Определение № 99 от 14.02.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Варна, 14.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500062 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от „Конами“ЕООД, гр.София, представлявано от управителя Т.В.Л., чрез процесуалния представител адв.А.М., против определение №3940/21.10.2022г., постановено по гр.д.№2875/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено като недопустимо производството по предявени от „Конами“ЕООД против С. Г. М., Г. Т. М. и „Вип Билд“ЕООД, гр.Варна и приети за разглеждане насрещни искове, предявени в условия на обективно евентуално съединяване, с които ищецът претендира съдът да постанови решение, с което: 1 / да се обяви за относително недействителен спрямо ищеца по насрещния иск договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.

№89/08.08.2019г., том 4, рег.№7843, дело №618 от 2019 год. на Нотариус Ваня Г.ева, вписан в СВ с вх.№20415/08.08.2019г., дв.вх. рег.№20323, акт №3, том III, дело №12335/19г., като сделката не е породила целения правен ефект спрямо „Конами“ЕООД, тъй като прехвърлителката - продавач не е била собственик на имотите - предмет на договора и да се обезсили описания погоре договор за покупко-продажба на недвижими имоти; 2 / в условие на евентуалност /отхвърляне на горния иск/, да се прогласи на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД недействителността на договор за продажба, обективиран в н.а.

№89/08.08.2019г., том 4, рег. №7843, дело №618 от 2019г. на Нотариус Ваня 1

Г.ева, вписан в СВ с вх.№20415/08.08.2019г., дв.вх. рег.№20323, акт №3, том III, дело №12335/19г., поради сключването му чрез мним представител, който е действал от името на страна по договора, като не е била налице валидна представителна власт в полза на пълномощника М. С. У. и не е представено пълномощно, съдържащо задължителните му реквизити при изповядване на сделката; 3/ в условие на евентуалност /отхвърляне и на горния иск/, да се прогласи нищожността на сделката-договор за продажба, обективиран в н.а.

№89/08.08.2019г., том 4, рег. №7843, дело №618 от 2019г. на Нотариус Ваня Г.ева, вписан в СВ с вх.№20415/08.08.2019г., дв.вх. рег.№20323, акт №3, том III, дело №12335/19г., поради нейната симулация на основание чл.26, ал.2, изр.1, предложение пето от ЗЗД, тъй като не е била действително заплатена продажната цена по сделката, а уговорената такава е била близо 40 пъти пониска от данъчната оценка на имотите; 4 / в условията на евентуалност /отхвърляне и на горния иск/, да се прогласи нищожността на процесния договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№89/08.08.2019г., том 4, рег.

№7843, дело №618 от 2019г. на Нотариус Ваня Г.ева, вписан в СВ с вх.

№20415/08.08.2019г., дв.вх. рег.№20323, акт №3, том III, дело №12335/19г., поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като имотът е продаден от несобственик и с него се цели постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените в условие на обективно евентуално съединяване насрещни искове.

Въззиваемите С. Г. М., Г. Т. М. и „Вип Билд“ЕООД в депозирания в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор по частната жалба чрез процесуалните им представители адв.М.У. и адв.Г.Иванов поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по гр.д.№2875/21г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано след изпращане по подсъдност на гр.д.№6336/20г. по описа на 2

СГС.Последното е било образувано на 03.07.2020г. по предявените от С. Г.

М., Г. Т. М. и „Вип Билд“ЕООД против „Първа инвестиционна банка“АД и „Конами“ЕООД искове за прогласяване недействителността на договорна ипотека, учредена с н.а.№123/28.06.2007г., с който ответникът „Конами“ЕООД, като кредитополучател, е учредил договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, за който се е легитимирал като собственик с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.

№122/28.06.2007г., за обезпечение вземането на Алфа банк-клон България по договор за банков кредит №502/20.06.2007г.В исковата молба и уточняващите такива към нея се излага, че ищците са придобили собственост върху недвижимия имот, предмет на цитирания н.а. за учредяване на договорна ипотека от 2007г., с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.

