Определение № 1562 от 21.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 243/2026
- Вид
- Определение № 1562
- Подписан
- 21.01.2026
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1562 гр. София, 21.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20261100500243 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Л. Т. срещу протоколно определение от 09.12.2025 г., постановено по гр.д. № 20643/2025 г. на СРС, ГО, 42 състав, с което е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. №20645/2025 г. по описа на Софийски районен съд,166 състав.
В жалбата се твърди, че постановеното определение е неправилно. Сочи се, че не е налице преюдициалност между двете дела, като съдът не е обвързан от произнасянето по на съдебния състав по гр.д. №20645/2025 г. по описа на Софийски районен съд,166 състав. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – А въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Б. Л. Т., ЕГН **********, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ 1
ЕАД, ЕИК 831609046, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 40.84 лева, представляваща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно като не е заплатил дължимите суми за електроенергия в абонатна станция в гр. София, ж. к. Банишора, ул. ********, с която сума ищецът е обеднял неоснователно като е заплатил задължение на ответника към трето лице за доставка на електроенергия. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на абонатна станция в топлоснабден блок с адрес: гр.
София, ж. к. Банишора, ул. „********. Посочено е, че вх. А и вх. Б притежават обща абонатната станция. Твърди че на 12.03.2025 г. е била издадена фактура от „Електрохолд Продажби“ ЕАД № 0394514641 на стойност 39,96 за процесната абонатна станция. Посочен бил клиентски номер ********, абонатен № ******** и срок за плащане 26.03.2025 г. Твърди, че сметката не била платена, поради което токът на абонатната станция е спрян от електродружеството още на 03.04.2025 г. Сочи, че поради необходимост от топлинна енергия за живущите в блока е заплатил процесната фактура.
Поддържа, че сумата по процесната фактура се дължи от ответника, тъй като той е собственик на абонатната станция, а не етажната собственост или ищеца. Навежда, че след като заплатил чуждо задължение на ответника е обеднял неоснователно, а ответникът се е обогатил неоснователно. Моли съдът да осъди ответника за сумите, които е платил по процесната фактура за електроенергия за абонатната станция – 39.96 лева (главница и лихва за забава), както и сумата за превод в размер на 0.88 лева, т.е. общо 40.84 лева.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е спрял делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. №20645/2025 г. по описа на Софийски районен съд,166 състав. В мотивите си съдът е посочил, че исковата молба, по която е образувано настоящото дело е подадена по-късно спрямо исковата молба, по която е образувано гр.д. №20645/2025 г., като по делото по описа на 166 състав е предявена искова претенция за фактура, издадена през месец февруари, докато по настоящото производство правният спор е относно фактура за месец март и с оглед обстоятелството, че страните по делото са едни и същи и подлежащите на доказване факти са едни и същи, е намерил за основателно искането на ответника за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като това би създало гаранции, че подлежащите на доказване факти ще бъдат установени еднозначно и с оглед това, че формирането на сила на присъдено нещо би имало значение за разрешаване на настоящия правен спор.
Въззивният съд намира изводите за първоинстанционния съд за неправилни. Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното 2 право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. Посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява основанието на иска. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо очертават нейния предмет – правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него, а субективните предели – страните по материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното положение. Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация/. В конкретния случай ищецът твърди и по двете дела, че е погасил чужд дълг по съответно издадени фактури, за което е имал правен интерес с оглед предотвратяване спирането на топлоподаването в сградата, в която живее /чл.73 ЗЗД/. Ищецът претендира връщане на съответно заплатената сума от ответника по всяко от двете дела. В случая вземанията по двете дела нямат общ правопораждащ юридически факт с оглед извъндоговорния характер на претенцията.
Правопораждащият юридически факт по всяка от претенциите е заплащането от ищеца на съответната издадена фактура за конкретния месец вместо ответника, за което ищецът е имал правен интерес да плати. По изложените съображения и между делата няма връзка на обуславеност, с оглед на което и не са налице предпоставките чл.229,ал.1,т.4 ГПК за спиране на настоящото производство.
По изложените съображения и обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 09.12.2025 г., постановено по гр.д.
№ 20643/2025 г. на СРС, ГО, 42 състав,с което е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д.
№20645/2025 г. по описа на Софийски районен съд,166 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 42 състав за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4