Определение № 709 от 08.08.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 709 гр. Перник, 08.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

Борислава П. Борисова-Здравкова

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500498 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.

С разпореждане № 284 от 30. 06. 2023г., постановено по ч. гр. д. № 203 / 2023г. по описа на Брезнишкия районен съд, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК на „Профи кредит България“ ЕООД срещу К. К. Г., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 171,81лв. – договорно възнаграждение, сумата от 460лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, както и за сумата от 30лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането Недоволно от разпореждането е останало „Профи Кредит България“ ЕООД, което чрез юрисконсулт Г. А., го е обжалвало с частна жалба, само в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата 171,81лв. – договорно възнаграждение. По пространно изложени съображения в частната жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважено предявеното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и за тази сума. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящето производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

1

За да постанови разпореждането в тази му част, Брезнишкият районен съд е изходил от разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК и е приел, че по отношение на тази претендирана сума, това задължение не е посочено в процесния договор за потребителски кредит, а фигурира в т.4 от Общите условия към договора, но не чрез посочване на общия му размер, а само като е определен начинът по който се изчислява размерът му – на база лихвен процент по договора, поради което това задължение има характер на договорна лихва и същото следва да бъде съобразено с разпоредбите на чл.

19, ал.4 ЗПК. Отбелязал е, че в договора за потребителски кредит не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по т.10 на чл. 11, ал.1 от ЗПК – „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Съдът е посочил, че в случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 48,86. Посочил е, че това не е изрично отбелязано в СЕФ за предоставяне на информация за потребителския кредит. Съдът е направил извод, че след като разходът е посочен при липса на яснота по начина, разпореден в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита, което е сторено още с предоставянето му на преддоговорна информация , поради което е налице нарушение на чл. 11, ал.1,т.10 от ЗПК, относно претендираното договорно възнаграждение в размер на 171,81лв.

Пернишкият окръжен съд, след като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя и след преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Заявителят "Профи Кредит България"ЕООД е подал пред Брезнишкия районен съд заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение 2 срещу К. К. Г. за плащане на задължения по договор за потребителски кредит при Общи условия към него.

С разпореждане № 284 от 30. 06. 2023г., постановено по ч. гр. д. № 203 / 2023г. по описа на Брезнишкия районен съд, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК на „Профи кредит България“ ЕООД срещу К. К. Г., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 171,81лв. – договорно възнаграждение, сумата от 460лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, както и за сумата от 30лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането, а за останалите вземания – за сумата 500лв. главница, 320,38лв. законна лихва от 02. 10. 2020г. до 27. 06. 2023г. и 62,80лв. лихва за забава от 06. 10. 2019г. до 02. 10. 2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28. 06. 2023г. до окончателното изплащане, както и за претендираните разноски и юрисконсултско възнаграждение, е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжницата.

В жалбата са изложени оплаквания в насока, че заповедният съд е излязъл извън предмета на дължимата проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК и незаконосъобразно е извършил преценка за валидност на сделката и на нейни клаузи. В рамките на дължимата проверка заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, съгласно която преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението от една страна и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, като неправилно е извършил именно такава преценка. По същество се излагат доводи в подкрепа на становището, че уговореният Г ЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави.

Пернишкият окръжен съд намира разпореждането, в обжалваната му част, за правилно, а частната жалбата срещу него за неоснователна по следните съображения:

В производството по чл. 410 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 3

ГПК.

Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с небанкова финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд е извършил служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора, Тъй като е констатирал такава, то на това основание е отхвърлил заявлението в обжалваната му част и не е извършвал проверка за противоречие на клаузи от договора с добрите нрави.

Пернишкият окръжен съд не възприема оплакванията в частната жалба, развити срещу мотивите на Брезнишкия районен съд. Изцяло възприема мотивите на Брезнишкия районен съд, поради което не намира за необходимо да ги приповтаря. Единствено следва да отбележи, че в договора за потребителски кредит са използвани съкращения, за които макар, че има легенда, то те правят договора неразбираем съгласно изискването на чл. 10, ал.1 от Закона за потребителския кредит, за лица с образование по – ниско от средно.

Тъй като във въззивната жалба има изложени доводи, че в договора за потребителски кредит няма клаузи, които да нарушават се нарушават добрите нрави, то Пернишкият окръжен съд следва да отбележи следното :

Както беше отбелязано по – горе уговорката за заплащане на допълнително възнаграждение има характер на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва.

При договорите за потребителски кредит уговорената възнаградителна лихва представлява насрещна престация на заемателя, която е възнаграждение за заемодателя за това, че последният е предоставил ползването на парична сума. Възнаградителната лихва представлява граждански плод и уговореният лихвен процент следва да бъде такъв, че да компенсира заемателя за това, че се е лишил временно от съответната парична сума, предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем.

Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с 4 добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими към нея. В съдебната практиката (Решение 906/ 2004 г. по гр. д. 1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/ 2006 г. по гр. д. 315/ 2005 г. на ВКС, II ГО, Определение 901/ 2015 г. по ч. гр. д. 6295/ 2014 г. на ВКС, IV ГО) е прието, че противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение – надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В случая към момента на сключване на договора законната лихва е в размер на 10%, който размер уговорената възнаградителна лихва надхвърля четири пъти – 41%. Следователно клаузата на договора, установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна.

Частната жалба се явява неоснователна, поради което разпореждането, в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане №284 от 30. 06. 2023г., постановено по ч. гр. д.

№ 203 / 2023г. по описа на Брезнишкия районен съд, в обжалваната му част – с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК на „Профи кредит България“ ЕООД срещу К. К. Г., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от сумата 171,81лв. – договорно възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5