Решение № 107 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100509657 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ СОФИЯ срещу решение № 13684/10.07.2024г. постановено по гр.д. № 21637/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 78 състав, с което са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за заплащане на стойността на потребена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода 01.10.2021г. – 30.04.2023г. и с която сума ответникът се е обогатил и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на главниците по исковете с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, както и в частта, с която е осъдена да заплати разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционният съд при обсъждане и кредитиране на доказателствата, най – вече приетите по делото експертизи и представените писмени доказателства, които са изготвени въз основа на едностранно издадени от ищеца и третото лице помагач писмени документи, непротивопоставими на ответника, при непредставени и невръчена на ответника фактури. Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил направеното от ответника възражение срещу договора за предоставяне на услуга дялово разпределение, както и обстоятелството, че за процесния период имотът е бил изцяло необитаем т.е. не е имало потребление на топлинна енергия, поради което и макар и собственик ответникът не се е обогатил. Посочва, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване фактическият състав на неоснователно обогатяване, поради което счита исковете за неоснователни и недоказани и моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да отхвърли исковете.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на 1 съдебния акт, в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на спестената цена на потребена топлинна енергия и дялово разпределение относно собствен на ответника топлоснадбен имот в периода 01.10.2021г. – 30.04.2023г., с които ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение върху главниците.

Предмет на въззивно обжалване е решението, в частта, с което частично са уважени предявените искове, като в отхвърлителната му част, поради необжалвано същото е влязло в законна сила.

Относно иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл.59 от ЗЗД включва следните материални предпоставки: 1.обогатяване , което може да се прояви по 2 начина:позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му - негативно – при т.нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това , че не то а друго лице прави разходи; 2. обедняване на друго лице– необходимо е да има намаляване на имущественото право на друго лице 3. връзка между обогатяването и обедняването, която не е причинна 4. липса на основание за обогатяването и 5.субсидиарност – ал.2 на чл.59 – обеднялото лице няма друго средство за правна защита.

При наличието на тези пет фактически предпоставки между двете лица възниква едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да плати на обеднелия по – малката от двете суми. Следователно вземането за неоснователно обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне размера на неоснователното обогатяване.

Разпоредбата на чл. 149 т. 3 от ЗЕ, предвижда продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.

В случая ответникът би имал качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла н а § 1 т. 33а от ДР на ЗЕ , поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл.

149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по делото доказателства, удостоверяващи, че ответника е собственик на имота в процесния период /нотариален акт/ - имотът е собственост и част от патримониума на областна администрация София. От анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов 2 клиент", който съгласно § 1 т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, и от анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – § 1 т. 42 и т. 43 така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в практиката.

В случая ответникът е част от държавната администрация, който при осъществяване на своята дейност, не задоволява битови нужди.

Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретният имот. Несъмнено е, че ответникът няма домакинство и собствени битови нужди, т.е. налице е небитово ползване на топлинна енергия.

В настоящото производство не се твърди, нито се установява, и съдът приема за безспорно установено, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди.

Едностранно издадените фактури от ищеца за стойността на потребена топлинна енергия в топлоснабдения недвижим имот не изпълнява изискването за форма и в случая не може да се счита, че е налице валидно сключен писмен договор /фактурите не са подписани от ответника, в същите липсва същестеното съдържание на договора за доставка на топлинна енергия на небитови клиенти/.

При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.59 ал.1 ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В случая това е единствения иск, въз основа на който ищецът би могъл да претендира обезщетение за стойността, с която се е обеднил и в този смисъл направеното възражение за недопустимост на обжалваното съдебно решение е напълно неоснователно.

При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който няма сключен надлежен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва облигационно правоотношение, ответникът ако е потребявал топлинна енергия без да заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатявял-получавал е услуга, чиято стойност не е платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на потребената топлинна енергия.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото 3 си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дела № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,).

В настоящия случай се твърди ответникът да е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот – топлоснабден апартамент в режим на етажна собственост, на който той е собственик.

Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите,

От експертното заключение по СТЕ, което настоящият състав също кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, както и от представената от третото лице – помагач индивидуална справка за дялово разпределение се установява, че през процесния период поради липса на предоставен достъп на фирмата за ДР за монтаж и на уреди и отчет, топлинната енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване е начислена служебно на база – служебен разход за максимална мощност на 3 отоплителнитела съгласно чл.61 т.6.5 от Наредбата за топлоснабдяването.

Както се установи от горното изложение, между страните липсва облигационно правоотношение по повод доставка и ползване на топлинна енергия в процесния имот т.е. същите не са обвързани от клаузите в общите условия на ищеца за доставка на топлоенергия за битово горещо водоснабдяване или за такава ползвана за стопански нужди.

В разпоредбата на чл. 69 ал. 2 т. 2 ЗЕ е предвидено, че изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие само в изрично изброените хипотези, а именно: когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52 ал. 4 и ал. 6 т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. Всички тези хипотези касаят неизпълнение на договорни задължения на потребителя на топлинна енергия. Следователно при липса на облигационно правоотношение между страните, цитираната разпоредба и свързаните в нея в Наредбата за топлоснабдяване относно начина на начисляване на съответни единици топлинна енергия за отопление и/или БГВ, са неприложими. Видно от чл. 57 ал. 1 т. 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София /ОУ/, последицата от несключването или неподновяването на договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди е спиране на топлоподаването без предупреждение. Ако въпреки това топлопреносното предприятие е продължило да подава на ответника топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, ответникът би могъл да отговаря за спестените разходи за заплащането й само съобразно реално доставената и отчетена енергия, а не съобразно нормата за потребление, приложима при договорно неизпълнение на клиента.

Разпечатката съдържа 37 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fda105ca-029c-444a-bcaf-6c5a9bdcb762