Решение № 1774 от 15.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1774 гр. Пловдив, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330105217 по описа за 2022 година

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 3846/20.09.2023 г., постановено по гр. д. № 5217/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. **, ул. **, ведно с 25,68/5425 ид. части от поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр. **, ул. **, между Н. Д. А. при квота 4/7 ид. части и Е. Х. А. при квота 3/7 ид. части.

В преклузивните срокове, а именно: до първо съдебно заседание във втора фаза на делбата, на основание чл. 349, ал. 4 ГПК е приета за съвместно разглеждане в производството претенция на ответницата Е. Х. А. за възлагане на допуснатия до съдебна делба недвижим имот на основание чл. 349, ал. 1 ГПК.

С протоколно определение от 19.02.2024 г., постановено по делото, на основание чл. 346 ГПК е приета за съвместно разглеждане претенцията на ищеца Н. А. срещу ответницата Е. А. за заплащане на сумата в размер на 7312 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на семейното жилище, допуснато до съдебна делба за периода 01.06.2021 г. – 31.01.2024 г. с 1 правно основание чл. 57, ал.2 СК. С протоколно определение от 17.06.2024 г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато намаляване на размера на претенцията от сумата в размер на 7312,00 лева на сумата в размер на 6400 лева, като за разликата производството по делото е прекратено поради отказ от иска.

С протоколно определение от същата дата е приета за съвместно разглеждане претенцията на Е. А. срещу Н. А. за заплащане на сумата в размер на 14 704,68 лева, представляваща стойността на извършени плащания за задоволяване на нуждите на семейството, за което страните отговарят солидарно към „**“ АД по повод закупуване на процесния имот за периода 30.09.2020 г. – 08.02.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Районен съд Пловдив, V I I гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 19.02.2024 г., постановено по делото, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата Е. А. живее в допуснатия до съдебна делба недвижим имот.

По делото е приобщено Решение № 261605/31.05.2021 г., постановено по гр. д. № 4919/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което бракът между страните е прекратен, като родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете – В.А., са предоставени на майката. С посоченото решение е разпоредено и ответницата Е. А. да ползва семейното жилище.

В първа фаза на делбата е приобщен и Договор за жилищен кредит „**“ № **/**г., сключен между „**“ АД от една страна и страните в производството – Е. А. като кредитополучател и Н. А. като солидарен длъжник, по силата на който банката е предоставила на двамата сумата в размер на 57 000 евро за закупуване на процесния недвижим имот.

От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ от в.л. С. Д., се установява, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем. Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило обща пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот на 274 980 лева.

2

В хода на производството е приета и СТЕ, изготвена отново от вещото лице Д., от която се установява, че средномесечният пазарен наем на допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода 01.06.2021 г. – 31.01.2024 г. възлиза на сумата в размер на 6400 лева, при отчитане, че в имота живее непълнолетното дете В. А..

По делото е изготвена и ССчЕ от вещото лице Й. П., от заключението по която се изяснява, че за погасяване на задълженията по договор за жилищен кредит „**“ № **/**г. ответницата Е. Х. А. е заплатила сумата в размер на 26 304,60 лева, от които 7536,50 лева – главница, 2105 лева –лихви, и 16663,10 лева –просрочени лихви.

Съдът кредитира приетите по делото заключения, доколкото същите са изготвени с необходимите знания и умения и са обосновани. Същите не се оспорват и от страните в производството.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

По способа за извършване на делба:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

За да определи способа, чрез който ще бъде извършена допусната делба на процесния апартамент, съдът следва да разгледа възлагателната претенция по реда на чл. 349, ал.1 ГПК на ответника Е. А., наведена в преклузивния срок, уреден в разпоредбата на чл. 349, ал.4 ГПК.

В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал.1 ГПК, са 3 уредени четири материални предпоставки (три положителни и един отрицателен юридически факт), при наличието на които възниква потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на останалия съделител парично уравнение, съответстващо на неговата квота в общата вещ, предмет на делбата – 1) делбената недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) имотът да е придобит в режим на съпружеска имуществена общност; 3) на съделителят – бивш съпруг следва да е предоставено упражняването на родителските права върху ненавършителите пълнолетие деца и 4) той да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите по т. 7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.

