Решение № 126 от 16.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора М. К. Г. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605062 по описа за 2025 година С Присъда от 20.11.2024 год., постановена по НОХД № 8771/2020 г., 23-ти състав на Софийски районен съд, е признал подсъдимия В. Т. Н., ЕГН:

**********, роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, за ВИНОВЕН в това, че около полунощ на 02.01.2020 г., в гр. София, в района на ул. „Трепетлика“, от паркиран автомобил рег.номер **** отнел от владението на М.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, чужда движима вещ – радар сериен номер 180704/0279 на стойност 4999 лева, собственост на лизингова къща „София лизинг“ ЕАД, като отнемането е извършено чрез използване на МПС, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.54 от НК ГО Е ОСЪДИЛ на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година.

На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С посочената присъда районният съд е признал подсъдимия В. Т. Н. за 1 невиновен по обвинението за използване на техническо средство при отнемането на вещта.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия В. Т.

Н. да заплати в полза на държавата сумата от 1044,80 лева – разноски по производството и сумата от 5 лева – държавна такса при служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

Срещу първоинстанционния съдебен акт е подадена въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия - адвокат К. С. от САК. В жалбата и допълнението към нея се излагат доводи за постановяване на присъдата при неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Наложеното наказание се счита за явно несправедливо, поради неотчитане на смекчаващите вината обстоятелства. Твърди се, че присъдата е постановена от незаконен състав, като се изразява становище за предубеденост. Според защитата са допуснати нарушения при събирането и проверката на доказателства, което е довело до неправилно установяване на фактите по делото. Посочва се, че досъдебното производство е ненадлежно образувано, че е водено от заинтересован орган, както и че е приключено извън законоустановените срокове. При изложените съображения се моли алтернативно: за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен или за намаляване наложеното наказание.

В разпоредително заседание от 26.09.2025 г. въззивният съд е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на допълнителни доказателства.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв.С. поддържа депозираната жалба и допълнение към нея, като изцяло подкрепя изложените в същите съображения и отново изразява становище за предубеденост на първоинстанционния състав, като се аргументира с това, че в мотивите подсъдимият е приет за осъждано лицето, но осъдителният съдебен акт е влязъл в сила след извършване на процесното деяние. Отново навежда доводи за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, като в тази връзка посочва извършеното разпознаване по снимки, а не „на живо“, както и неправилно кредитиране на извършената автотехническа експертиза.

В заключение моли за отмяна на първоинстанционната присъда и 2 постановяване на оправдателна такава, алтернативно – за преквалифициране на деянието по чл.194, ал.1 от НК, съответно – намаляване наложеното наказание.

Представителят на СГП оспорва подадената жалба като неоснователна.

Счита, че повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия е доказано по безспорен начин, както и че наложеното наказание е в минимален размер и справедливо, поради което отправя искане за потвърждаване на осъдителната присъда.

В предоставената му последна дума, подсъдимият В. Т. Н. моли за отмяна на наказанието от първия съд.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, X-ти въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, както и доводите и възраженията, направени в открито съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, от легитимна страна и отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

За да постанови обжалваната присъда, съставът на Софийски районен съд е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и заключенията на приетите експертизи, а именно: показанията на свидетелите М.Г., Г.Г., П.З.-Б., М.Ю., И.А., И.М.; Удостоверение за подаден сигнал на тел.112, Писмо с приложение за сервизно обслужване на процесния автомобил, Преписка на застраховател относно процесната щета и останалите документи , приобщени към материалите по делото; протоколи от извършени процесуално-следствени действия; заключения на съдебно-оценителна, автотехническа и съдебнооценителна експертизи; справка за съдимост на подсъдимия.

3

Събраните доказателствени източници са били обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание. Въззивният съдебен състав приема изцяло установената фактическа обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда, а именно:

Подсъдимият В. Т. Н. e роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, ЕГН **********. С влязъл в сила съдебен акт на 12.05.2021 г. подсъдимият Н. бил осъден за престъпление по чл.195, ал.1 от НК.

Към началото на 2020 г. свидетелят Г.Г. работел в кулинарен магазин и ползвал служебен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ****. Когато имало нужда от транспорт за магазина, подсъдимият Н. помагал на свидетеля Г., който нямал шофьорска книжка.

В същия период, в началото на 2020 г. свидетелят М.Г. живеел на адрес: гр. София, ул. Трепетлика, бл.33 и управлявал автомобил „БМВ“ с рег. № ****. В нощта на 01.01.2020 г. срещу 02.01.2020 г. свидетелят Г. паркирал автомобила „БМВ“ в района на блока, в който живеел и се прибрал в дома си.

