Протокол № 163 от 15.04.2025, Окръжен съд - Шумен

ПРОТОКОЛ

№ 163 гр. Шумен, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Геновева П. Стоева и прокурора Е. Д. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно наказателно дело № 20253600600148 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:38 часа се явиха:

Жалбоподателят - подсъдим Я. С. К., редовно призован, не се явява. За него се явява редовно упълномощения защитник – адв. А. В. от АК – Шумен.

За Окръжна прокуратура - Шумен, редовно призовани, се явява прокурор Я..

Прокурорът: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 274 от НПК, председателят на състава разясни на страните правото им да направят отвод на членовете на състава на съда, прокурора, секретаря.

Прокурорът: Не правя отвод.

Адв. В.: Не правя отвод.

1

Съдът докладва депозираната жалба от Я. С. К. чрез адв. А. В. от ШАК срещу Определение № 54/25.02.2025г. постановено по НОХД № 458/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Адв. В.: Поддържаме жалбата така, както е депозирана. Нямам да сочим други доказателства. Молим за спиране на производството и съответно за отмяна на обжалваното определение.

Прокурорът: Намирам жалбата за допустима. Относно искането за спиране считам, че същото е неоснователно, тъй като в чл. 25 от НПК изчерпателно са изброени основанията за спиране. Между хипотезите няма такава, която да предвижда спиране, тъй като е изготвено преюдициално запитване по друго дело с идентичен предмет, нито пък спиране поради това, че по друго дело е поискано прогласяване на противоконституционност и са образувани дела пред Конституционния съд, поради което считам, че не са налице основания за спиране. Няма да соча доказателства.

Съдът, като съобрази така направеното искане в жалбата от страна на жалбоподателя чрез процесуалния представител, поддържано в съдебно заседание и като съобрази становището на прокуратурата намира, че не са налице основанията за спиране на конкретното наказателно производство по чл. 25 от НПК, тъй като отправеното преюдициално запитване до СЕС е по друго дело на друг съд, а отправените запитвания до Конституционния съд са също във връзка с друго дело. Предвид на това, не е налице хипотеза в чл. 25 от НПК да бъде спряно конкретното наказателно производство във връзка с други спрени наказателни производства на други съдилища.

Предвид на това и на основание чл. 25 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за спиране на настоящото ВЧНД № 148/2025 г. по описа на ШОС.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА материалите, намиращи се в НОХД № 458/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, ведно с БП № 146/2025 г. по описа на РУ – Шумен.

2

Съдът дава възможност на страните да направят нови и допълнителни доказателствени искания.

Прокурорът: Нямаме доказателствени искания.

Адв. В.: Нямаме други доказателствени искания.

Съдът намира фактическата обстановка за изяснена, счита, че не се налага събирането на други гласни или писмени доказателства, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

Съдът дава думата на прокурора.

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, считам, че жалбата е неоснователна макар и допустима. Считам, че определението което се обжалва е правилно, законосъобразно и мотивирано, в частта в която се обжалва, както и в цялост. Всъщност обжалва се онази част от определението, с която е определено да бъде възложено на лицето осъдено за престъпление по чл. 343б, ал. 1 да заплати 1/2 от равностойността на автомобила, който е управлявало това лице при извършване на престъплението, за което то вече е осъдено.

