Решение № 158 от 17.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Бургас, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600501 по описа за 2024 година С присъда от 01.02.2024г., постановена по НОХД №572/2020г., състав на РС Несебър е признал подсъдимият И. С. Т., ЕГН:********** за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.131, ал.1, т.7, предл. второ и т.12 предл.първо вр. с чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр с чл.28, ал.1 от НК за това, че при условията на повторност /след като е признат за виновен за такова престъпление със сключено споразумение № 251/06.10.2008г. по описа на PC- Несебър, в сила от 06.11.2008г., изтърпяно от 24.06.2009г. до 24.01.2010г./, на 28.08.2014 г., около 05.55 часа, в к.к. „Слънчев бряг“, пред бар „Оксижен“, по хулигански подбуди, нанесъл удар с крак ритник в областта на главата на Г. И. Г. от гр.** и му причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на горна челюст /тип Льо Форт 2/, което е довело до трайно затруднение на дъвченето на Г. И. Г..

Със същата присъда, Районен съд – гр. Несебър е отхвърлил предявеният от К. И. И. срещу Г. М. И.,граждански иск за сумата от 2000 (две хиляди) лева - неимуществени вреди от престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 вр. чл.

1

130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, извършено на 28.08.2014г., както и предявения от Г. И. Г. срещу И. С. Т., граждански иск за сумата от 10000 (десет хиляди) лева - неимуществени вреди от престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, предл.второ и т. 12, предл. първо, вр. с чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1, във вр. чл. 28, ал.

1 от НК, извършено на 28.08.2014г.

Въззивното производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при БРП, ТО-Несебър, против посочената първоинстанционна присъда. Въззивният протест съдържа оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата на РС. В допълнително изложение към въззивния протест се твърди, че съдът е допуснал нарушения при оценката и анализа на доказателствата, което е довело до грешни фактически изводи респективно до неправилно приложение на материалния закон. Посочва се, че неправилно съдът не е дал вяра на свидетелските показания на пострадалия Г. от 08.12.2017г. и от 14.12.2021г. като вместо това се е съобразил с тези от 29.08.2014г. – датата на деянието. Прокурорът твърди, че при гледането на видеозапис от случилото пострадалият Г. е разпознал подсъдимия като лицето, което го е ударило с крак в областта на главата, но съдът неправилно не е кредитирал тези негови твърдения и е оправдал подсъдимия. С аналогични мотиви прокурорът твърди, че неправилно са игнорирани показанията на другия свидетел очевидец- свидетеля И.. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Т. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа въззивният протест, като счита, че от събраните по делото доказателства, по несъмнен начин се установява виновността на подс. Т. в извършване на престъплението, за което е предявено и повдигнато обвинение. Намира първоинстанционната присъда за незаконосъобразна и неправилна, като моли същата да бъде отменена и Т. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

Гражданските ищци и частни обвинители - К. И. и Г. Г., чрез поверениците си адв.Богацевски и адв.Цоков, с молба, изразяват становище за основателност на повдигнатите обвинения и предявените граждански искове.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Т. не се явява, редовно призован. Защитникът му – адв. Д.Гочев, преупълномощен от 2 адв.Ангелов счита, че протестът е неоснователен като първостепенния съд е обсъдил всички доказателства подробно и е обяснил защо кредитира едни от тях и не кредитира други. Предлага да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна както по отношение на обвинението срещу Т., така и по отношение на гражданските искове срещу него и срещу Г.

И..

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, в предмета и пределите по чл.313 и чл. 314 от НПК, намира за установеното следното:

Подсъдимият И. С. Т. е *****.

Г. Г. и К. И. към 2014г. работили като *** служители в гр. **. Те били командировани за летния сезон да изпълняват служебните си задължения на територията на к. к. „Слънчев бряг“. Вечерта на 27.08.2014г. срещу 28.08.2014г. Г., И. заедно със свой приятел - св. Г., вечеряли в ресторант „Заря“, след това посетили бар „Корнер“, а впоследствие след полунощ на 28.08.2014г. отишли в дискотека „Оксижен“. След 05:30 часа на 28.08.2014г.

