Решение № 1113 от 10.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1113 гр. Варна, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100501206 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 2379/19.04.2023г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В.В.”, № 258, Варна Таурс – Г срещу Решение № 43 от 21.03.2023г., постановено по гр.дело № 470/2022г. на ДРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника против С. Ж. К., ЕГН ********** с адрес гр. Д., ул. " Б.К. " №13 иск с правно основание чл. 422 ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Ж. К., ЕГН **********, дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК 103533691, гр. Варна, Варна Тауърс- Г , бул. " Вл. Варненчик " №258, сумата от 485,74 лева / четиристотин осемдесет и пет лева и 74 стотинки /, представляваща главница по фактури, издадени за периода 19.08.2020г. - 18.05.2021г. за обект на потребление гр. Д., Зеленчукова градина, с аб.

№*******, кл. №**********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 25.01.2022г. до окончателното плащане и сумата от 48,99 лева / четиридесет и осем лева и 99 стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 485,74 лева за периода от падежа на всяка една от фактурите до 14.01.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. №48/2022г. на РС Д..

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и , че същото е постановено в разрез със 1 събрания по делото доказателствен материал. Твърди, че след като ответника не оспорва, че е потребител на енергийни услуги, небитов клиент, същия дължи извършената от ищеца в качеството му на краен снабдител енергийна услуга “достъп до разпределителната мрежа“, в посочената във фактурите за обектите мощност , поради което се дължи и нейното заплащане. Излага се, че същото не е обвързано с потребяването или не на ел. енергия, а е необходмо единствено обекта да е електроснабден.Претендира уважаване на жалбата, отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

В съдебно заседание по същество, въззивника чрез процесуалния си представител поддържа жалбата претендира уважаването й. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество,въззиваемия се явява лично и оспорва жалбата като неоснователна. Претендира отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение.

Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „В.В." № 258, против С. Ж. К., ЕГН **********, с правно основание чл. 415 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца,сумите посочени в Заповед за изпълнение № 30/31.01.2022г. по ч.гр.д. № 48/2022 г.по описа на Районен съд гр.Д..

В исковата молба ищеца твърди, че страните са в договорни отношения по повод договор за доставка на ел.енергия за небитов абонат, които са регламентирани от ОУ ДПЕЕ на „Енерго - Про Продажби"АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ.Твърди, че като изправна страна по договора ищеца е предоставял на абоната – С. К. услуга достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа в размер на 62 кВт за аб. № ******* и кл. № ********** , като цената на която се фактурира от крайния снабдител, след което последният се разплаща с оператора на разпределителната мрежа. Излага , че обекта е с предназначение за небитови нужди и е свързан за процесния период към електроразпределителната мрежа, като ищецът надлежно е издал фактури за предоставената без прекъсване от разпределителното предприятие услуга по достъп. Дължимата от ответника мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа" е изчислена чрез прилагане на определена от КЕВР с Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР цена при размер на предоставената мощност по предоставени от "Електроразпределение Север" АД данни, като на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ е определена цена в размер на 0.2053 лв. /kW/ден /т. 7.3.2 от решението/.

Посочената цена важи и за процесния период. Решение № Ц-29 от 01.07.2020г. Стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа зависи от предоставената мощност съгласно чл. 33, ал. 1 и чл. 37 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Излага, че дължимостта на мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа" за разлика от останалите мрежови услуги /достъп ВН. пренос ВН и пренос НН/ не е поставена в зависимост от потребление на енергия в обекта на абоната, т.е. дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението на 2 електроенергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата. Доколкото капацитета от електроразпределителната мрежа е резервиран /ангажиран/ от ответното дружество, то дължи заплащането на разходите, които прави разпределителното предприятие за експлоатацията и обслужването на мрежата, а липсата на потребление на електроенергия в свързания с електроразпределителната мрежа обект не води до отпадане на задължението на потребителя да заплаща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа, а освобождаването от такова задължение може да е следствие само от прекратяване на присъединяването към електроразпределителната мрежа, каквото в настоящия случай не е осъществявано за процесния период.Твърди се, че ответникът няма сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесиите обекти към 01.10.2020 г., като не е налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020г.) На основание горната законодателна промяна от 01.07.2020 г. обекта на ответното дружество, служебно преминава от "Енерго- Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на търговец на свободен пазар. Размерът на мораторната лихва е определен като сбор от лихви по посочените в настоящата искова молба фактури, изчислени за периода от датата следваща падежа на задължението по съответната фактура до 14.01.2022г. Дължимостта на лихви в случай на забавено плащане е уговорена между страните, както в чл. 38 от ОУДПЕЕ, така и намира законова опора в чл. 86 ЗЗД.

