Решение № 1780 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1780 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110204982 по описа за 2026 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 26-4332-000261 от 28.01.2026г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП, упълномощен със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Р. М. Т. с ЕГН: ********** са му били наложени административно наказание - „парична глоба“ в размер 51.13 евро (с равностойност от 100.00 лева) и кумулативно отнемане на 8 (осем) броя контролни точки по Наредба № N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР за административно нарушение по състава чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ПЕТЯ Р. М. Т. обжалва наказателното постановление. Излага във въззивната си жалба и лично в съдебно заседание инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност.

Твърди се липсата на извършено административно нарушение - от обективна и от субективна страна. Посочват се подробни, обосновани и изчерпателни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се от жалбоподателя Т. отмяната на санкционния акт. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП е редовно уведомена и призована, като в писмена защита чрез процесуален представител в закрито заседание излага становище за неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

1

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 02.03.2026г. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление - като липсват надлежно създадени и запазени писмени доказателства за фактическото връчване на санкционния акт - виж писмо на лист 2 от СП, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя - лично, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

ОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 26-4332-000261 от 28.01.2026г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП, упълномощен със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.

53 от ЗАНН на Р. М. Т. с ЕГН: ********** са му били наложени административно наказание - „парична глоба“ в размер 51.13 евро (с равностойност от 100.00 лева) и кумулативно отнемане на 8 (осем) броя контролни точки по Наредба № N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР за административно нарушение по състава чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

На 19.01.2026г., жалбоподателят Р. М. Т., привел в движение в град София по бул. „Цариградско шосе“ с начална скорост от около 2-3 км/ч товарен автомобил - „Волво ФХ“ с рег. № *******. Жалбоподателят Т. изчаквал с моторното си превозно средство, за да навлезе в главното платно по бул „Цариградско шосе“. Той включил в своето моторно превозно средство чрез блуту програма телефонният си апарат и говорел гласово от разстояние с друго лице. Телефонът му бил поставен пред него на стойка в моторното превозно средство. В същият момент жалбоподателят Т. бил възприет от свидетеля Т. Е. Т. и неговия колега - К. С. С., и двамата на длъжност „младши автоконтрольори“ при СДВР-ОПП. Бил съставен АУАН Серия GA с № 4677702/19.01.2026г. за административно нарушение по чл.104а от ЗДвП, за това, че жалбоподателят Т. е държал (използвал) мобилен телефон, без включване на устройство, което не изисква участие на ръцете му.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства. Съдът съобразява, че свидетелят 2

Т. Е. Т. не излага конкретни възприятия за фактите и обстоятелствата от извършената проверка срещу жалбоподателя Т.. Показанията на свидетеля Т. нямат доказателствена стойност, тъй като свидетелят Т., както и колегата му С., заедно или поотделно на ден в смяната си извършва между около 20 и 40 проверки на водачи на МПС. Фактите по делото са изведени хронологично от писмените доказателства. Предвид липсата на противоречия в доказателствените данни, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrariо”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ в хода на административно-наказателното производство са допуснати абсолютни процесуални нарушения на императивите на ЗАНН. В съставения АУАН деянието на жалбоподателя Т. е квалифицирано по чл.104а от ЗДвП. В издаденото НП случаят не е субсумиран по този ред. Липсва посочена в санкционния акт правна квалификация на приложимия материален закон.

Отразена е само санкцията на нарушението по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Това е недостатъчно. Необходимо да е налице в АУАН и НП и съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата цифрова правна квалификация. Административното нарушение в НП не съдържа описание на квалификацията си от правна страна, както и достатъчно инвокирани факти на изпълнителното деяние от обективна страна. Липсва пълно очертаване на съставомерните факти. Деянието е и недоказано. Съставеният АУАН не се ползва с презюмптивна доказателствена сила. Свидетелят Т. не доказва фактите от АУАН. Това не е възможно, тъй като свидетелят Тодоров и неговия колега С. на ден съставят между 20-40 АУАН-ове срещу физически лица, включително и за идентични нарушения. Свидетелят Т. няма спомени за случая. Липсват други доказателства, които да доказат обективната и субективната страна на деянието на жалбоподателя Т.. Към днешна дата такива доказателства не могат да бъдат събрани и установени за твърдяното деяние. Съдът е положил усилия в тази насока. Абсолютно задължително е както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, подробно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена правна норма. Това императивно изискване не е изпълнено. В АУАН и НП е неясна обвинителната теза. По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено от съда изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:

3

Н а въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на делото.

Жалбоподателят Т. не претендира разноски и не доказва такива да е сторил.

VII.). ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 26-4332-000261 от 28.01.2026г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП, упълномощен със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Р. М. Т. с ЕГН: ********** са му били наложени административно наказание - „парична глоба“ в размер 51.13 евро (с равностойност от 100.00 лева) и кумулативно отнемане на 8 (осем) броя контролни точки по Наредба № N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР за административно нарушение по състава чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4