Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 09.01.2026, Административен съд - Ямбол

Съд
Административен съд - Ямбол
Дело
Касационно административно наказателно дело 447/2025
Вид
Решение № 45
Подписан
09.01.2026
В сила
09.01.2026
Състав
Димитринка Стаматова, Стоян Вълчев, Ваня Бянова-Нейкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 45

Ямбол, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

Членове:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА канд № 20257280600447 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Д. И. Д. от [населено място], против Решение № 20 от 23.09.2025 г. по АНД № 14/2025 г. на Районен съд – Тополовград. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление № 25-0358-000027 от 07.03.2025 г. на Началника на РУ – Тополовград към ОД на МВР – Хасково, с което на основание чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП на касатора е наложено наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца за извършено от него нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно. Излагат се доводи за неправилност на изводите на съда досежно осъществен състав на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като се счита, че е налице неправилна квалификация на деянието; оспорва се изводът за съставомерност на вмененото нарушение; твърди се, че не е извършена преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, както и неправилност на извода на първата инстанция, че е спазен принципът за съразмерност на нарушението и наказанието. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено. Не е заявена претенция за разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат С. С., редовно упълномощен, който поддържа касационната жалба на сочените в нея основания. В допълнение сочи, че неправилно съдът е игнорирал приобщения по делото снимков материал като доказателствено средство с по-висока степен на обективност и се е доверил единствено на свидетелските показания, които са в голяма степен субективни. Не се претендират разноски по делото.

Ответникът по касацията, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Същият не взема и писмено становище по депозираната касационна жалба.

Административен съд – Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 20 от 23.09.2025 г. по АНД № 14/2025 г. на Районен съд – Тополовград, с което е потвърдено НП № 25-0358-000027 от 07.03.2025 г. на Началника на РУ – Тополовград към ОД на МВР – Хасково, с което на Д. И. Д. от [населено място] на основание чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца за извършено от него нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

За да постанови решението си, въззивната инстанция е приела, че актът и наказателното постановление са съставени от компетентни органи в рамките на техните правомощия и при спазване на предвидената в закона процесуална форма и ред, като от цялостната служебна проверка не се установява допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната им. Същевременно от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в наказателното постановление дата и място жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение, тъй като е извършвал резки и рискови маневри – рязък завой наляво, с преднамерено извеждане на МПС извън контрол чрез презавиване, което е довело до загуба и сцепление на гумите, в близост до училище и детска градина, като по този начин е използвал пътищата за обществено ползване за други цели, а не по тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отмяната му.

Правилно и законосъобразно е становището на Тополовградския районен съд, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касаторът е извършил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. И АУАН, и издаденото въз основа на него НП съдържат всички задължителни реквизити, установени в ЗАНН, включително и описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка посочените в касационната жалба доводи са обсъдени от съда и направените изводи съответстват на установените факти и приложимия закон, поради което не е необходимо да се преповтарят и в настоящия съдебен акт. Районният съд подробно се е аргументирал както по въпроса за извършените от водача действия и за доказателствата в подкрепа на възприетата фактическа обстановка, така и по въпроса за тяхното кредитиране.

По отношение изложеното в жалба следва да се посочи, че касаторът не ангажира каквито и да е доказателства, които да опровергаят възприетото от наказващия орган и от районния съд, а напротив - всички данни са в подкрепа на посочените от тях разсъждения. Във връзка с твърденията в жалбата, че неправилно е дадена вяра на гласните изявления на актосъставителя пред съда, следва да се отбележи, че в случая те са били обсъдени от първата инстанция и преценени в съвкупност с всички данни по делото, поради което и правилно им е била дадена вяра от страна на районния съд. Субективният елемент на всяко нарушение всъщност представлява отношението на дееца към това нарушение и се извежда от действията му. В настоящия казус, видно от свидетелските показания, касаторът е управлявал автомобила си с висока скорост, форсирайки двигателя и превъртайки задните гуми, което е довело до навлизане в насрещното движение на управляваното от Д. МПС. Видно от приложения снимков материал към делото, пътят, където жалбоподателят е извършил нарушението, е сух и върху сухата настилка се виждат протривни следи от автомобилни гуми. Именно това е станало и причина да му бъде съставен актът за установяване на административно нарушение, който жалбоподателят е подписал без възражения. Такива не са подадени и в предоставения му 7-дневен срок. Доказателства, опровергаващи или поставящи под съмнение достоверността на показанията на свидетелите не са ангажирани от страна на касатора. В тази насока и пред настоящата инстанция не се навеждат нови съображения или доводи, които да бъдат обект на коментар и да доведат до различни правни изводи.

От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че на посочената в АУАН и НП дата касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, изискващ от водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а не за други цели. В случая доказателствата по делото недвусмислено сочат, че Д., в качеството си на водач на МПС, е използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение - за превоз на пътници и товари, като е извършвал резки и рискови маневри – рязък завой наляво, с преднамерено извеждане на МПС извън контрол чрез презавиване, довело до загуба и сцепление на гумите в близост до училище и детска градина, т.е. осъществил е т. нар. „дрифт“. Административнонаказващият орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първата инстанция, че извършеното деяние е такова с висока степен на обществена опасност, тъй като по този начин касаторът преднамерено е извел автомобила извън контрол, с което е създал опасност за живота и здравето на много хора, като действително с това си поведение би могъл да нанесе и значителни материални щети. Още повече, че деянието е извършено в близост и до търговски обекти, както и в непосредствена близост до РУ – Тополовград. От това следва, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в случая. Правилна е преценката на съда и досежно съразмерността на наложената санкция за извършеното нарушение. Както правилно е приел и районният съд, взети са предвид всички обстоятелства, както и рисковете, до които това нарушение може да доведе, а именно - до застрашаване живота и здравето на хората, включително и на другите участници в движението, както и възможността да бъдат причинени значителни имуществени вреди. При предвидено за деяние като процесното в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП наказание „глоба“ в размер от 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, които са фиксирани, обоснован е изводът на първата инстанция за законосъобразно наложено по вид и размер наказание, което действително ще въздейства предупредително и възпитателно на нарушителя и спрямо останалите членове на обществото да се въздържат от извършване на такива административни нарушени, т. е. ще бъдат постигнати заложените в ЗАНН цели.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно (съобразено с материалния закон) и като такова, следва да бъде оставено в сила. Подадената касационна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и предвид липсата на заявена претенция за разноски от страна на ответника по касация такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 23.09.2025 г. по АНД № 14/2025 г. на Районен съд – Тополовград.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: