Решение № 898 от 03.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 898 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300500832 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 683/17.02.2023г. на Пловдивския районен съд, ХІІ - т и гр. с. постановено по гр. д. № 5711/21г., с което от хвърля като неоснователно възражението на „Бакалски“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, за прихващане на исковите суми (общо 2737 лева , от които 1360 лева- наемни цени за месеците от юни до август и октомври 2020 г., 25.96 лева консумативни разходи, и 1351.04 лева неустойка) със насрещно вземане на ответника срещу ищеца „Институт по консервиране и качество на храните – Пловдив„ , БУЛСТАТ **за стойност на извършени подобрения в наетия имот ( 3828 лв.) и стойност на монтираните в него два климатика от 1776.48 лева и се признава за установено по отношение на „Бакалски“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, че в отношенията между страните дължи на „Институт по консервиране и качество на храните – Пловдив„, създадено със закон юридическо лице в състава на Селскостопанската академия, БУЛСТАТ ***, плащане на следните суми , за които е издадена заповед за плащане № 262462 по частното гр. дело № 16470 /2020, ПРС : 1360 лева- наемни цени по договор от дата 18.06.2018г. за месеците от юни до август и октомври 2020 г., 25.96 лева консумативни разходи, ведно със законната лихва върху сбора им (1379.36 ) от датата на подаването на заявлението в съда - 09.112.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 1351.04 лева неустойка за периода от 11.05.2020г. до 30.11.2020г.

Жалбоподателят „Бакалски“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на 1 управление в *** счита, че решението е неправилно по съображения, изложени в жалбата и моли съда да го отмени и постанови друго, с което отхвърли претенцията на „Институт по консервиране и качество на храните – Пловдив„ , БУЛСТАТ ***.

Въззиваемата страна „Институт по консервиране и качество на храните – Пловдив„ моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

От представения и неоспорен препис от договор за наем сключен на 18.06.2018г. се установява, че възизваемия институт в качеството му на наемодател е предоставил на „Бакалски“ ЕООД, ЕИК ***като наемател за временно и възмездно ползване на две стаи с №, № 18 и 19 за срок от пет години срещу месечна наемна цена от 372лв. с начислен ДДС, като всички консумативи са за сметка на наемателя. Уговорена е и неустойка в размер на 0.5% на ден при забава в заплащането на наемната вноска.

Поради неплащане на задълженията си по наемния договор наемодателят е прекратил процесния договор и с приемо – предавателен протокол от 24.11.2020г. наемателят е предал на наемодателя помещенията предмет на договора.

Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че не е заплатил процесните суми.

Във въззивната жалба прави възражение за липса на представителна власт на директора на института за сключване на договори за наем; че договорът е с невъзможен предмет, защото двете помещения се ползват за стопанска дейност, а не за научни цели, не е доказано консумацията на електроенергия; неустойката е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Прави възражение за прихващане със стойността на монтирането климатици и на извършения ремонт.

Тези възражения са неоснователни, поради следното: Нито в закона за селскостопанската академия, нито в устройствения му правилник са въведени забрани на директора на института да сключва договори за наем, а използването на израза „други приходи“ в т. 10 от алинея първа на чл. 74 от Устройствения правилник на селскостопанската академия, където се уредено формирането на приходите, сочи към неизчерпателност на изброените източници за бюджета на учреждението е затова отдаването под наем на помещения в процесната сграда не противоречи на закона.

От неоспореното заключение на съдебно счетоводната експертиза с вещо лице Ш. се установява, че във воденото редовно счетоводства на наемодателя са отразени задължения за неплатен наем в размер на 1 385.96лв., както и консумативни разходи за вода е електроенергия в размер общо на 25.96лв., което кореспондира с отразеното в счетоводството на наемателя. Следователно тези искове са доказани и следва да се уважат до претендирания размер от 1 351.04лв. за неплатените наеми и 25.96лв. за консумативните разноски, което се установява и от подписаната спогодба между страните на 25.08.2020г., в която общия сбор на посочените суми съответстват на тези 2 по заключението на счетоводната експертиза.

Уговорената н клаузата на чл. 17, ал.1 от договора неустойка не е нищожна, защото от съдържанието на целия договор не се установява тя да е уговорена с единствената цел да излезе извън присъщите ú обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а евентуалната ú прекомерност не я прави изначално нищожна поради накърняване на добрите нрави. Затова искът за заплащане на неустойка е основателни следва да се уважи в указания в решението на районния съд размер.

Основателността на тези искове е процесуалното условие за разглеждане на възраженията за прихващане. Те са със стойността на извършения ремонт на помещенията и поставянето на два климатика. В нормата на чл. 11, т. 3 от договора страните са уговорили, че стойността на направените подобрения не се дължи от наемодателя. Следователно обсъжданите възражения за прихващане са неоснователни.

Отделно от това поставените климатици могат да се преместят без значителни затруднения.

Изложеното налага извода, че исковете са основателни и следва да се уважат.

Като е уважил исковете за дължимост на наемните вноски, консумативни разноски и неустойка в размерите указани по – горе, районният съд е постановил правилно решение, което следва да потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на въззиваемата страна разноски в размер на 500лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 683/17.02.2023г. на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 5711/21г.

ОСЪЖДА „Бакалски“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** да заплати на „Институт по консервиране и качество на храните – Пловдив„ , БУЛСТАТ ***СУМАТА 500 (петстотин) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4