Решение № 523 от 21.11.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Търговище, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. П.А при участието на секретаря С. Й. Йорданова като разгледа докладваното от ВЯРА М. П.А Гражданско дело № 20243530100299 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният положителен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Ищецът твърди в молбата, че е собственик на ПИ 136, с площ от 830 кв.м., в кв.23 по плана на с.Овчарово от 1986 год., а по стария план на селото парцел V-154 в кв.25, с площ от 690 кв.м., като през 2021 год. при снабдяване със скица на собствения му имот установил, че част от него – 170 кв.м., не е отразен на същата. Твърди в молбата, че неговия имот е граничен с парцел IV 152 и 150 от дворище 156 в кв.25 по отменения план на с.Овчарово, с площ от 1340 кв.м., който е бил собственост на Н. Ю. - *** на ищеца. Последния, заедно със своята съпруга през 2019 год. е прехвърлил на ответницата собствеността с договор за продажба на собствения си имот – ПИ 134 в кв.23 по плана на селото от 1986 г. , с площ от 1510 кв.м. с 170 кв.м. повоче от колкото е притежавал. Ищецът счита, че при изготвяне на плана от 1986 год. на с.Овчарово част от неговия имот, с площ от 170 кв.м. е погрешно заснет към имота на неговия ***, поради което е инициирал процедура по изменение на кадастралния план на с.Овчарово, с молба от 25.07.2022 год., но в административното производство ответницата, настоящ собственик на съседния имот възразила и процедурата по изменение на ПУП е спряна, поради спор за материално право. Ищецът твърдят, че грешка в кадастралния план на с.Овчарово от 1986 год. се изразява в погрешно заснемане и придаване на 170 кв.м. от собствения му ПИ 136 в кв.23 към ПИ 134 в кв.23, които се намират в западната част на имота му и представляват естественото му продължение в западна посока. Твърди, че при изработвана на плана през 1986 год. не е съобразена дворищно-регулационната линия между имотите, по 1 действащия по-стар план на с.Овчарово и при отразяване на границите не е съобразено правото на собственост по документите за собственост на двата имота. Считайки, че по документите, легитимиращ го като собственик на ПИ 136 в кв.23 на с.Овчарово, спорните 170 кв.м., отразени към имота на ответницата са били и са негова собственост, и никога не са били собственост на праводателите на ответника, респективно не са били и негови, моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик на процесните 170 кв.м., както и да признае, че е на лице грешка в кадастралния план на с.Овчарово от 1986 год., по отношение отразяване границата между имотите и да разпореди отстраняване на същата и отразяване на действителното положение в кадастралната карта. Претендират разноски. В съдебно заседание ищците поддържат иска, чрез процесуалния си представител.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез пълномощник, в който предявения иск е оспорен изцяло. В отговора се твърди, че спорните 170 кв.м. са били придадени по регулация към имота на праводателите на ответницата още преди 1976 год., като между имота на ищеца и нейния собствен не е имало и няма и към момента грешка, при отразяване на границата. Твърди, че спорните 170 кв.м. винаги са били във владение на нейните праводатели, като през 80-те години те са изградили в тях гараж, като ищеца нито тогава, нито по късно е предявявал някакви претенции, че спорната част не е в имота на *** му, а е негова собственост.

Отделно от това твърди, че нейният праводател – *** на ищеца е заплатил на последния сума от 134 лв. към момента на сключване на договора за доброволна делба за придаваемото място По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

Моли съда да отхвърли иска, ведно с законните последици.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Безспорно е по делото, а е видно и от приложените по делото писмени доказателства, че ищецът и праводателят на ответницата Н. Ю. са ***я, като на 16.006.1976 год. между тях и останалите наследници на М. А., починал на 25.09.1966 год. е бил сключен договор за доброволна делба по силата на който на ищеца е предоставен в дял имот, представляващ парцел V-154 в кв.25 на с.Овчарово, с площ от около 690 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, при граници на имота : от две страни улици, блок на ДЗС и парцел 156, а на праводателя на ответницата Н.