Г., И. и Г. тръгнали да излизат от дискотеката. На изхода се разминали с Г. И., който бил с приятелката си - св. К. М. и със св. С. Т.. При разминаването св.

М. била хваната в областта на задните части от неустановено лице измежду Г., Г. и И., като на висок тон й било казано „Тръгвай с нас, днес си с нас!“.

Възникнал конфликт, при който св. И. блъснал св. Г. и започнали да се разменят на висок тон реплики. Св. И. казал да ги оставят, тъй като са командировани ** служители. В този момент някой казал репликата „Писна ми от тия“, а св. И. ударил последователно свидетелите Г., И. (в областта на лицето) и Г., вследствие на което и тримата паднали на земята.

Непосредствено след това четирима, неустановени по делото мъже, стоящи пред заведение „Оксижен се включили в разразилия се конфликт и започнали да удрят свидетелите Г., И. и Г.. Едно от лицата, включили се в конфликта, се приближило до ставащия от земята Г. и му нанесло удар с крак в областта на главата. Вследствие на удара Г. паднал на земята пред бар „Оксижен“ и загубил съзнание, като от главата му започнала да тече кръв. От заведението започнали да излизат хора и да се опитват да свестяват Г.. За конфликта били подавани многобройни сигнали на телефон 112. На място били изпратени полицейски екип и медицински екип с линейка. Св. Г. бил откаран с линейката 3 за оказване на нужната медицинска помощ. Впоследствие се установило, че той претърпял фрактура на горната челюст, довела до затруднение на дъвченето.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза № 233/22 (на л. 909 - л. 911, том II от съдебното дело), вследствие на инцидента св. Г. е претърпял фрактура на горната челюст, тип „Льо Форт 2", котео се квалифицира като трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни. Според вещото лице видът на фрактурата дава основание да се приеме, че ударът е нанесен с голяма травмираща сила и е възможно да е удар с крак в областта на главата.

Настоящият въззивен състав счита, че фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд и изцяло се споделя от въззивната инстанция. Приетите за установени фактически положения, формулирани от първата инстанция, се обосновават въз основа на анализа на събраните по делото доказателствени източници. Събраните по делото доказателства са анализирани подробно и задълбочено, вярно е интерпретирано тяхното съдържание при спазване на съответните процесуални правила, поради което упреците на прокурора към доказателствената и аналитичната дейност на контролирания съд са неоснователни. Първостепенният съд не е допуснал нарушения на процесуалните разпоредби, при формирането на своето вътрешно убеждение по фактите. Съобразявайки изискванията на процесуалния закон, първостепенният съд е изложил съображения относно това на основата на кои от доказателствата и доказателствените средства е формирал вътрешното си убеждение, което е довело до извод, че според него авторството на подсъдимия Т. не е установено по безспорен начин от събраните по делото доказателства.

След самостоятелен анализ на доказателствения материал, въззивният съд намира следното: От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява, че на 28.08.2014 г., около 05.55 часа, в к.к. „Слънчев бряг“, пред входа на бар „Оксижен“, възникнал конфликт между св.Г. И. от една страна и Г., И. и Г. от друга страна, при който И. ударил последователно свидетелите Г., И. и Г., вследствие на което и тримата паднали на земята. След това в боя се включили още 4 неустановени по делото лица, които се намирали пред заведението, като едно от тях нанесло 4 силен удар с крак в главата на Г. И. Г. от гр.**, с което му причинил фрактура на горна челюст /тип Льо Форт2/, което е довело до трайно затруднение на дъвченето. Основният спорен по делото въпрос е дали лицето, което е нанесло удара с крак в главата на Г. е именно подсъдимия Т.. От показанията на свидетелите Т., Г., М., Т., Х. и К. - служителки към Дирекция национална система 112 и приели обаждания във връзка с инцидента не се установяват факти, относими към изясняване на спорния въпрос по делото, а именно кое е лицето, нанесло удара в главата на пострадалия Г.. Същото важи изцяло и за показанията на свидетелите св. З., св. Н., св. Й. С., св. С. И., св. Х., Св. Ч. С., Св. Д., св. А., св. Т., св. И., св. Р. Д., св. П. - служители към процесния период в бар „**“ и свидетелките К. и С.- посетителки на бара въпросната вечер.