Именно това е и значението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, където се казва, че когато автомобилът управляван от лицето при извършване на престъплението по чл. 343б от ал. 1ва до ал. 4-та, не е собственост на лицето, то следва да се присъди равностойността на този автомобил, да бъде заплатено от извършителя на престъплението. Безспорно е, че именно това е управляваният автомобил по време на извършване на престъплението лек автомобил *** с рег. № ***. Безспорно е установено по делото също и че този автомобил е съпружеска имуществена общност. В рамките на многобройната практика на Върховния съд, а след това и на ВКС се е утвърдило разбирането, че в случай, когато една вещ е съсобствена и е необходимо да се отнеме тази част, която е собственост на дееца, пък да се заплати частта която не е негова собственост като равностойност. В случай на СИО самото определение на съда, с което се разпорежда възлагането на заплащането на равностойността и отнемането на ½ от автомобила прекратява режима на СИО. Това е основание за прекратяване според Върховния съд, след това и според ВКС, като дяловете на съпрузите според тази практика са винаги по ½ в конкретната вещ. В този смисъл ще цитирам доста практика, която преминава от Върховния към ВКС и може да се прецени като последователна и безпротиворечива – Решение № 569/1978 г. на І н.о., решение № 416/1977 г. на І н.о., Решение № 69/1972 г. на І н.о., Решение № 209/1979 г. на І н.о., Решение № 244/2015 г. на ІІ н.о. , Решение № 543/2012 г. на ВКС, на ІІ н.о., Решение № 433/1985 г. на Върховния съд, на І н.о., Решение № 81/2009 г. на ВКС, ІІ н.о., Решение № 375/1995 г. на І н.о. с докладчик Н.Ф.. Считам, че тази 3 практика е последователна в годините и не са настъпили никакви законодателни причини да се променя концепцията заложена в нея от Върховния съд и възприета по-късно от ВКС, че при вещ която представлява съсобственост в случая СИО, при необходимост да бъде заплатена равностойността на онази част, която не е собственост на санкционираното лице, това следва да се извърши чрез оценка на вещта, преценка на частта която не е негова като равностойност и възлагането да се заплати тази равностойност, поради което не намирам за основателни и останалите аргументи изложени в жалбата, а именно, че възлагането на заплащането на равностойността на ½ от автомобила, който е СИО, би довело до непропорционалност наказанието и несправедливост, би довело до две наказания от типа „Глоба“. Първо разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 не представлява наказание, тя се родее с разпоредбата на чл. 53 от Общата част на НК, където изрично е казано, че отнемането на вещи в полза на държавата се извършва независимо от наказателната отговорност. Тоест, не следва да се смесва наказателната отговорност като наказание с отнемането на конкретните вещи. Предвид това, в никакъв случай не може да се говори за несправедливост, когато в случаите на съсобствена вещ се отнема само онази част, която е собственост на извършителя на престъплението, а за останалата той трябва да заплати равностойността. Ако не присъдим равностойността на онази част, която не е негова собственост, той ще бъде в привилегирована позиция спрямо лицата, които са управлявали автомобили изцяло тяхна собственост, когато са извършили престъпленията по чл. 343б, ал. 1 до ал. 4, което едва ли би било по справедливо и законодателят не е допуснал тази несправедливост при прилагането на закона. Относно пропорционалността, позовава се защитата на текста на чл.

49 от Хартата за правата в Европейския съюз, но там пропорционалността е посочена като характеристика на наказанието, а в случая тази разпоредба не предвижда и не въвежда наказание. В тази връзка следва да се каже, че не се получават и две наказания „Глоба“, както твърди жалбоподателят и защитникът му, тъй като в случая става дума за санкционна разпоредба, която се прилага независимо от наказателната отговорност, както е посочено в чл. 53. Предвид всичко изложено считам, че следва да бъде потвърдено определението на Шуменският районен съд в частта, в която е обжалвано като правилно и законосъобразно, а също и мотивирано.

Съдът дава думата на процесуалния представител на жалб.-подсъдим Я. К. – адв. А. В. от ШАК.

Адв. В.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като подробни мотиви за това съм изложил в самата жалба, които с цел процесуална икономия няма да преповтарям. Само искам да маркирам, че настоящото производство е развито без участието на Х.С.К., която е съпруга на подсъдимия и също е собственик на лек автомобил *** с рег. № ***, като по този начин е нарушено правото на Европейския съюз, защото тя няма възможност да участва в производство, в което се решава какво ще се случи със собствеността й. Предвид това, Ви моля да бъде отменено определение по НОХД № 458/2025 г. по описа на Районен съд - Шумен в 4 обжалваната част.

След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе с решение в двумесечен срок от днес.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:50 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5