Решение № 153 от 08.08.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Варна, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20233000500101 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. Д. И. против решение № 260034/22.12.2022г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2586/2018г. и с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу В. Д. А. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

В жалбата за изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на така обжалваното решение. Твърди се, че съдът не е обсъдил събрани по делото доказателства /подробно посочени/, в резултат на което е направил неправилни изводи за недоказаност на процентното участие на ответницата в осъщественото незаконно строителство. Оспорват се като необосновани и постановени в противоречие с установеното от доказателствата изводите на съда за недоказаност и липсата на причинно-следствена връзка между претърпените от въззивницата вреди и това незаконно строителство, че е било налице виновно неизпълнение на задължението по договора за строителство от страна на ЕТ „Мари 92 М. Р.“, че не било сигурно дали въззивницата ще получи качествено строителство, независимо от действията на ответницата.

Сочи се, че съдът не й е дал възможност да постави задачи към СОЕ, с което е нарушено правото й на защита, не е изискал от ответната страна релевантни към спора уточнения и доказателства. Излагат се подробни доводи по съществото на исковете за обезвреда на претендираните имуществени и 1 неимуществени вреди като резултат от участието на ответницата в осъществяването на незаконното строителство. Оспорват се и направените от първоинстанционния съд изводи за липса на противоправно поведение /злоупотреба с права/ по исковете за обезщетение на претендираните неимуществени вреди по повод водени от ответницата и трети лица срещу въззивницата множество дела и искане по чл.155 от Закона за здравето.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт, с който исковете да бъдат уважени изцяло, ведно с присъждане на разноски.

В с.з. жалбата се поддържа.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – В. Д. А., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Сочи се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, съответно на доказателствения материал, действителните отношения между страните и при липса на сочените в жалбата процесуални нарушения.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по предявени от въззивницата Т. Д. И. против В. Д. А. искове с правно основание чл.45 ЗЗД, основани на фактически твърдения за извършени от ответницата действия, в резултат на които ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди.

В исковата молба /подадена като насрещна по гр.д. № 13779/2014г. на РС – Варна/ и направените по реда на чл.129 ГПК уточнения са наведени твърдения, че с договор за дарение по нот.акт № 75/1975г. Т. И. е придобила 1/3 ид.ч. от дворно място и къща, находящи се в гр.В., ул.“* *“ № *. На 22.08.1995г., заедно с другите двама съсобственици П. М. и В. Ив. са сключили с ЕТ „Мари 92 – М. Р.“ договор за групов строеж, с който едноличният търговец е поел задължение да построи в имота жилищна сграда, уговорили са обектите, които всеки един от съсобствениците, в т.ч. и строителят ще получат в индивидуална собственост. На същата дата с нот.акт № 2/1995г. въззивницата и съсобствениците й са прехвърлили на ЕТ „Мари 92 – М. Р.“ 80 кв.м. от дворното място срещу поето от последния задължение да построи жилищна сграда, от която съсобствениците да получат посочените в договора за групов строеж индивидуални обекти и уговорената степен на завършеност, за които са си учредили взаимно право на строеж, като съгласно постигнатите уговорки имотите, които въззивницата е следвало да придобие в индивидуална собственост са гараж № 3 с площ от 18.96 кв.м., офис „А“ с площ от 23.80 кв.м. и апартамент № 6 с площ от 93.13 кв.м.. Останалите обекти от бъдещата сграда, вън от следващите се на тримата съсобственици на терена следвало да получи строителят. Наведени са твърдения също така, че на 23.08.1999г. въззиваемата В. А. и други лица са сключили договор за групов строеж, без участието, знанието и съгласието на въззивницата, сключили са и два договора за възлагане на строителство в имота, отново без знанието и съгласието на всички съсобственици, в частност въззивницата, 2 издадено било и разрешение за строеж № 216/22.07.1999г., което е отменено като незаконосъобразно с окончателно решение № 10287/23.10.2006г. на ВАС. Твърди се, че въпреки липсата на възлагане от първоначалните съсобственици лицата по договора за групов строеж от 23.08.1999г. са извършили в периода 1999г. – 2002г. строителство до степен „груб строеж“, което предвид отмененото разрешение за строеж е незаконно, същото е и в отклонение от устройствените правила и инвестиционни изисквания, некачествено и не отговаря на сключения между въззивницата и ЕТ „Мари 92 – М. Р.“ договор. Изложени са и твърдения за предприети действия от въззивницата, с които тя се е противопоставяла на извършеното строителство, съответно за продължаване на действията от страна на въззиваемата и други съсобственици по незаконното строителство, на правени от тях постъпки за неговото узаконяване и издаване на удостоверение за търпимост, съпътствани с посочени съдебни дела по обжалване актове на администрацията вр. построеното, както и за водени съдебни дела по неоснователни имуществени претенции срещу въззивницата. Сочи се, че с действията си по организиране на незаконното строителството и неговото финансиране въззиваемата В. А. е причинила виновно имуществени вреди на въззивницата, изразяващи се в невъзможността й да получи законно изградени обекти, следващи й се съгласно сключения с ЕТ „Мари 92 – М. Р.“ договор от 1995г., с които да увеличи имуществото си. Същите съизмерява с пазарната стойност на обектите и процентното участие на въззиваемата във финансирането на незаконно построената сграда /15 %/, а именно предявените суми по иска за имуществени вреди - 19 785 лева за апартамента, 6 599 лева за офиса и 4 070 лева за гаража, ведно със законната лихва върху тях, считано от предявяване на исковата молба. Твърди се, че в резултат на същите действия, както и в резултат на водените срещу нея дела, единствено с цел да бъде психически и финансово тормозена, по-конкретно гр.д. № 14297/2015г. на ВРС, гр.д. № 3663/2015г. на ВРС, гр.д. № 13779/2014г. на ВРС и подадена жалба по Закона за здравето до ВРП № 8182/2013г. въззивницата е претърпяла и неимуществени вреди – стрес, тревожност и безсъние, влошаване на здравето и качеството на живот, загуба на работа и невъзможност за намиране на такава поради необходимостта от постоянно явяване по дела и с оглед емоционалното й състояние /невъзможност да бъде пълноценно концентрирана поради тревогите/, социално дистанциране, по повод отправеното искане за принудително лечение се почувствала унизена, с накърнена чест и достойнство. За обезщетяване на тези вреди за периода 16.10.2013г. – 16.10.2018г. е предявила исковите претенции за заплащане на сумата от 15 000 лева за претърпените неимуществени вреди от участието на въззиваемата в осъщественото незаконно строителство, 10 000 лева вр. гр.д.

