Определение № 5781 от 11.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5781 гр. София, 11.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Георгиева

Членове:

Геника Михайлова

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Частно касационно гражданско дело № 20248003104318 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена лично от М. Л. Ж., срещу определение № 4253/26.09.2024 г. по гр. д. № 2648/2024 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязло в сила решение № 2881/26.06.2019 г. по гр.д. № 19198/2017 г. на Районен съд – Варна.

Излагат се доводи за неправилност на атакуваното определение.

От ответника по жалбата ГД „Изпълнение на наказанията“ не е постъпил писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От изявленията на М. Ж. в молбата за отмяна и уточненията към нея e видно, че същият претендира отмяна на решение № 2881/26.06.2019 г. по гр.д.

№ 19198/2017 г. на Районен съд – Варна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК поради несъответствие на изводите на съда по гр.д.№ 19198/2017 г. с по-късно постановеното решение № 74/25.05.2022 г. по гр.д. № 4046/2021 г. на ВКС, което според молителя е между същите страни, за същото искане и на същото основание.

Предходният състав на ВКС, постановил обжалваното определение е посочил, че с решение № 74 от 25.05.2022 г. по гр.д. № 4046/2021 г. състав на III г.о. на ВКС се е произнесъл по искове за установяване на осъществена 1 дискриминация по отношение на М. Ж. от служители в затвора в гр. Варна във връзка с получена от него хранителна пратка на 15.02.2014 г., а с решение № 2881 от 26.06.2019 г. по гр.д.№ 19198/2017 г. Районен съд - Варна се е произнесъл по искове с идентично правно основание и между същите страни, но за друго нарушение, извършено на 05.04.2014 г. Позовал се е на т. 5 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице когато двете съдебни решения се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право, или когато въпреки различието в спорните предмети между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Решаващият състав е приел, че в случая липсва обективен идентитет между двете съдебни производства, поради което изложените в молбата за отмяна фактически твърдения не отговарят на визираната в чл.

303, ал. 1, т. 4 ГПК хипотеза.

Обжалваното определение е правилно.

С т. 5 от ТР № 7/14 г от 31.7.2017 г по тълк. д. № 7/14 г на ОСГТК на ВКС е прието, че за да е налице фактическият състав на основанието по чл.

303, ал. 1, т. 4 ГПК, в молбата за отмяна следва да се твърди наличието на пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните на съответните дела. В настоящия случай фактическите твърдения на М. Ж. не отговарят на визираната в чл.303, ал.1, т.4 ГПК хипотеза. Двете дела, посочени по-горе, са водени между едни и същи страни, но имат различен предмет. Макар и да са образувани по искове с идентично правно основание, делата са с различен предмет, доколкото касаят установяването на различни нарушения на правата, уреждащи равенство в третирането, по смисъла на чл.

71 ЗЗДискр. С решение № 74 от 25.05.2022 г. по гр.д. № 4046/2021 г. ВКС се е произнесъл по искове за установяване на осъществена дискриминация по отношение на М. Ж. от служители в затвора в гр. Варна във връзка с получена от него хранителна пратка на 15.02.2014 г., докато с решение № 2881 от 26.06.2019 г. по гр.д. № 19198/2017 г. Районен съд - Варна се е произнесъл по искове за установяване на дискриманционно третиране на ищеца от служители в затвора в гр. Варна при осъществяване на проверки на хранителните пратки на 05.04.2014 г. За да е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, следва признаците на извършено нарушение на правата, уреждащи равенство в третирането, по смисъла на чл.71 ЗЗДискр. да се осъществява по отношение на едно и също нарушение, но в двете дела се достига до различен извод. При това положение, правилно в обжалваната определение е прието, че декларативното позоваване на някое от основанията по чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК, не покрива изискванията за редовност молбата за отмяна, в резултат на което същата е оставена без разглеждане.

2

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4253/26.09.2024 г. постановено по гр.д. № 2648/2024 г. на Върховния касационен съд, IV г.о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3