Определение № 3045 от 18.11.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3045 гр. София, 17.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20211000503263 по описа за 2021 година Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Д. и К. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“-АД (н.) против определение № 263956 от 27.07.2021 г. по т.д. №663/2020 г. на СГС, ТО, VІ - 16 състав, с което на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по делото като недопустимо.

В частната жалба се излагат доводи, че обявяването на противоконституционност на разпоредбата на чл.60а от ЗБН няма за последица недопустимост на производството, образувано на това основание, а е относимо към неговата основателност, поради което не е налице липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването или упражняването на правото на иск, нито наличие на отрицателна такава.

Поддържа се, че след като правото на иск съществува и е надлежно упражнено, съдът следва да се произнесе по съществото на спора и да го разреши със сила на пресъдено нещо. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на СГС за произнасяне по съществото на спора.

Ответникът по жалбата „ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“-АД в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор в който поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че от влизане в сила на решение №8/27.05.2021г. по Конст. дело №9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, обявената с него за противоконституционна разпоредба н а чл.60а от ЗБН престава да съществува в правния мир, поради което правото на иск на синдиците е погасено, респ. престанало е да съществува в правния мир, поради което предявеният по делото иск е недопустим и с обжалваното определение производството по делото правилно е прекратено на това основание.

1

Освен това твърди, че иска е недопустим и на друго основание - с оглед процесуалната преклузия, настъпила с пропускането на двугодишния срок по чл.62, ал.1 от ЗБН в редакцията му от ДВ, бр.22 от 24.03.2015 г., считано от датата на решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д.н. № 7549/2014 г. на СГС за откриване на производство по несъстоятелност, който е изтекъл на 22.04.2017 г. А настоящия иск е предявен на 16.04.2020 г. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Производството по делото е образувано по предявен от синдиците на „КТБ“-АД (н.) срещу „ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“-АД осъдителен иск с правно основание чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН за сумата от 4 000 000 евро , представляваща имущество с произход от банката, придобито от ответника без извършена от негова страна ответна престация или дори и да има насрещна престация,стойността на даденото е значително по-ниска от тази на полученото.

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че с решение №8 от 27.05.2021 г. на Конституционния съд, обнародвано в ДВ, бр.48 от 8.06.2021 г., нормата на чл.60а, ал.1 от ЗБН е обявена за противоконституционна, което обуславя недопустимост на предявения иск. С позоваване на решение №3 от 28.04.2020 г. на КС, постановено по к.д. №5/ 2019г., в обжалваното определение са изложени съображения, че противоконституционният закон не се прилага, вкл. и за заварените от него неприключили производства, поради което правната норма, на която се позовава ищецът, вече не съществува в правния мир.

С оглед направените в частната жалба оплаквания, ключов за изхода на спора е на първо място въпросът за действието на решенията на Конституционния съд за обявяване противоконституционността на закон или на отделна норма от него. Този въпрос е разрешен в Решение №3/28.04.2020 г. по Конст.д. №5/2019 г. на Конституционния съд. В мотивите на това решение са дадени разяснения, че по принцип решението на КС, обявяващо за противоконституционен закон, действа занапред (ex nunc), а правният му ефект се изразява в неприлагане на закона от деня на влизане на решението в сила, от който момент насетне той престава да действа и да регулира обществените отношения, предмет на неговата уредба (чл.151, ал.2, изр. трето от КРБ). Посочено е обаче, че абсолютното действие занапред на решението за невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното 2 правосъдие гарантира, както и че конституционният законодател имплицитно допуска изключения от правилото на чл.151, ал.2, изр. трето от Конституцията, за които решението на Конституционния съд има обратно действие (ex tunc), а именно спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на КС (заварени правоотношения). Въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема спрямо всеки един от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически факт, т. е. действието на РКС е обратно. От разпоредбата на чл.150, ал.2 от КРБ се извлича и обратното действие на решенията на Конституционния съд спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, независимо дали те са приключени или неприключени.