№ 14297/2015г. по описа на ВРС, 15 000 лева вр. гр.д. № 3663/2015г. по описа на ВРС, 10 000 лева вр. гр.д. № 13779/2014г. на ВРС и 10 000 лева вр. подадената жалба пред ВРП № 8182/2013г. по Закона за здравето, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от предявяване на исковата молба до 3 окончателното им изплащане /съгласно последни уточнения, направени с молба на л.394 от първоинстанционното дело и допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК с протоколно определение от 24.11.2022г./.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор въззиваемата В. Д.

А. е оспорила предявените искове с възражения за тяхната неоснователност.

Оспорва, че с нот.акт от 1995г. в полза на въззивницата е било надлежно учредено право на строеж върху процесните обекти, както и твърденията за осъществено незаконно строителство и при липса на знание от страна на Т. И. за извършваните строителни дейности. Излагат се подробни фактически твърдения относно отношенията между страните и обстоятелствата по изграждането на сградата. Сочи се, че същата е била построена в груб вид през 2000г., преди отмяната на издаденото разрешение за строеж и с усилията и финансовите средства на съсобственици, в това число и въззиваемата, които са придобили права от ЕТ „Мари 92 – М. Р.“ поради фалирането на строителя, към настоящия момент е издадено удостоверение за търпимост и е налице постановен отказ за нейното събаряне, причината все още да не е узаконена е единствено поведението на въззивницата и първоначалните й съсобственици.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на въззиваемата вр. извършеното строителство и претендираните от ищцовата страна имуществени и неимуществени вреди с доводи, че причината за невъзможността въззивницата да ползва завършени обекти е неизпълнение на договорното задължение от страна на едноличния търговец, както и нейното поведение, заедно с другите двама собственици, препятстващо узаконяването на сградата и въвеждането й в експлоатация. Оспорват се и твърденията, че водените срещу въззивницата дела са били при осъществена от въззиваемата злоупотреба с права. Относно производството по Закона за здравето се сочи, че въззиваемата не е сред лицата, направили искането, а само е давала сведения по искане не Прокуратурата. Направени са възражения за погасяване на претенциите за лихва поради изтекла давност, както и възражение за прихващане с насрещно вземане за сумата от 15 000 лева, претендирана като припадащата се на въззивницата част от увеличената стойност на ПИ в резултат на построяването на сградата със средства на въззиваемата.

По съществото на спора, съобразно разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК, въз основа на относимите по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че по силата на договор за дарение, обективиран в нот.акт № 76/1975г. на ВН въззивницата е придобила 1/3 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.В., ул."* *" № * и от построената в него къща, както и че на 22.08.1995г. същата, заедно с останалите двама съсобственици П. М. и В. М. са сключили с ЕТ "Мари 92 - М. Р." договор, озаглавен като договор за групов строеж, с който са постигнали съгласие за 4 изграждане на жилищна сграда в мястото, съгласно предвижданията по ЗРП и изцяло със средства на строителя - ЕТ, както и са разпределили обектите от сградата, които всеки един от съсобствениците ще получи. На същата дата, с нот.акт № 2/1995г. на ВН между същите страни е сключен и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство и с който съсобствениците са прехвърлили на ЕТ "Мари 92 - М. Р." 80/305 кв.м.ид.ч. от дворното място, учредили са му право на строеж върху конкретно изброени индивидуални обекти от бъдещата четири етажна жилищна сграда с приземен етаж по одобрен архитектурен проект, запазили са и взаимно са си учредили право на строеж върху описаните в договора за групов строеж обекти, в частност в полза на въззивницата Т. И. е учредено право на строеж за посочените в исковата молба офис "А", гараж № 3 и апартамент № 6. Срещу придобитите права на собственост и учредено право на строеж приобретателят ЕТ "Мари 92 - М. Р." се е задължил да извърши в срок от 1 година и 2 месеца, считано от 01.07.1995г., строителство на цялата жилищна сграда, в т.ч. и за обектите на прехвърлителите, изцяло със свои средства, във вид и степен на завършеност съгласно клаузите на договора за групов строеж.