Никой от тях не е възприел пряко инцидента и не може да посочи участниците в него. От показанията на св. К., вкл. след прочетените по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал. 1, т. 2 НПК (на л. 109, том I от ДП) се установява, че той е възприел бой между охраната в заведението и други хора - трима души, като всичко станало много бързо и участниците в боя от охраната се разпръснали, а другите трима останали да лежат на земята, но също не може да посочи конкретните участниците в него. От показанията на св. Р. Д. (** към процесния период в бар „**“), вкл. прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, на л.

77, том I от ДП, се установява единствено, че И. Т. е бил в бар „**“ по време на инцидента, като след неговото приключване заедно със св. Д. се опитали да извикат помощ за едно от лицата, което било тежко пострадало.

Най-важни за установяване на обстоятелствата по делото безспорно са показанията на установените преки участници в развилия се инцидент свидетелите Г., Г., И., И., Т. и М..

Видно от показанията му, св. Г. не помни съществени подробности от развитието на събитията и не е възприел никакви обстоятелства, свързани с нанесени удари на Г. и И.. Показанията на св. И. касаят възникналия между него и Г., Г., И. скандал пред входа на бара и нанасянето от негова страна на удари и на тримата, но той не посочва кои са другите лица, които са се включили в боя и са нанасяли удари и на тримата включително и кой е ударил Г. в главата с крак. От показанията на свидетелките Т. (вкл. в прочетената част по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК - на л. 80, том I от ДП, л. 82 - л.

83, том I от ДП и л. 91- л. 92, том III от ДП) и М. - вкл. прочетените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - на л. 86 - л. 88 от том I от 5

ДП (последната разпитана по реда на чл. 139, ал. 9 НПК в съдебно заседание от 28.09.2023г.) се установява само, че на входа на бара след възникналия скандал, И. нанесъл удари и на тримата мъже, които паднали на земята, а от главата на единия потекла кръв. В тях не се съдържа никаква информация за неустановеното лице, което ударило с крак в главата Г..

Информация за лицето, нанесло удара в главата на Г. се съдържа единствено в показанията на свидетелите И. и Г. от ДП от 14.01.2015г., 08.12.2017г. и 15.02.2018г., преповторени в съдебно заседание от 14.12.2021г. пред РС и протокола за разпознаване от 14.01.2015г. на Г.. При оценката на убедителността на показанията на свидетелите Г. и И. настоящият състав се придържа към принципа, че когато доказателството е много силно и не възникват съмнения в неговата достоверност, необходимостта от потвърждаващи доказателства съответно е по-малка (Bykov v. Russia [GC], § 89; Jalloh v. Germany [GC], § 96). В случая обаче е обратното. Показанията на Г. от 08.12.2017г., преповторени в съдебно заседание от 14.12.2021г. пред РС и проведеното от него разпознаване на 14.01.2015г., и показанията на И. от 08.12.2017г., преповторени в съдебно заседание от 14.12.2021г. пред РС, са единствените доказателства, уличаващи подсъдимия. Те биха били достатъчни за осъдителна присъда на Т., ако бяха категорични и безпротиворечиви от самото начало и не възникват съмнения в тяхната достоверност, но в случая това не е така поради следното: В първите си показания, дадени на досъдебното производство в деня след инцидента - 29.08.2014г. (на л. 58 - л.