№89/08.08.2019г., от Н.Х., гражданка на Република Южна Африка, при квоти 40% за първите двама ищци в условия на СИО и 60% за дружеството.Ответникът „Конами“ЕООД не е притежавал право на собственост върху този недвижим имот към датата на учредяване на ипотеката, нито към друг момент.С влязло в сила на 27.03.2019г. съдебно решение, постановено по гр.д.№1674/09г. по описа на ВРС, е приключил съдебен спор между тяхната праводателка Н.Х. и „Конами“ЕООД, като със СПН между страните е прието, че Н.Х. е собственик на процесния недвижим имот.Търговското предприятие на Алфа банк-клон България е прехвърлено на „Юробанк България“АД с договор по чл.15 от ТЗ от 29.02.2016г.Ипотеката е подновена с вписване от 22.05.2017г.С договор за цесия от 22.12.2017г., вписан в СВ, „Юробанк България“АД е прехвърлила на „Първа инвестиционна банка“АД цялото си вземане по договор за банков кредит №502/20.06.2007г., ведно с всички принадлежности и обезпечения /вкл. и процесната ипотека/.

Процесната договорна ипотека е учредена от несобственик, съответно е недействителна, като сключена в противоречие с императивната разпоредба на чл.167, ал.3 от ЗЗД.Предвид гореизложеното се претендира да се прогласи недействителността й, както и на осн. чл.179, ал.1 от ЗЗД да се постанови заличаване й.

В срока по чл.211 от ГПК ответникът „Конами“ЕООД е предявил против С. Г. М., Г. Т. М. и „Вип Билд“ЕООД на 01.03.2021г. насрещни искове при условията на обективно евентуално съединяване.В исковата си молба и 3 уточняващите такива към нея, съответно от 08.02.2022г., 02.03.2022г. и 12.04.2022г. твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№122/28.06.2007г., закупен от Д.И.К. Т.Р.К., Н.Р.К. и „Балкански имоти развитие“ЕАД.Твърди, че цитираното от ищците съдебно решение не е влязло в сила по отношение на него, защото е подал самостоятелна касационна жалба против въззивното решение, производството по отношение на която не е приключило.Ищците по главните искове не са собственици на имота, съответно „Конами“ЕООД се легитимира като негов собственик, предвид което и за него е налице правен интерес да предяви насрещни искове за прогласяване недействителността на договора, обективиран в н.а.№89/19г.Моли договорът да се обяви за относително недействителен спрямо него, защото не е породил целения правен ефект спрямо „Конами“ЕООД, тъй като прехвърлителката - продавач не е била собственик на имота, предмет на договора, и да се обезсили описания по-горе договор за покупко-продажба на недвижим имот; в условие на евентуалност да се прогласи недействителност на договора, поради сключването му чрез мним представител, който е действал от името на страна по договора, като не е била налице валидна представителна власт в полза на пълномощника М. С. У. и не е представено пълномощно, съдържащо задължителните му реквизити при изповядване на сделката, в условие на евентуалност да се прогласи нищожността на договора поради симулативност, тъй като не е била действително заплатена продажната цена по сделката, а уговорената такава е била близо 40 % по-ниска от данъчната оценка на имота, и в условията на евентуалност да се прогласи нищожността на договора поради противоречие със закона, тъй като имотът е продаден от несобственик и с него се цели постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат.

С решение №1404/02.04.2012г., постановено по гр.д.№1674/09г. по описа на ВРС, XXI състав, е прието за установено по отношение на Д.И.К. Т.Р.К., Н.Р.К., Р.П.Р., Л.Ш.Р., „Балкански имоти развитие“ЕАД и „Конами“ЕООД, че Н.Х. е собственик на описания в решението недвижим имот, въз основа на наследство по закон от баща си А.П./поч. на 15.01.1996г./, по отношение на който имотът е реституиран по реда на ЗВСВОНИ, както и е отменен к.н.а.

№26/18.10.02г., с който Р.Т.К. /наследодател на първите трима ответници/ е бил признат за собственик на недвижимия имот като придобит чрез 4 давностно владение.Имотът е идентичен с този, предмет на договорната ипотека от 2007г. и договора от 08.08.2019г.В това производство като ответник „Конами“ЕООД е твърдяло, че е придобило собственост върху процесния имот чрез договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.

