Решение № 9961 от 26.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 65057/2024
- Вид
- Решение № 9961
- Подписан
- 26.05.2026
- Състав
- Мария Стоянова Танева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 9961 гр. София, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110165057 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „*** ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ******, срещу Ц. Н. Ш., Б. А. Ш. и Н. А. Ш..
В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на „*** ЕАД, на недвижим имот с адрес: *****, в качеството им на собственици на имота и са потребявали топлинна енергия, като не са заплатили начислените суми за процесния период.
С оглед гореизложеното моли съдът да признае за установено, че ответниците дължат сумата в общ размер на в общ размер на 1701,04 лв., от които 1382,32 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.05.2022 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и 291,72лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019г. до 12.05.2022г., както и сума за дялово разпределение за периода м.04.2019г. - м.04.2020г. в размер на 21,84 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба (30.05.2022 г.) до окончателното изплащане на вземането, и 5,16. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.05.2019г. до 12.05.2022г., при квоти 4/6 за Ц. Н. Ш., 1/6 за Б. А. Ш. и 1/6 за Н. А. Ш., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Софийски районен съд, 119 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Ц. Н. Ш. и Н. А. Ш., чрез назначения им особен представител, с 1 който оспорват предявените искове. Оспорват исковата молба да подадена в срока по чл. 415 ГПК. Правят възражение за погасяването на задълженията по давност. Оспорват исковете по размер, като считат, че претендираните суми са силно завишени. Молят за отхвърлянето на исковете и присъждането на сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор от Б. А. Ш..
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
1.Правна квалификация
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: няма
3. Доказателствена тежест
По иска с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответниците и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на ответниците, остойностено в размер на претендираната сума.
По иска с правна квалификация чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответниците имат качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди; начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответниците за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
При доказване посочените обстоятелства, в тежест на ответниците да докажат, че са погасили претендираните вземания, за което обстоятелство не сочат доказателства.
По направеното от ответниците възражение за погасяването на задълженията по давност в тежест на ищеца е да докаже, че същата е спирана или прекъсвана.
4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови 2 нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.
5. По основателността на иска:
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба (л. 130) и представените удостоверения за наследници, се установява, че А Ш е бил собственик на ½ ид.ч. от процесня апартамент, като негови наследници за трите ответници. По делото няма събрани доказателства, че Ш или наследниците му са притежатели на останалата ½ ид.ч. от апартамента, същата принадлежи на Б Ш, ев.неговите наследници. Следователно ответниците могат да отговарят само за ½ от задълженията.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че в процесния период в имота е доставена топлинна енергия, като от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. съобразно реално доставеното количество топлинна енергия е дължима сума в размер на 1345,47 лв. Претенцията е основателна за половината от тази сума.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на задължението по давност. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД.
В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска 3 предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение 30.05.2022 г. и задълженията ЗА ПЕРИОДА 05.2018 - 04.2019 г. включително са погасени по давност. Следователно дължима е сумата 711,64 лв., за периода 05.2019-04.2020, а от нея ответниците дължат ½ = 355,82 лв.
Законната лихва за периода 15.09.2019-12.05.2022 е 95,07лв., иска за горницата следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за главницата за цената на услугата дялово разпределение. От съдебнотехническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в процесния период.
По делото се установява, че сумата за дялово разпределение за периода 05.2019-04.2020 е в размер на 40,04 лв., за месец 04.2019 г. задължението е погасено по давност. Ответниците дължат половината 20,02 лв. Иска за горницата следва да се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
На съда е служебно известно, че с Решение № ** г. по адм. д. ** г. по описа на ВАС, 5-членен състав, е оставено в сила Решение № *** г. по адм. д.
№ *** г. по описа на ВАС, 3-членен състав, с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № ЕРД-041/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Решението за отмяната има действие от влизането му в сила съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на решението, какъвто настоящият случай не е, поради което отмяната е ирелевантна за основателността на исковите претенции.
От друга страна, с Решение от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 СЕС приема, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на 4 апартамент в сграда етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В т. 62 от мотивите на решението е посочено, че макар математическата формула, посочена в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение, да се основава на обективни данни, тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация, като подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.
В Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС, е прието, че с даденото разрешение от СЕС възникването на задължението на собствениците на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост да заплащат разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, не е отречено, а предмет на изясняване е единствено точността на методиката за определяне на неговия размер.
Нормата на чл. 162 ГПК предвижда, че когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Следователно в случаите, в които е установено, че собственият на потребителя имот се намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, респ. потребителят обективно се ползва от топлинната енергия, отдадена от общите части на сградата и топлообмена между отопляемите и неотопляемите обекти, предявеният иск за заплащане на цената на тази енергия не може да бъде отхвърлен единствено по причина, че методиката за определяне на тази стойност е неточна или непрозрачна. Ако обстоятелствата по делото сочат, че определен параметър, свързан с реалното функциониране на отоплителната система, не е бил взет предвид при извършване на разпределението на топлинната енергия, той следва да бъде установен и размерът на иска следва да бъде преизчислен именно чрез вземане заключението на вещо лице.