След полунощ на 02.01.2020 г. подсъдимият Н. ползвал служебния автомобил „Ситроен Берлинго“ на свидетеля Г. и се придвижил с него до адреса на свидетеля Г., след което слязъл в близост до паркирания от последния автомобил „БМВ“, отишъл до него и започнал да демонтира долната решетка на предната му броня, зад която се намирал отвор за поставяне на радар.

В същия момент от алармената система на автомобила „БМВ“ бил изпратен сигнал до телефона на свидетеля Г., който видял подсъдимия и в 01:03 часа сигнализирал на тел.112 за опит за кражба. След това свидетелят Г. излязъл и тръгнал към автомобила, като приближавайки се, попитал подсъдимия, който продължавал с демонтажа в областта на отвора за радара, какво прави. Подсъдимият Н. продължил да демонтира, без да отговори, изтеглил монтирания радар със сензорен защитен капак за него, след което напуснал мястото с автомобила „Ситроен Берлинго“, с който пристигнал.

Свидетелят Г. заснел с телефона си автомобила, с който подсъдимият се отдалечил, като впоследствие предоставил снимките на разследващите органи, а междувременно отново позвънил на тел.112 и съобщил за 4 извършената кражба. След извършване на необходимите оперативноиздирвателни мероприятия било установено, че автомобилът „Ситроен Берлинго“ се ползва от свидетеля Г.Г. и от подсъдимия В. Н., като при извършено на 17.01.2020 г. разпознаване свидетелят Г. посочил подсъдимия Н. като лицето, което е демонтирало радара на автомобила „БМВ“.

Междувременно в склада на фирмата, където работел свидетелят Г. и където имал достъп и подсъдимият, били открити различни части за автомобили.

След задържането на подсъдимия Н., последният се обадил на свидетеля Г. и му казал в кои сервизи е продавал авточасти и така свидетелят Г. успял да открие процесния радар, който бил предаден на разследващ полицай с протокол за доброволно предаване от 21.01.2020 г., а впоследствие бил извършен оглед на същия, обективиран в протокол от 24.02.2020 г.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че процесният автомобил „BMW“ е произведен през месец септември 2018 г. с фабрично вграден радарен сензор със сериен номер № 1807040279, като заводското му описание е идентично с описанието на устройството по протокола за оглед от 24.02.2020 г.

От заключението на съдебно-оценителна експертиза се установява пазарната стойност на процесния радар към момента на отнемането му, а именно 4999,01 лева.

В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена фоноскопна експертиза, в заключението на която са възпроизведени в писмена форма сигналът на свидетеля Г. на тел. 112 за опит за извършване на кражба, както и сигналът на свидетеля, подаден непосредствено след извършване на кражбата.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото кореспондира изцяло на тази, установена от първата инстанция. Същата се установява по несъмнен начин от събрания по делото доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени средства и експертни заключения.

Пред настоящата съдебна инстанция не е провеждано съдебно следствие, респективно не са били представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съдебен състав изгради своите 5 фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В производството са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са обсъдени подробно и задълбочено от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода, поради което настоящата инстанция счита за неоснователни твърденията на защитата за тенденциозно обсъждане на доказателствата. Същевременно, тъй като мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия и възраженията за недоказаност на обвинителната теза са лишени от основание.

Основателно първостепенният съд е кредитирал с доверие показанията на свидетеля М.Г., който е единствен очевидец на извършването на инкриминираното деяние, като е съпоставил неговите показания с останалите доказателства. С оглед възражението на защитата, че показанията на свидетеля Г. са противоречиви и не съответстват на останалите доказателства, следва да се посочи, че същите се подкрепят и допълват от показанията на свидетеля Г. и заключението на автотехническата експертиза.

Настоящият състав приема за обективни и компетентни заключенията на изготвените експертизи и кредитира заключенията им като обосновани и изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси. Заключенията са били уместно възприети и от СРС при формирането на фактическите и правни изводи по делото. В тази 6 връзка възражението на защитата за неправилно кредитиране на автотехническата експертиза се явява несъстоятелно, доколкото твърденията на адвоката, че вещта, описана в протокола за доброволно предаване и вещта, описана в протокола за оглед на веществени доказателства, не са идентични, се опровергават, както от разпита на вещото лице, така и от безспорно установеното съвпадение на номерата на същите.