Претендира уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Ж. К., редовно уведомен не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищеца поддържа тезата си, ответника редовно призован , явява се лично и оспорва иска с аргумент , че не дължи сумите , т.к. не е потребявал ел.енергия през процесния период и за процесния обект.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д.48/2022г. по описа на ДРС , съда е уважил заявлението на въззивника по чл.410 от ГПК и е издал в негова полза и против въззиваемия Заповед за 3 изпълнение № 30/31.01.2022г., за сумите от заявлението – процесното вземане.

Съобщението до длъжника е връчено редовно и в дадения от съда срок, „ЕнергоПро продажби” АД е депозирал искова молба по чл.415 и сл. от ГПК.

По делото са приети писмени доказателства – 11 броя фактури, издадени за периода от 19.08.2020г. - 18.05.2021г. от страна на ответника за обект на потребление в гр. Д., кв."Р.

Д.", № 469 по клиентски № ********** и абонатен № ******* с титуляр на партидата С. Ж.

К. и в общ размер на 485,74 лв., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца за клиентски № 1100240231, извлечение за фактури и плащания за период, констативен протокол № 6196140/14.05.2021 г., изисканото и приложено ч.гр.д. № 48/2022г. по описа на ДРС.

От същите се установява, че в периода от 19.08.2020 г. до 18.05.2021 г. ищцовото дружество е издало приложените фактури за предоставени мрежови услуги на обща стойност 485.74, остойностяващи цена за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност.

От заключенията на вещите лица по приетата в първоинстанционното производство комбинирана СТхЕ и ССчЕ-за , които съда кредитира се установява, че обекта на ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа. Същият е с клиентски № ********** и абонатен № ******* и адрес на потребление в гр. Д., кв."Р. Д.", № 469. Процесният обект на потребление е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение. Електромерното табло, в което е монтиран електромер ADD АХ, тип NP73E.

12-1 с фабричен № 1125 0812 1053 7535, измерващ и отчитащ консумираната електроенергия на обекта е монтирано на фасадата на ТП-17 Д.. Абоната е присъединен при резервирана мощност от 62кВт.

При изчисленията на процесиите счетоводни документи са приложени правилните цени, определени от КЕВР за процесния период Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г.

Определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители е в размер на 0,2053 лв./kW на ден. Съществуват просрочени, неплатени задължения по фактури, издадени периода от 19.08.2020г. - 18.05.2021г. от страна на ответника за обект на потребление по клиентски в общ размер на 485,74 лв. Размерът на мораторната лихва върху процесините фактурите, считано от датата на падежа за всяка една от тях до 14.01.2022г. е 48,99 лв. Към датата на проверката по счетоводни данни на „Енерго Про Продажби" АД ответникът не е заплатил главниците и лихвите по процесиите фактури. Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници показват ,че реално предоставената мощност в процения обект не надвишава 41.45 кВт.При така предоставена мощност общо дължимата сума по процесните фактури е в размер на 321.20 лв. главница , лихва за забава в размер на 32.39 лв.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:

Предявен е по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Същия има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материална дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск, ищецът да докаже възникването на спорното право и дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент – датата на 4 депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.