Решение № 16632 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16632 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110146646 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „Ю.С.К.“ срещу „Б.Е.“ АД искова молба.

Ищецът твърди, че между К.Р.Д. и „Б.Е.“ АД бил сключен договор за въздушен превоз за редовен полет №FB7711 от летище София до летище Енфида с планиран час за кацане 19:25 часа местно време. Сочи, че авиокомпанията била потвърдила резервацията на пътника, но полетът бил изпълнен със закъснение повече от три часа, а именно- 4ч. и 12 минути. Поддържа, че съгласно Решение на Съда на ЕС по съединени дела C402/07 и С-432/07 пътниците на закъснели полети се приравняват на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от Регламент (ЕО) 261/2004г., когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време равна на или по-голяма от три часа. Твърди, че разстоянието между началната и крайната точка на полета e до 1500 км /изчислено по метода на дъгата на големия кръг/, с оглед на което дължимото обезщетение следва да бъде определено по чл.7, т.1, б."а" от Регламент /ЕО/ 261/2004г. на сумата от 250 евро. Заявява, че с Договор за цесия от 02.06.2024г. К.Р.Д. му прехвърлил вземането си срещу авиокомпанията, като на 05.06.2024г. изпратил до ответника уведомление и покана за доброволно заплащане на посочената сума. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба дължимото обезщетение не е заплатено от ответника. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият заявява, че е платил процесната сума. Отправя възражение за 1 прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство, като излага подробни съображения в тази насока. Въз основа на изложеното отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен по реда на чл.422 ГПК установителен иск с правно основание чл.7, т.1, б."а" от Регламент /ЕО/ 261/2004г. от „Ю.С.К.“ срещу „Б.Е.“ АД за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет №FB7711 от летище София до летище Енфида, предвиден за изпълнение на 02.06.2024г., ведно със законна лихва от 28.04.2025г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №24524/2025г. по описа на СРС, 25-ти състав.

Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че между К.Р.Д. и „Б.Е.“ АД е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е следвало да се изпълни на 02.06.2024г. по релация летище София до летище Енфида, забава в изпълнението на полета повече от 3 часа, размер на претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, както и прехвърляне на вземането в негова полза.

В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното /в уговореното време до уговореното място/, респ. плащане на претендираната сума.

С отговора на исковата молба ответникът е представил платежно нареждане от 10.03.2026г. за извършен в полза на ищеца превод на сумата от 250 евро, представляваща дължимото по чл.7, пар.1, б. „а“ обезщетение.

На 17.07.2026г. по делото е постъпила молба от ищеца, с която заявява, че е получил плащане от ответника, както и че същият е погасил задължението си за главница, което обстоятелство съдът е обявил за безспорно между страните. Ищецът обосновава, че доколкото плащането е извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респективно след подаване на исковата молба, то следва да му бъдат присъдени сторените от него разноски.

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, както и становището на страните във връзка с извършеното плащане, намира за установено по делото, че ответникът е заплатил на ищеца процесното обезщетение в хода на процеса, с оглед на което предявеният от последния иск за главница следва да бъде отхвърлен.

Доколкото не се представят доказателства за заплащане на претендираната от ищеца законна лихва върху търсеното обезщетение, то същата следва да бъде присъдена от 2 съда. Изчислена по реда на чл.162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 28.04.2025г., до датата на плащане- 10.03.2026г., същата се равнява на 25,83 евро.

По разноските:

Доколкото ответникът е платил главницата в хода на производството, право на разноски има единствено ищецът. Същият претендира държавна такса в размер на 12,78 евро, като представя доказателства за заплатен в полза на процесуалния му представител хонорар в размер на 205 евро. Ответникът е релевирал своевременно възражение за неговата прекомерност, което съдът намира за неоснователно, доколкото същото е в минимален размер. С оглед на изложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 217,78 евро.

На ищеца следва да бъде присъдена и заплатената от него държавна такса за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 12,78 евро.

По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в рамките на заповедното производство съдът намира, че са налице основания за неговото намаляване, предвид наведеното от ответника възражение за неговата прекомерност, като счита за съобразен с положените усилия от процесуалния представител на страната хонорар в размер на 100 евро.

На основание чл.77 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да внесе в полза на бюджета на съда и държавна такса за служебно изготвени преписи от съдебни книжа в размер на 2,75 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ю.С.К.“, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република **********с регистрационен номер ***********, че „Б.Е.“ АД, ЕИК **********, дължи на дружеството сумата от 25,83 евро, представляваща законна лихва върху обезщетение по чл.7, т.1, б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004г. в размер на 250 евро за закъснение на полет №FB7711 от летище София до летище Енфида, предвиден за изпълнение на 02.06.2024г., за периода от 28.04.2025г. до 10.03.2026г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №24524/2025г. по описа на СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 ГПК от „Ю.С.К.“ срещу „Б.Е.“ АД иск по чл.7, т.1, б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004г. за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет №FB7711 от летище София до летище Енфида, предвиден за изпълнение на 02.06.2024г., поради извършено в хода на производството плащане.

3

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК **********, да заплати на „Ю.С.К.“, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република **********с регистрационен номер ***********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 217,78 евро, представляваща разноски в исковото производство, както и сумата от 112,78 евро, представляваща разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК **********, на основание чл.77 ГПК да внесе по сметка на съда сумата от 2,75 евро, представляваща разходи за служебно изготвени копия от книжа по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4