Определение № 2762 от 29.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2762 гр. София, 29.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502156 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл.83, ал.2 от с.к. и е образувано по частна жалба с вх.№ 77173/08.07.2024 г. на „Фиделис Корпорейшън“ЕАД, ЕИК 205169764, чрез адв.И. Ю. от САК насочена против Определение № 2331/18.06.2024 г., постановено по т.д. № 1155/2024 г. по описа на СГС, ТО, с което молбата на частния жалбоподател за освобождаването му от заплащане на държавна такса в производството по посоченото дело в размер на 44 200 лв. е оставена без уважение.

В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранна и превратна преценка на относимите към делото доказателства - наличните данни от партидата на дружеството в ТР, довело и до неговата необоснованост.

Твърди се СГС неправилно да е приел за недоказано твърдението, че дружеството не извършва търговска дейност от 2019 г. - горният факт се установявал от обявената декларация в тази насока от 2019 г., която била валидна. Същата, преценена с обстоятелството, че по партидата на дружеството не бил обявен ГФО след 2019 г., сочели дружеството да не извършва каквато и да е търговска дейност.

При установяването на този факт и при съобразяване практиката на СЕС по приложението на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, както и на ЕСЗПЧОС по приложението на чл.6 от ЕКПЧОС, дружеството жалбоподател следвало да се освободи от заплащането на дължимата се по производството ДТ.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по първоинстанционното дело във връзка със задължителните указания, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирана страна – жалбоподателят е адресат на обжалваното определение, постановено по реда на чл.83, ал.2 ГПК, а обжалваният съдебен акт подлежи на последващ съдебен контрол, по изричната разпоредба на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

1

При извършената проверка по реда на чл.278, ал.1 ГПК настоящата инстанция приема обжалваното определение за валидно и допустимо, като постановени от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в съответната форма и подписан.

Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност са несъстоятелни, предвид следното:

Правило и при стриктно спазване на установените съдопроизводствени правила при извършване проверка по реда на чл.129 ГПК относно редовността на исковата молба първоинстанционният съд е указал на ищеца-жалбоподател, че същата е нередовна по смисъла на чл.128, т.2 ГПК, т.к. към нея не е бил приложен документ за заплащане на дължимата се ДТ по производството в размер на 44 200 лв.

Настоящият жалбоподател не оспорва релевантния факт, че предявеният от него в условието на субективно пасивно съединяване против двамата ответници иск за прогласяване нищожността на договор за особен залог е оценяем и цената му следва да се определи съобразно стойността на договора. Изчислена върху последната дължимата се ДТ, определена по реда на чл.1 от ТДТССГПК, е именно 44 200 лв..

Оспорва правилността на извода на първоинстанционния съд, че в случая не са налице основания за освобождаването на „Фиделис Корпорейшън“ЕАД от предварително внасяне на дължимата се държавна такса по производството.

По въпроса относно приложимостта на нормата на чл.83, ал.2 ГПК в случаи като процесния - когато молител в производството е юридическо лице /ЮЛ/ е налице постоянната практика на ВКС / Определение № 707/24.01.2017 г. по ч.т.д. № 2792/2017 г. на ВКС, II т.о., определение № 671/14.11.2017 г. по ч.т.д. № 2555/2017 г. на ВКС, II т.о., Определение № 702/19.12.2018 г. по ч.т.д. № 2929/2018 г. на ВКС, II т.о., Определение № 141/20.02.2019 г. по ч.т.д. № 52/2019 г. на ВКС, II т.о., определение № 80/15.02.2017 г. по ч.т.д. № 2307/2016 г. на ВКС, II т.о. и др./, според която гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел.

Приема се, че правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/ или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон /чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ/, то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице.

Отделно в практиката на ЕСПЧ е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса /решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел” ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша/ с аргумент, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса. Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. Във връзка с изложеното е прието факторите, които следва да се вземат предвид при извършване на горната преценка да включват: размера на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на 2 заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено.

Горното становище е намерило отражения и в практиката на СЕС /Определение от 13.06.2012 г. по дело С –156/12 GREP/Freistat Bayern/, в което е застъпено, че принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба.

Националният съд обаче следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Конкретно когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им. В този смисъл той може да вземе под внимание например правноорганизационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата.

При съобразяване на горните разяснения решаващият състав взе предвид съдържанието на националното законодателство, което в нормите на чл.71, ал.1, изр.1, във вр. с чл.73, ал.3 ГПК и чл.1 от ТДТССГПК, предвижда предварително внасяне на държавна такса в размер на 4% върху цената на иска при подаване на исковата молба, за да бъде тя разгледана от сезирания с нея съд.

Съобрази и че предвид правното основание на предявения иск - чл.124 ГПК, във вр. с чл.26, ал.2 ЗЗД, последният не попада сред изключенията по чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК, нито на останалите искове в специалните закони, за които е предвидено изключение от предварителното внасяне на дължимата се ДТ.

Съобрази още, че въпреки дадените на страната двукратна възможност /с продължаване на първоначално определения срок за това/, същата не ангажира доказателства относно финансовите възможности и платежоспособност да набави необходимите средства за предявяване на иска както на самото дружество, така и на неговите акционери и действителен собственик.

Ето защо при наличните по делото доказателства въззивната инстанция извежда, че не се установява създаденото условие за достъп до съд - заплащането на определената по закон ДТ да е непропорционално, предвид цената на иска, вкл. и да представлява прекомерна финансова тежест, която е непреодолима за жалбоподателя и която да го лишава от достъп до съд.

Последният, според ангажираните към исковата молба доказателства, е търговско акционерно дружество - т.е. дружество създадено за участие в стопанския живот и за реализиране на приходи от регистрирания предмет на дейност, с капитал от 50 000 лв. /така извършената служебна справка по партидата му в ТР/.

Наличните данни от обявените в ТР обстоятелства предпоставят след 2019 г., вкл. към момента на предявяване на исковата молба, както и към настоящия момент, не сочат на преустановяване на стопанската дейност, нито състояние на фактическа неплатежоспособност, нито се твърди, че дружеството има финансови затруднения и се ангажират доказателства за това.

3

Ето защо и решаващият състав извежда сам по себе си фактът относно размерът на дължимата се по производството държавна такса да не може да обоснове извод за непреодолима невъзможност да бъде платена, респ. - че води до ограничаване правото на достъп до съд. Невъзможността същата да бъде заплатена трябва да бъде установена от ищеца с всички допустими доказателствени средства, установяващи финансовото и имущественото му състояние. Въпреки позоваването на практиката на СЕС и ЕСПЧ, подробно обсъдена по-горе и нарочните указания на съда в тази насока, такива доказателства - касаещи имущественото състояние на дружеството и на акционерите му, не се ангажираха.

Предвид изложеното налага се от съвкупност преценка на всички относими към разрешаването на повдигнатия правен спор въпрос обстоятелства да предпоставят в разглеждания случай извод, че не може да се приеме изискването за авансово плащане на държавна такса в размер на 44 200 лв., само предвид неговия размер, да представлява непреодолимо ограничаване правото на достъп до съд на частния жалбоподател, което да накърнява самата същност на това право.

Затова и обжалваното определение на Софийски градски съд се явява правилно и следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2331/18.06.2024 г., постановено по т.д. № 1155/2024 г. по описа на СГС, ТО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред ВКС на РБългария, при наличие на основания по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Разпечатката съдържа 37 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fda7ee21-2305-46a6-9b85-6dbc57c51baa