Решение № 181 от 04.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Кюстендил, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500164 по описа за 2022 година

Депозирана е въззивна жалба с вх. № 1300/17.02.2022 г. от А. С. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Дупница, ул. ***, чрез пълномощника адв. Р. А. от АК – Кюстендил, със служебен адрес: гр. Дупница, ул. ***, насочена против решение № 53 от 02.02.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2005/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е отхвърлил предявените от А. С. К. срещу „ТЕЦ-Бобов дол“ АД, ЕИК: *** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 56/12.08.2021г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Отчетник, насочване на товари“ и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 12.08.2021 г. до 11.02.2022 г. в размер на 4936.68 лева., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, като неоснователни, и е осъдил А. К. да заплати на „ТЕЦ-Бобов дол“ АД сумата от 100.00 лева, представляващи направени разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционното решение се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Въззивницата възразява срещу изводите на районния съд, с които е приел, че в случая е налице действително съкращаване на длъжността „отчетник пренасочване на товари“ в ответното дружество, считайки същите за неправилни.

Позовава се на ТР № 5/26.10.2021 г. по тълк.д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че когато длъжността е премахната като основание, но трудовата функция в съществените си права и задължения е запазена като съдържание на новооткрита длъжност, е налице 1 фиктивно съкращаване на щата , а уволнението на основание чл. 328, т. 2 от КТ е незаконно.

Подчертава, че по делото са събрани доказателства, че тези трудови функции се осъществяват от други работници на дружеството, като след съкращението на определени длъжности, числеността на персонала се била увеличила. Счита, че съдът неправилно е приел за неоснователни възраженията й, че преди уволнението не е извършен подбор по чл.

329 от КТ, както и че към момента на възстановяването й от съда след предходно незаконно уволнение, длъжността вече не е съществувала по щатно разписание, предвид което не било ясно как тя е престирала работна сила. Акцентира върху обстоятелството, че в периода 01.06.2019 г. - 26.09.2019 г. /преди първото й уволнение)/и в периода 25.05.2021 г. – 12.08.2021 г. /от датата, на която се е завърнала на работа след незаконното й уволнение до датата на издаване на заповед № 56/12.08.2021 г./ е ходила на работа, престирала е трудова сила, изпълнявала е възложени й от работодателя и преките й ръководители задачи.

Неправилно било прието за неоснователно от съда оплакването й за липса на подпис върху връчения й екземпляр от заповедта за уволнение, предвид представения от ответната страна подписан екземпляр на същата, което пораждало съмнения относно датата на подписването му.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ТЕЦ – Бобов дол“ АД чрез процесуалния му представител юрисконсулт Е.Д., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения, а първоинстанционното решение се приема за правилно и законосъобразно. Въззиваемото дружество счита за недоказани твърденията на въззивницата, че е налице „фиктивно съкращение на щата“. Акцентира, че това дали и в какъв период въззивницата е престирала работна сила след датата на възстановяване до датата на последващо прекратяване на трудовото правоотношение, не било част от фактическия състав, нито условие за незаконосъобразност на уволнението и подчертава, че независимо дали длъжността е съществувала или не, двете страни по трудовото правоотношение са престирали дължим резултат, действали са добросъвестно една спрямо друга и са черпили благоприятни правни последици от валидното трудово правоотношение, в което са се намирали. Изразява становище, че заповедта за прекратяване има само формален характер и цели уточняване на дължимите от работодателя обезщетения, а правните последици от прекратяване на трудовото правоотношение произтичали от направеното предизвестие, като същевременно липсата на подпис върху връчения на въззивницата екземпляр от заповедта била поради допусната явна техническа грешка.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските за юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.

ОС-Кюстендил, като се запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

2

При служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството пред ДнРС е образувано по предявени от А. С. К., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Дупница, ул. ***, срещу „ТЕЦ-БОБОВ ДОЛ“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. Големо село, община Бобов дол, област Кюстендил,при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Ищцата твърди, че е работила в ответното дружество по трудов договор от 2005 г. на различни длъжности. Последната заемана от нея длъжност била „Отчетник, насочване на товари“ в цех „Сгуроизвоз“, а преди нея заемала длъжността „Оператор спомагателни съоръжения“ в същия цех.. С ЕР № 0941/10.04.2018г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „св. Иван Рилски“ ЕООД, гр. Дупница, на ищцата била определена 36% намалена работоспособност поради общо заболяване „Нарушение на вестибуларната функция“, като заключението в същото било,че не е в състояние да изпълнява длъжността „Оператор спомагателни съоръжения“ в цех „Сгуроизвоз“ Съобразявайки се с това заключение работодателят предложил, а ищцата приела да изпълнява длъжността „Отчетник, насочване на товари“ в цех „Сгуроизвоз“, за което било подписано допълнително споразумение към трудовия договор.