От решението в първа фаза на делбата, което се ползва със сила на пресъдено и нещо и по отношение на юридическия факт, въз основа на който е възникнала съсобствеността, несъмнено се установи, че процесният недвижим имот е придобит от страните в режим на съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развод. От заключението по приетата СТЕ, се изясни, че този имот по своето предназначение и разпределяне на помещенията в него представлява жилище, което е реално неподеляемо съгласно извикванията на чл. 203, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 40 ЗУТ.

Както бе посочено, с Решение № 261605/31.05.2021 г., постановено по гр. д. № 4919/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете – В. А., са възложени на ответницата – Е. А.. По делото липсва спор, че последната не притежава друго жилище.

С оглед всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че ответницата Е. А. отговаря на всички изискуеми предпоставки по чл. 349, ал. 1 ГПК, поради което направената от същата възлагателна претенция се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Поради тази причина делбата следва да бъде извършена чрез възлагане на допуснатия до съдебна делба недвижим имот на ответницата, като делът на ищеца бъде уравнен в пари. От заключението по изготвената СТЕ се установи, че пазарната оценка на допуснатия до съдебна делба недвижим имот възлиза на сумата в размер на 274 980 лева. С оглед посочената цена, следва ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 157 131,43 лева за уравняване на неговия дял.

4

По претенцията на ищеца Н. А. срещу ответницата Е. А. за заплащане на сумата в размер на 6400,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на семейното жилище:

В практиката на ВКС по Решение № 96 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4842/2015 г., 4 ГО, е дадено тълкуване, че по правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация – форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно нормата на чл. 57, ал.1, изр. 1 СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което е възмездно, т.е. – ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно решението. Очевидно, изхождайки от идеята, че бившите съпрузи могат да се споразумеят за размера на наема, законодателят не е възприел разрешение, при което съдът служебно да се произнася по този въпрос, а с диспозитивната норма на чл. 57, ал.1, изр. 1 СК е дал възможност на всяка от страните да сезира съда с него, без да е определен срок за това

С Решение № 199 от 15.01.2018 г. по гр.д. № 154/2017 г. на ВКС е дадено тълкуване, че когато в исковата молба са изложени факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и е заявена претенция за плащане на парична сума на неползващия съпруг, искът е с правна квалификация чл. 57, ал. 2 СК, вр. чл. 31, ал.2 ЗС /съотношението е на специална към обща разпоредба/ и елементите на фактическия състав на търсеното обезщетение са същите, като в него не се включва отправянето на покана. При регламентиране ползването на семейното жилище законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването /като при заем за послужване/, би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл. 57, ал.2 СК.

Отчитайки посоченото тълкуване, се достига до извод, че когато предмет на съдебна делба е недвижим имот, представляващ семейно жилище, 5 придобито в режим на съпружеска имуществена общност и предоставено за ползване на съпруга, упражняващ родителските права с бракоразводното решение, без да е определен наем на основание чл.57, ал.2 СК, облигационните претенции между бившите съпрузи относно ползването на съсобствения имот за минал период се уреждат съобразно чл. 31, ал.2 ЗС, като не е необходимо отправяне на писмена покана. Съображенията за това са, че във всички случай, в който ползването на семейно жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развода, е предоставено на единия съпруг, упражняващ родителските права, ако между съпрузите липсва уговорка в споразумение по чл. 49, ал. 4 СК или чл. 50 СК, че ползването ще е безвъзмездно /т.е. при условията на заем за послужване/, то между съпрузите възниква наемно правоотношение. Ако бракоразводният съд не е бил сезиран и не е определил размера на дължимия наем, за всеки от съпрузите съществува възможност докато е налице правото на ползване въз основа на съдебното решение, да поиска от бракоразводния съд по реда начл.

57, ал.2 СК да бъде опредЕ. наемната цена, която да се заплаща за вбъдеще. За периода от влизане в сила на решението, с което е предоставено ползването на семейното жилище до настъпване на условието за прекратяване на правото на ползване и предоставяне на достъп на другия съпруг /преустановяване на ползването или осъществяване на съвместно ползване/ или до определяне по реда на чл. 57, ал.2 на наемна цена, неползващия съпруг - съсобственик има право на обезщетение на основание чл.31, ал.2 ЗС. В този случай отправянето на нарочна писмена покана не е необходимо, тъй като правоотношението по ползването на семейното жилище въз основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият съпруг е уведомен за задължението си да заплаща наемна цена /така Решение № 71 от 29.06.2018 г. по к. гр. д. № 2750 / 2017 г. на Върховен касационен съд/.