОС – Благоевград, като е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността: 31.12.2019 г. на „Синаница ВВ“ АД на основание: чл. 630, ал. 1 ТЗ, като са постановени общ запор и възбрана .

Последователно в практиката си по приложението на чл. 269 ДОПК Върховният касационен съд е поддържал становището, че доколкото с този иск е създадена процесуална възможност за безсрочна защита на всяко трето лице, засегнато от принудителното изпълнение по ДОПК, независимо от това дали е проведена докрай процедурата по обжалване действията на публичния изпълнител по принудително събиране на публични вземания, или не, то последното всякога има правен интерес да установи по съдебен ред спрямо длъжника и взискателя правото си на собственост върху запорираната/възбранената вещ, което чрез провежданото от публичния изпълнител принудително изпълнение всъщност му се оспорва. В допълнение към изложеното следва да се има предвид решение № 239/2019 г. по т. д. № 3007/2017 г. на I т.о., решение № 2019 г. по т. д. № 3007/2017 г. на I т. о., определение № 1975/2025 г. по ч. т. д. № 1228/2025 г. на I т. о., определение № 200/2014 г. по ч. т. д. № 629/2014 г. на I т.о. ВКС. След откриване на производство по несъстоятелност започналите производства за индивидуално принудително изпълнение могат да продължат единствено в лимитативно посочените от закона хипотези - стартирало изпълнение по ДОПК, ЗОЗ или по отношение на имущество, което не представлява част от масата на несъстоятелността /арг. от чл.637, ал.4 ТЗ/, или когато индивидуалното принудително изпълнение е вече във финалната си фаза с обявен купувач на предназначеното за осребряване имущество с цел да се охранят интересите на третото добросъвестно лице.

4

Съгласно чл. 193, ал. 1 ДОПК имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки преди датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, подлежи на продажба от публичния изпълнител, каквато именно е настоящата хипотеза. Съгласно чл. 193, ал. 1 ДОПК, чл. 638, ал. 1 ТЗ и чл. 194 ДОПК идеята на законодателя е да даде приоритет на събирането на публични държавни вземания пред събиране на частни вземания. С постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 630 ТЗ, имащо незабавно действие спрямо всички, се поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността /секвестируемото имущество на длъжника/, което с оглед универсалния си характер, изключва приложението на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК /чл. 638 ТЗ/. Извън изрично предвидените в закона изключения /за публични вземания в срок до 6 месеца от откриване на несъстоятелността - чл. 193, ал. 4 ДОПК и за обезпечено вземане по ЗОЗ - чл. 719 ТЗ/, от този момент удовлетворяването на кредиторите на длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на това производство. Изключение е въведено само за две категории служебно приемани от синдика вземания по чл. 687 ТЗ /публични, установени с влязъл в сила акт, и трудови/, но и при тях, ако те не бъдат приети служебно от синдика, правата на кредитора се защитават посредством предявяване на вземането му в производството по несъстоятелност.