Решение № 841 от 14.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20221100503642 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано по жалба на С.в. ЕАД, ЕИК: **** срещу Постановление от 26.01.2022 година по изп.дело № 20228510400048 на ЧСИ рег. № 8 51, в частта, с която е отказано по искането на жалбоподателя намаляване на определеното като разноски в изпълнителното дело /вкл. и за присъединеното такова/ адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя за разликата до предвидения в чл. 10, т. 1 от НМРАВ, както и таксата по т. 26 от Тарифата.

Жалбоподателят намира постановлението за незаконосъобразно, а адв. възнаграждение за прекомерно като излага подробни съображения в жалбата.

Взискателите „Ф.М.“ ЕООД и „С.У.“ ЕООД оспорват жалбата като неоснователна, а в една част и като недопустима, като също излагат подробни мотиви в подаденото възражение.

В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за неоснователност на жалбата.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, като подадена от лице, легитимирано по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК да обжалва постановлението за разноски и подадена в двуседмичен срок от получаване препис от същото, е допустима. Актът, подлежащ на обжалване е именно постановлението, доколкото жалбоподателят е упражнил правото си да възрази за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е и база за определяне на таксата по т. 26 от Тарифата.

Взискателите не са се ангажирали със становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител намира жалбата за неоснователна.

1

Жалбата е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Доколкото предмет на обжалване е цитираното Постановление, съдът дължи разглеждането му по същество. В този смисъл, възраженията на взискателите са неоснователни.

По същество жалбата е основателна.

Видно от доказателствата по делото, съдържащи се в преписката е видно, че изпълнителното производство е образувано срещу „С.в.“ АД, ЕИК ****, по молба на двамата взискатели, въз основа на изпълнителен лист от 21.04.2021 г., за принудително събиране на сумата от 387,56 лева - присъдени разноски, както и за сумата 5,91 лева – такси за издаване на изпълнителния лист. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателите са посочили общо изпълнителни способи, а към молбата са представили споразумение, с което общо двамата взискатели – цесионери са се договорили да заплатят сумата от 800 лева за адвокат във връзка процесното изпълнително производство.

С атакуваното постановление за разноските от 26.01.2022 г. ЧСИ М.П. е намалил адвокатското възнаграждение със 100 лева до размера от 700 лева, но не е намалил съответно и таксата по т. 26.

В молбата за образуване на изпълнително производство съответния молител не е посочил конкретен начин на изпълнение по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК, като общо са цитирани възможни такива, съобразно процесуалния закон. Още повече, посочването на начин на изпълнение е част от съдържанието на молбата за образуване на изп. производство по чл.

426, ал. 2 от ГПК. Други действия във връзка с изпълнителното производство не са извършвани до момента на сезиране на съдебния изпълнител с искане за намаляване на разноските поради прекомерност на адв. възнаграждение. Поради това, съдът намира, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е дължимо в конкретния случай.

Дължимите минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /така Определение № 499/19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II т.о./. В конкретния случай, възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата в ред. към ДВ, бр. 68 от 2020г./.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Доколкото не се установява длъжникът по изпълнителния лист да е погасил дълга преди образуване на изп. производство, то той дължи сторените разноски за същото, вкл. тези от взискателя/те. В случая, обаче, е дължимо възнаграждение по изложените по -горе мотиви в размер на общо 200 лева за двамата взискатели и доколкото е заплатеното от тях общо, касае принудителното изпълнение на цедирано им общо вземане, както и са представлявани от един процесуален представител. В противен случай, би се постигнал ефект на злоупотреба с право, при който генерирането на разноски би надхвърлил в пъти размера на дълга, цедиран след издаване на изпълнителния лист.

2

Ето защо, обжалваното постановление следва да бъде отменено в обжалваната част и възнаграждението за адвокат намалено до размера от общо 200 лева.

Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се начислява служебно от съдебния изпълнител и е платима авансово и в случая е дължима в размер на 71.58 лева с ДДС, изчислена при размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева.

При този изход на спора в полза на „С.в.“ АД, ЕИК ****, следва да се присъдят разноските за настоящото производство от 125 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „С.в.“ АД, ЕИК ****, постановление за разноски по изп. дело № 20228510400048 от 26.01.2022 г. на ЧСИ М.П. с рег. № 851, в ЧАСТТА, в която е отказано по искането на жалбоподателя намаляване на определеното като разноски в изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя за разликата от 700 лева до размер от 200 лева и др. разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимите разноски за адвокат - до размер от общо 200 лева и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство - до размер от 71,58 лева с ДДС.

ОСЪЖДА „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК: **** и „С.У.“ ЕООД, ЕИК: **** да заплатят на „С.в.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 125 лева – разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3