Определение № 41 от 05.01.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Варна , 05.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Марин Г. Маринов

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20203100503708 по описа за 2020 година

Производството е образувано по частна жалба от М. Й. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** срещу Определение № 263416/18.11.2020 г., постановено по ч.гр. дело № 8755/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е редуцирано адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника – въззивник в настоящото производство.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно като се навеждат доводи, че вследствие на депозирана от кредитора молба за намаляване на адвокатското възнаграждение, дължимо за подаване на възражение в заповедно производство, то е редуцирано от първоначално присъдените 420,45 лв. до 42,02 лв. Сочи, че въз основа на депозираното възражение съдът е указал срок на кредитора за предявяване на иск за оспорените от длъжника суми, в който срок обаче въззиваемият не е упражнил правото си.

Като резултат издадената заповед за изпълнение е била обезсилена частично по отношение на вземането за главница за разликата над 1 098,25 лв. до размера по заповедта от 4 409,73 лв. за периода 15.09.2003 г. до 22.06.2017 г. и за лихва за забава за разликата над 134,11 лв. до размера по заповедта от 3 312,91 лв. за периода 15.10.2003 г. до 22.07.2017 г.

Въззивникът счита, че първоначално присъденото на процесуалния представител адвокатско възнаграждение в размер на 420,45 лв. е правилно изчислено с оглед извършените в хода на заповедното производство действия – провеждане на първоначална и последваща консултативна среща след запознаване с материалите по делото, както и изготвяне на възражение по чл. 414 ГПК, заедно с неговото депозиране.

Навеждат се твърдения, че вследствие на молба от процесуалния представител на кредитора в заповедното производство за редуциране на адвокатското възнаграждение на въззивника, с постановяване на обжалваното в настоящото производство определение, 1 сумата е била намалена до 42,02 лв.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени определението на заповедния съд. В евентуалност моли за допълване на адвокатското възнаграждение до размер от 50 лв. Моли за присъждане на направените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски заедно с адвокатско възнаграждение.

В отговора на частната жалба се навеждат твърдения за нейната неоснователност.

Въззиваемият счита, че предмет на представения към възражението договор за правна защита и съдействие между въззивника и процесуалния му представител е изготвянето и депозирането на възражение по чл. 414 ГПК като доводите за останалите твърдени процесуални действия са несъстоятелни. Поддържа възражението си за прекомерност и моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частна жалба вх. № 285805/30.11.2020 г. е подадена в законовия срок, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт.

Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „Водоснабдяване и канализация – Варна “ ООД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. Й. Н.. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 3853 от 28.07.202 0 г. В срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение от длъжника, с което се признава част за задължението. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на оспореното вземане. Поради липсата на представени доказателства за предявен иск в рамките на дадения срок, заповедта за изпълнение е частично обезсилена с определение от 26.10.202 0 г. Въз основа на подадена от кредитора молба с правно основание чл.248 от ГПК, определението e изменено като първоначално присъдената сума от 420,45 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, е намалена до сумата от 42,02 лв. в полза на длъжника. Съдът е приел, че първоначално претендираният размер е прекомерен, като дължимото за това процесуално действие възнаграждение е в размера, предвиден в чл.6, ал. 1 вр. пар. 1 от ДР към Наредба №1/2004г.

Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано.

Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че 2 това процесуално действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия. Възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство.

Същото се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са необходими специални правни познания или умения.

Въвеждането на бланката по утвърден образец е извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и съдействие. В случая е била използвана именно утвърдената бланка, макар и при наличие на обосновка за недължимост, като такава не е и необходима с оглед целите на възражението, поради което съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение предвиденото в чл.6 от Наредба № 1 възнаграждение по т. 5 за изготвяне на други молби. Това действие на процесуалния представител е най-близко до действията по подаване на възражение по чл.414 от ГПК и дължимото възнаграждение е в размер на 50 лв. Дължимото възнаграждение следва да се определи съобразно защитения с възражението правен интерес (обезсилената част от вземането по заповедното производство), съотнесен към целия размер на дълга в производството.

Поради достигането на идентични правни изводи с първостепенния съд, обжалваният съдебен акт следва да бъда потвърден.

Предвид изхода от спора разноски на жалбоподателя не се следват за настоящата инстанция.

По изложените правни съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263416/18.11.2020 г., постановено по ч.гр. дело № 8755/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3