Решение № 263304 от 11.11.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 11.11.2022 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на първи март през

2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА мл.с.

ГОСПОДИН ТОНЕВ при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 1271 описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20257880 от 23.11.2020 г. СРС, 50 с-в, по гр.д.№ 22823/2020 г. е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу П.В.Т. искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.318, ал.2 ТЗ, чл.200 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че П.В.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 4 467,06 лв.-главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при Общи условия за имот, находящ се в гр.София, жк „********аб.№ 157778 за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. със законната лихва от 08.01.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 464,29 лв. за периода 15.09.2017 г.-20.12.2019 г.; сумата от 67,45 лв., представляваща цена за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2019 г. със законната лихва от 08.01.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 11,34 лв. за периода 31.01.2017 г.-20.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 414/2020 г. по описа на СРС.Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.” ЕАД с оплаквания, че същото е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не дължи претендираните суми, както и че не е титуляр на вещни права върху имота, като се позовава се на разпоредбата на & 1, т.42 ДР на ЗЕ.Поддържа, че от събраните по делото доказателства е установено, че ответникът е титуляр на правото на собственост, и че първоинстанционният съд не е съобразил представената по делото заповед за обезщетява на ответника за отчужден имот.Твърди, че ответникът е участвал в процедурата по избор на ФДР и е подписал списъка на собствениците.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- П.В.Т. оспорва същата.Поддържа становище, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.Твърди, че ищецът не е представил доказателства, че той е собственик/вещен ползвател на процесния имот, респ. че е потребител на предоставяни от ищеца услуги за исковия период.Поддържа, че представената заповед за обезщетяване е доказателство за вещно право на ползване върху имота.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.

Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” ЕАД твърди, че на 08.01.2020 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П.В.Т. за сумата 4 467,06 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г.; 464,29 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 20.12.2019 г.; 67,45 лв.-главница, представляваща суми за дялово разпределение за периода м.12.2016 г.-м.04.2019 г. и 11,34 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2017 г.-21.12.2019 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ в качеството му на собственик на следния топлоснабден имот- апартамент № 149 в гр.София, жк „***********, абонатен № **********.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ.Съгласно чл.32, ал. от ОУ от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.С приетите ОУ с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. /чл.33, ал.1/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Ищецът твърди, че за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно е удостоверявал публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия за месец февруари до месец август включително в присъствието на нотариус, за което са съставени констативни протоколи, като достъпът се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С.“ ЕАД.Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 4 467,06 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г.; 464,29 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 20.12.2019 г.; 67,45 лв.-главница, представляваща суми за дялово разпределение за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г. и 11,34 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2017 г.-21.12.2019 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на облигационни отношение с ответника, изложил е доводи за нарушение на чл.62 ЗЗП, направил е и възражение за погасителна давност.По отношение на исковете за мораторна лихва е възразил, че не е установено изпадането му в забава.

Със заявление вх.№ 3000634/08.01.2020 г. ищецът- „Т.-С.” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П.В.Т. за процесните суми.На 08.02.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 20.05.2020 г.Исковата молба е подадена на 08.06.2020 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 15.10.2001 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк „***************е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата „индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на общи и индивидуални сметки“ с „Т.С.“ ЕООД.В представения списък с етажни собственици срещу процесния апартамент фигурира името на П.В.Т..

На 02.11.2001 г. е подписан договор № 1475 между ЕС в гр.София, жк „***************и „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки.

Със заповед № РД-41-40 от 14.04.1985 г. на основание чл.100 ЗТСУ вр. чл.103, ал.5 ЗТСУ-нотариално заверена молба № 17074/09.08.2984 г. и съгласие на инвеститора в обезщетение за отчужден имот на В. П. Т. е предоставен апартамент № *******, жк „*******“ на сина му П.В.Т..

Видно от удостоверение на Столична община-район „Илинден“ жк „*******“ е с нов административен адрес-гр.София, жк „*********“, като двата комплекса са идентични.

С договор от 29.07.2015 г. „Т.С.“ ЕАД е възложила на „Т.С.“ ЕООД извършването на услугата „дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда-ЕС“ при спазване изискванията на ОУ за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.

Представени са протоколи за главен отчет за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г., 01.05.2018 г.-30.04.2019 г. за процесния имот, подписани за абонат от П.В.Т., както и протокол за неосигурен достъп за периода 01.05.2017 г.-30.04.2018 г.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице А.Ж.е установено, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния имот за исковия период възлиза на 4 467,06 лв. след съобразяване на изравнителните сметки.Сумата е без лихви за просрочено плащане и без стари задължения.Разпределението на топлинната енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.От отчетеното количество топлинна енергия са приспадани технологичните разходи.През процесният период общият топломер е преминавал метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице М.М. е установено, че няма данни за извършени плащания на суми за топлинна енергия за процесния период.Размерът на мораторната лихва върху дължимата сума за топлинна енергия е 473,42 лв.Вземанията с настъпил падеж за периода преди 08.01.2017 г. са в размер на 370,75 лв.-главница и 85,19 лв.-мораторна лихва.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел, че събраните писмени доказателства не установяват ответникът да притежава правото на собственост върху топлоснабдения имот или ограничено вещно право на ползване, нито да е ползвател по индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Настоящият съдебен състав счита, че представената по делото заповед по чл.100 ЗТСУ /отм./ установява, че ответникът е придобил собствеността върху процесния апартамент като обезщетение срещу отчужден от В. П. Т. недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, поради което същият има качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период.Заповедта по чл.100 ЗТСУ /отм./ конкретизира обекта, който се отстъпва като обезщетение и е годен титул за собственост съгласно разпоредбата на чл.103 ЗТСУ /отм./.Липсват данни същият да е възразил срещу Общите условия в предвидения в закона срок.