№122/28.06.2007г., сключен с Д.И.К. Т.Р.К., Н.Р.К. и „Балкански имоти развитие“ЕАД.Решението на

ВРС е потвърдено с решение

№1734/17.11.2017г., постановено по в.гр.д.№3334/12г. по описа на ВОС, гр.о., с изключение само по отношение на „Балкански имоти развитие“ЕАД, в която част е обезсилено, защото търговското дружество е било заличено.Решението на ВОС, съгласно определение №156/27.03.2019г., постановено по гр.д.№4603/18г. по описа на ВКС, II гр.о., е било обжалвано от Д.И.К. Т.Р.К., Н.Р.К., Р.П.Р. и Л.Ш.Р..С посоченото определение не е било допуснато до касационно обжалване.

С определение №138/07.07.2022г., постановено по ч.гр.д.№2662/21г. по описа на ВКС, II гр.о., е потвърдено разпореждане №921/02.02.2018г., постановено по в.гр.д.№3334/12г. по описа на ВОС, гр.о., с което е била върната, поради просрочие, подадената касационна жалба от „Конами“ЕООД с вх.№2660/25.01.2018г. против постановеното въззивно решение №1734/17.11.2017г.

Видно от гореизложеното, решението на ВРС, с което по отношение на „Конами“ЕООД/твърдящо в предходния процес и в настоящия, че се легитимира като собственик с н.а.№122/28.06.2007г./, е прието за установено, че собственик на недвижимия имот, предмет на този н.а., е праводателката на настоящите ищци Н.Х., е влязло в сила.Формирана е СПН по отношение правото на собственост на Н.Х., придобито чрез посочения способ, като настоящите ищци са нейни частни правоприемници, поради което има действие и по отношение на тях.Тъй като касационната жалба на „Конами“ЕООД е върната като подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване, то следва да се приеме, че решението на ВОС по отношение на него е влязло в сила с изтичане на срока за обжалването му, а не от датата на влизане в сила на разпореждането за връщане на касационната му жалба поради просрочие.Предвид формираната СПН в настоящото производство „Конами“ЕООД не би могло да твърди, че праводателката на ищците Н.Х. не е била собственик на процесните имоти, съответно, че то е собственик по силата на цитирания договор от 2007г., който договор безспорно не е факт, 5 настъпил след приключване на устните състезания по делото, по което е формирана на СПН/приключили на 04.10.2017г./, а напротив е преклудиран от същата.Тъй като не може да твърди, че е собственик на имота към момента на учредяване на ипотеката, и няма правен интерес като трето лице от предявяване на установителни искове за прогласяване недействителността на договора, обективиран в н.а.№89/19г., с който ищците са придобили собственост от Н.Х..Извън горното и исковете за обявяване недействителността на договора на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД като сключен без представителна власт и на осн. чл.40 от ЗЗД като сключен във вреда на представлявания на цена 40% по-ниска от данъчната оценка /в хипотеза, когато се претендира недействителност/нищожност на двустранен възмезден договор, сключен чрез представител, при твърдения за нееквивалентност на насрещните престации по договора, квалификацията на иска е по чл.40 от ЗЗД/ са недопустими и защото тези искове, според разрешенията по ТР №5/2014 от 12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС, могат да се предявят само от мнимо представлявания, съответно от увредения представляван и универсалните им наследници.Останалите обстоятелства, поради които се твърди недействителност, са и неуточнени, въпреки многократно даваните възможности за горното - ищецът твърди, че договор за покупко-продажба, сключен от несобственик, не е нищожен, а само няма вещно-транслативен ефект, но въпреки това претендира да се прогласи недействителността на договора от 08.08.2019г., именно защото праводателят Н.Х. не е била собственик, поради което същевременно се целяло постигане на забранен и непозволен от закона резултат.Твърденията за симулация също са неясни, т.к. се твърди, че договорът е симулативен, защото по него не била заплатена в действителност уговорената продажна цена, а същевременно тя е и 40% пониска от данъчната оценка, които твърдения по същество не са такива за относителна симулативност на договора.