Решение № 1281 от 26.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1281 гр. Варна, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Калина Ив. Караджова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20263110201589 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на Д. Г. Р., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 25-0433-002091/06.11.2025 год. на Началника на група при 01 РУ към ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 511.29 евро (равностойни на 1000 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.

В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, като се посочва, че при извършване на проверката органите на реда не са отчели обстоятелството, че жалбоподателят е предприел управление на МПС , тъй като му било съобщено, че негов приятел е тръгнал към болницата и сигурно ще има нужда от помощ, поради което и без да се съобрази с обстоятелството, че е изпил една бира жалбоподателят привел в движение автомобила си. Счита, че отчетената концентрация може да се дължи и на употребявани от него хапчета, които биха могли да дадат отражение. Поради изложеното моли за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се и от процесуален представител, който поддържа жалбата и направеното с нея искане, като моли ако не може да се отмени изцяло, то поне да се намали срока на наказанието ЛПУМПС, тъй като на жалбоподателя му се налага да пътува.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище, като депозира единствено писмено становище, в което прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от 1 фактическа страна следното:

На 11.10.2025г. около 23:08 часа в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“ до номер 124 в посока бул. „В. Левски“ Д. Р. управлявал собствения на Е. С. Д. лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ ***, когато бил спрян от полицейски служители, сред които и св. С. С. и св. М. Т., за рутинна проверка на произволен принцип.

Водачът Р. бил тестван на място от полицейски служители за концентрация на алкохол с техническо средство "Дрегер Алкотест ARNА-0171“, като показанията на Дрегера били над 0,8 на хиляда – 0.92 промила в обема на издишания от водача въздух.

Впоследствие на водача бил предоставен талон за медицинско изследване, в който било отразено, че същият следва да даде кръвна проба.

Такава била дадена, като същата отчела 0.86 промила в кръвта на водача.

При така установените факти, св. С. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл.

5, ал.3, т.1 ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от показанията на св. С. – актосъставител и св. Т. – свидетел на събитията и при съставяне на акта.

Що се отнася до показанията на св. Г. Р. съдът на свой ред кредитира същите, тъй като не противоречат на установената по делото фактическа обстановка, макар че неизяснено в пълнота за настоящия състав остана обстоятелството дали жалбоподателят е закарал до болницата съпругата си (както твърди св. Р.) или някакъв свой приятел както сочи самият той в жалбата.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Наказателното постановление № 25-0433-002091/06.11.2025 год. на Началника на група при 01 РУ към ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и заповед № 365з-9854/21.12.2023г.

В хода на административонаказателното производство, не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е напълно индивидуализирано.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че Р. е осъществил от обективна и субективна на страна състава на посоченото в НП нарушение, доколкото в 2 съдебното производство с необходимата категоричност се установи от показанията на св. С. и Т. и приложените писмени доказателства, неправомерната деятелност на жалбоподателя при управление на МПС, намерила адекватен административно-наказателен израз в атакуваното наказателно постановление.

Изпълнителното деяние, „управление на МПС” включва всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на пленума на ВС на Р България №1 от 1983 година/.

Доколкото са безспорни доказателствата ( а и той самият не отрича), че въззивника е управлявал автомобила, извършените от него действия са тези по привеждането му в движение и това не е оборено по надлежният ред, то съдът приема, че действително на посочената дата той е управлявал лек автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДП на водачът на ППС е забранено да управлява ППС под въздействието на алкохол.

В случая в хода на съдебното следствие по категоричен начин се установява, че въззивникът е управлявал МПС, когато е бил спрян за проверка, както и по отношение на това, че пробата за алкохол с техническо средство е отчела наличие на алкохол в кръвта му– 0.86 промила.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, тъй като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в обема на издишания от него въздух над 0,8 промила и това е доказано по изискуемия начин посредством използван нарочен тест.

Възражението, че полицейските служители е следвало да проявят разбиране тъй като жалбоподателят е следвало да помогне на болно лице (така и не се изясни напълно на съпруга или на приятел), останаха недоказани в производството и не обясняват защо, след като сам е бил наясно с употребата на алкохол жалбоподателя се качил в автомобила и нещо повече, поел е отговорността да превозва други лица.

АНО е дал правилна квалификация на нарушението и е наложил на въззивника наказания в пределите предвидени в закона, а именно глоба в размер на 511.29 евро равностойни на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната нормачл.174 ал.1, т.2 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкция за водач на МПС, който управлява с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 на хиляда, каквото имаме в настоящият случай, а именно – въззивника е управлявал автомобил с концентрация от 0,86 промила.

В този случай АНО се е позовал на резултатите от техническото средство и впоследствие на показанията на кръвната проба, което настоящия съдебен състав намира за законосъобразно извършено.

3

Поради горното, съдът намира, че наказващият орган правилно е възприел фактическата обстановка и е наложил наказания за извършените деяния в предвидения в закона размер, който е фиксиран и не подлежи на последваща преценка от съда, поради което и не могат да бъдат удовлетворени исканията на адв. В. за редуцирането им, въпреки че в случая се касае за лице на което се налага да пътува.

С оглед посоченото, съдът намира, че следва да потвърди изцяло обжалваното НП и да присъди сумата от 66.47 евро, равностойни на 130 лева за юрисконсултско възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че по делото са били депозирани единствено писмени бележки от юрисконсулта.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0433-002091/06.11.2025 год. на Началника на група при 01 РУ към ОД МВР - Варна, с което на Д. Г. Р. е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 511.29 евро (равностойни на 1000 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Г. Р., с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР – Варна сумата от 66.47 евро, равностойни на 130 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна в 14дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4