На 08.07.2019г., без да има промяна в здравословното й състояние или ново ЕР на ТЕЛК, й било връчено ново предложение от работодателя за преместване на длъжност „Чистач/Хигиенист“ в отдел „КБО“. Ищцата не приела това предложение, тъй като здравословното й състояние не позволявало изпълняването на тези трудови функции.

Със заповед № 92 от 26.09.2019 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9, изр. първо от КТ, а като фактическо основание било посочено - невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и по здравословни противопоказания въз основа на горепосоченото заключение на ТЕЛК Ищцата акцентира, че именно въз основа на него била преназначена година по-рано от длъжността „Оператор спомагателни съоръжения“ на длъжността „Отчетник, насочване на товари".

С влязло в сила решение на Районен съд - Дупница тази заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение била отменена и ищцата била възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност. Завърнала се на работа на 25.05.2021г.

3

На 12.08.2021г., след отправено писмено предизвестие, получила нова заповед № 56/12.08.2021г., с която работодателят й прекратява едностранно трудовото правоотношение, считано от 12.08.2021г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ - съкращаване в щата и промяна в Разписанието на длъжностите в „ТЕЦ – Бобов дол” ЕАД, в сила от 01.06.2019г.

Ищцата оспорва това уволнение, като незаконно. Твърди, че трудовото й правоотношение е прекратено, без да е извършен от работодателя подбор по смисъла на чл.

329, ал. 1 от КТ. Сочи, че на практика, ако длъжността „Отчетник, насочване на товари” не съществува в щатното разписание на дружеството от 01.06.2019 г., то тя е работила на тази длъжност както в периода 01.06.2019 г. - 26.09.2019 г, така и в периода 25.05.2021 г. 12.08.2021 г. И в двата периода ищцата е ходила на работа, изпълнявала е възложените от работодателя пи преките й ръководители задачи.

Твърди, че при прекратяване на трудовото й правоотношение, работодателят изобщо не е спазил постигнатите договорености с КТД; не е извършен подбор; не са спазени критериите, по които този подбор трябвало да бъде извършен. От работодателя не е определена комисия, на която той да е възложил да извърши подбор по определените в КТД критерии и съгласно постигнатите договорености, след което същата тази комисия да предложи на работодателя кои точно работници или служители да бъдат освободени от работа. Сочи, че освен всичко друго, заповедта на работодателя не е подписана.

Ищцата е заявила искане процесното уволнение да бъде признато за незаконно и да бъде отменена като незаконосъобразна заповедта, с която е извършено, да бъде възстановено на заеманата от нея преди уволнението й длъжност „Отчетник, насочване на товари“ в цех „Сгуроизвоз“ на ответното ТД и да й бъде заплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 12.08.2021 г. до 11.02.2022 г. в размер на 4936.68 лева, вдно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на и.м. в съда – 11.10.2021 г. до окончателното й заплащане.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Ответникът не оспорва, че между страните е било налице трудово правоотношение по силата на трудов договор от 2005 г., което е било изменяно през различни периоди с допълнителни споразумения, касаещи промени в длъжностите, трудовото възнаграждение и др. Не е спорно и обстоятелството, че Заповед № 92 от 26.09.2019 г., с което е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, е отменена с Решение от 22.07.2020 г. по гр. д. № 2452/2019 г. на РС-Дупница, К. е възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 225 от КТ.. Предвид това ищцата с молба вх. № 1190/ 17.05.2021 г., е декларирала своето желание да бъде възстановена на работа, считано от 25.05.2021 г. Със Заповед № 57 от 25.05.2021 г. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Отчетник, насочване на товари“ в изпълнение на цитираното съдебно решение.

4

Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения за това, че несъществуващата към момента на възстановяването длъжност в щатното разписание от 01.06.20219г. и престираната работна сила от страна на ищцата представляват основания за незаконосъобразност на атакуваната Заповед № 56 от 12.08.2021г. Според него несъществуването на длъжността е обстоятелство, което се доказва безспорно от щатното разписание от 01.06.2019г. Възстановяването на предишната работа на работника или служителя със съдебно решение не е обусловено от това дали щатната бройка за длъжността съществува или не.