Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 851 от 14.10.2025, Административен съд - Разград

Съд
Административен съд - Разград
Дело
Касационно административно наказателно дело 146/2025
Вид
Решение № 851
Подписан
14.10.2025
В сила
14.10.2025
Състав
Светла Робева, Христо Монев, Юлияна Цонева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 851

Разград, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

СВЕТЛА РОБЕВА

Членове:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

ХРИСТО МОНЕВ

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА канд № 20257190600146 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Й. С. С. от [населено място] против Решение № 166 от 15.11.2024 г., постановено по АНД № 619/2024 г. по описа на Районен съд – , с което е потвърдено наказателно постановление № 24-1099-001058 от 27.06.2024 г., издадено от началник група към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна полиция“. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че въззивният съд е нарушил принципите за разкриване на обективната истина, на състезателност и презумпцията за невиновност. Сочи се, че показанията на свидетелите, които са кредитирани, са противоречиви и не установяват извършен от жалбоподателя целенасочен и преднамерен дрифт. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление. Претендират се разноски.

В писмено становище ответникът оспорва жалбата като неоснователна и счита, че оспореното решение е правилно и обосновано. Моли да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, оплакванията и възраженията на страните, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от въззивния съд факти са следните:

На 16.04.2024 г. около 15,10 ч. в жалбоподателят управлявал МПС - лек автомобил „БМВ 520 И“ с рег.№ [рег. номер] в посока към кръговото кръстовище между улиците „Седми септември“ и „Добрич“. По същото време и в същата посока се движел служебен полицейски автомобил и полицейските служители забелязали, че на около 30-50 метра преди кръговото кръстовище лекият автомобил „БМВ“ с peг. № [рег. номер] бил умишлено изведен от нормалното му движение, като водачът му, губейки сцепление с пътната настилка и извън контрол, извършил движение, познато като дрифт. Моторното превозно средство се движило перпендикулярно на оста на пътя, заемайки двете пътни ленти. Автомобилът бил спрян за проверка и на водача е бил съставен АУАН серия GA, № 694386/16.04.2024 г. за нарушение по чл.104б, т. 2 ЗДвП.

С мотивирана резолюция № 24-1099-М000099 от 04.06.2024 г. на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН наказващият орган е прекратил административнонаказателното производство и е изпратил материалите на РП-Силистра с оглед престъпление по чл. 325, ал. 3 НК. С постановление от 13.06.2024 г. прокурор при РП-Силистра е прекратил образуваното досъдебно производство № 179/2024 г. по описа на РУ-Силистра и е изпратил преписката на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Силистра за налагане на административно наказание на Й. С. за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

По реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП на нарушителя са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията за форма и съдържание, включително съдържат точно и ясно описание на констатираното нарушение. Съдът е преценил, че то е доказано, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения нито при събирането на доказателствата, нито при тяхната оценка. Фактите по делото са правилно установени, доказателствената наличност е пълна и подложена на обективен и задълбочен анализ. Районният съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя и аргументирано ги е отхвърлил. Правилно и обосновано въззивната инстанция е преценила, че събраните гласни доказателства установяват неправомерно поведение на водача, който е нарушил устойчивостта на превозното средство на пътя, като е насочил задната част на автомобила надясно и е изменил траекторията му на движение, причинявайки загуба на сцеплението на задните гуми, известно като „дрифт“. По този начин е нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 ЗДвП пътищата, отворени за обществено ползване, да се използват за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. С оглед на това правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, изр. 3 ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наказанията са предвидени в абсолютни размери и не подлежат на изменение.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за нарушаване на принципа за разкриване на обективната истина, принципа за състезателност и презумпцията за невиновност. Въззивният съд не е „допълнил“ фактическата страна на АУАН, както неправилно счита касаторът, а е установил всички релевантни факти именно в изпълнение на задължението си да разкрие обективната истина. В оспореното решение районният съд е отбелязал, че съгласно справката за нарушител/водач касаторът е имал подобни административни нарушения, което не накърнява презумпцията по чл. 16 НПК, тъй като не това е послужило като доказателство за виновност. Наказателното постановление е потвърдено, защото са доказани обективните и субективните признаци на извършеното нарушение, а не защото нарушителят е имал предходни наказания за нарушения на правилата за движение.

Възражението на касатора, че е било осъществено несъзнателно занасяне на автомобила, е недоказано. Липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на тази теза. Дори посочените от жалбоподателя свидетели са възприели навлизането в кръговото кръстовище на засиления автомобил, чиито гуми „пропищяли“ и се занесъл.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 27е НЗПП в полза на ОДМВР – Силистра следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 166 от 15.11.2024 г., постановено по АНД № 619/2024 г. по описа на Районен съд – Силистра.

ОСЪЖДА Й. С. С. да заплати на ОДМВР – Силистра за разноски по делото сумата 100 лв.

Решението е окончателно.

Председател:

/п/

Членове:

/п/

/п/