Ю. е бил предоставен в дял имот, представляващ парцели IV – 152,150 и парцел 156 в кв.25 на с.Овчарово, с площ от около 1340 кв.м. при граници за двата парцела : улица, парцел III-150,151, блок на ДЗС и парцел V-154, като същият е заплатил на останалите наследници сума в размер на 134 лв. за уравнение на дяловете им. Установи се по делото, че праводателят на ответницата още преди сключване на договора за доброволна делба се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост ( приложен на л.8 от делото) за имота, който му е предоставен в дял с договора за делба. Ищецът от своя страна след сключване на договора също се е снабдил с констативен нотариален акт ( л.7) за имота, който му е бил предоставен в дял. И в двата констативни акта имотите са описани като номера, площ и граници, както в 2 договора за доброволна делба. От приложената по делото скица № 384 / 1976 год. е видно, че западната границата между имота на ищеца V-154 и имота на Н. Ю. парцел 156 минава по къщата, построена в имота на ищеца, като спорното място от около 170 кв.м. се намира зад къщата на ищеца. От заключението на вещото лице и изслушването му в съдебно заседание се установи, че това спорно място с площ от 124 кв.м. е било придаваемо от имота на ищеца към имота на праводателя на ответницата, като тази промяна е била предвидена в отменения план на с.Овчарово, а в новия план на с.Овчарово изработен през 1982 год., действащ от 1986 год. западната регулационна граница на парцел V-154, преминаваща по западната фасада на жилищната сграда на ищеца е отразена и като имотна граница между имоти № 134 на ответницата и № 136 на ищеца. Както от изслушването на вещото лице, така и от заключението се установи, че макар да няма запазени документи, че регулацията между имотите е приложена по отменения план, от всички налични данни може да се направи извод, че е приложена и е отразена в новия план от 1982 год., като част от имота на ищеца е предаден към имота на праводателя на ответницата. При изслушването на вещото лице се установи, че поставените на терен граници-огради на западната граница между двата имота са разположени по линията на къщата на ищеца, а ответницата има достъп до своя имот само от спорната част, където има изграден гараж, свързан с къщата, построена от нейния праводател. От заключението се установи също така, че не е на лице твърдяната от ищеца грешка в заснемането на имотите, касателно западната граница на имота на ищеца. Като от тук съдът прави извод, че предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Дори да се приеме, че регулацията не е приложена и спорното място не е преминало в собственост на праводателя на ищеца по делото се събраха категорични доказателства, че тази реално обособена част от около 170 кв.м. се е владяла и ползвала от праводателите на ответницата, след прекратяване на собствеността между наследниците на М. А.. По делото бяха допуснати и разпитани две групи свидетели, като съдът давя вяра на показанията дадени от свидетелите на ответницата св.М. и св.Е., които нямат пряка заинтересованост от изхода на спора и техните показания не противоречат със останалите събрани по делото доказателства. От показанията на тези свидетели и найвече от показанията на св.Е. се установи, че спорната част, която се е намирала зад къщата на ищеца след 1976 година винаги се е ползвала от Н. и неговото семейство, като съпругата му е засявала там цветя, а през 1986 год. е построен гараж за сина на Н., като същия е изграден от готови плочи, свързан с къщата на Н.. От показанията на св.М. и Е. се установи, че Дядо Н. е споделял, че това място при подялбата е било заплатено от него на ищеца и е останало към неговия имот. Показанията на другите двама св.Ю. и Н. съдът не кредитира, първата поради пряката и заинтересованост от изхода на спора, като съпруга на ищеца, а втория поради противоречие на показанията му със останалите доказателства по делото, тъй като същия заяви, че е карал на ищеца строителен материал – тухли, цимент, арматура за построяване на гараж през 1982-83 год., а видно от приложения снимков материал, че гаража, който е 3 построен от ответницата и се ползва от нея, разположен в спорното място е изграден от цели пана, а не от тухли и отделно от това се установи безспорно, че друг гараж в имота на ищеца, или ответника не са изграждани. За пълнота на изложеното съдът счита, че следва да се отбележи, че гаража е свързан с къщата на Н., поради което съдът счита, че ако същият е бил изграден от ищеца то това би противоречило на елементарна житейска логика. С оглед изложеното съдът приема, че праводателят на ответницата чрез упражнявано явно и необезпокоявано владение, доколкото се установи, че до смъртта на Н., спор за тази част от имота не е съществувала, е придобил собствеността върху тази реална част, поради което дори и да не е приложена регулацията, поради придобиване на собствеността границата между имотите на ищеца и ответника е правилно отразена в плана от 1982 година и не е на лице грешка по смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКИР и предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. Х., ЕГН ********** от с.Овчарово, ул.“***, общ.Търговище, действащ чрез пълномощник адв. Н. С. от ТАК против А. А. М., ЕГН ********** от с.Овчарово, ул.***, общ.Търговище, действаща чрез пълномощник адв. С. М. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх. Б, кантора 9 иск, с правно осн. чл. чл.124 от ГПК във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР, за признаване право на собственост върху 170 кв.м. и установяване на грешка в плана на с.Овчарово при отразяване на границите между ПИ 136 в кв.23 и ПИ 134 в кв.23 и погрешно заснемане на 170 кв.м. към ПИ 134 в кв.23, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА К. М. Х., ЕГН ********** от с.Овчарово, ул.“***, общ.Търговище, действащ чрез пълномощник адв. Н. С. от ТАК да заплати на А. А. М., ЕГН ********** от с.Овчарово, ул.***, общ.Търговище, действаща чрез пълномощник адв. С. М. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх. Б, кантора 9 сумата от 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.

78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните пред Окръжен съд Търговище.

4

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5