С решение №8 от 27.05.2021 г. е обявена за противоконституционна нормата на чл.60а, ал.1 от ЗБН, която предвижда, че синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане в масата на несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице при наличието на три алтернативно предвидени предпоставки: когато третото лице не е изпълнило насрещна престация или тя е на значително по-ниска стойност от полученото (т.1), или когато полученото от него е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му (т.2).

С оглед изложеното, настоящият състав намира за неоснователен довода на жалбоподателите, че противоконституционността на разпоредбата на чл.60а ЗБН обуславя неоснователност, а не недопустимост на предявения на това основание иск. Нормата на чл. 60а, ал.1 от ЗБН регламентира специален осъдителен иск за попълване масата на несъстоятелността, предявим направо срещу третото лице - приобретател на имущество с произход от банката, с което тя не се намира в никакви правоотношения, който по същество се основава на имплицитно постулирана от законодателя относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката, сключена при условията на някоя от уредените в законовата норма хипотези, без да е необходимо обявяването й с отделен конститутивен иск. Във всички хипотези неизпълнението на уговореното насрещно задължение, стойностната нееквивалентност на насрещната престация и естеството на отчуждителната сделка - парична и/или непарична вноска в капитала на дружеството-приобретател, са елементи от фактическите състави на притезателното право, упражнимо с уредения в 3 нормата специален осъдителен иск, които извън тях не са от естество самостоятелно да обосноват възникването на същото право пряко срещу получателя на имуществото, с който банката не се намира в никакви правоотношения. Затова с обявяване противоконституционността на нормата н а чл.60а, ал.1 от ЗБН искът се явява недопустим, което обуславя приложението на уредения в чл.130 ГПК процесуален способ за десезиране на съда с произнасяне по него.

Следва да се има предвид също така, с оглед разясненията, дадени в мотивите на Решение №3/28.04.2020 г. на Конституционния съд по Конст.дело №5/2019 г., че за жалбоподателя-ищец не съществува правен интерес да предяви иск на правно основание, което е обявено за противоконституционно, т.е.вече не съществува /не се прилага/.

Затова с обявяване противоконституционността на нормата на чл.60а, ал.1 от ЗБН искът се явява недопустим, което обуславя приложението на уредения в чл.130 от ГПК процесуален способ за десезиране на съда с произнасяне по него.

На следващо място, настоящият въззивен състав съобрази, че, иска по чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН е недопустим и с оглед процесуалната преклузия, настъпила с пропускането на двугодишния срок по чл.62, ал.1 от ЗБН в редакцията му от ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., считано от датата на решение №664 от 22.04.2015 г. по т.д.н. №7549/2014 г. на СГС за откриване на производството, който е изтекъл на 22.04.2017 г. Настоящия иск е предявен на 15.04.2020 г., несъмнено след изтичане на двугодишния преклузивен срок.

Предвид обявената с решение №8 от 27.05.2021 г. на КС противоконституционност на §7 от ПЗР на ЗИДЗБН, който предвижда ретроактивно действие за закона и за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност, разпоредбата на чл.62, ал.1, приета с § 3 от с. з., в която е установен 5-годишен срок за предявяване на исковете за попълване масата на несъстоятелността, е неприложима за производствата, открити преди влизането му в сила.

Действително, в отклонение от тълкувателното разрешение, възприето в решение №22/1995 г. по к.д. №25/1995 г., в решение №8/21 г. е прието, че решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие по отношение на предходната редакция на противоконституционната норма. В случая обаче, за противоконституционна е обявена не нормата на §3, в която е предвиден по-дълъг 5-годишен срок за предявяване на исковете, в сравнение с предходната редакция на чл.62, ал.1 от ЗБН, а разпоредбата на §7 от неговите преходни и заключителни разпоредби, в която е предвидено обратно действие на закона, вкл. и в частта относно нормата по отношение на производства по несъстоятелност, открити 4 преди влизането му в сила. Към датата на предявяване на иска - 15.04.2020 г. двугодишният срок по чл.62, ал.1 от ЗБН в първоначалната му редакция от изм. и доп.- ДВ. бр.33 от 26.04.2016 г. вече е изтекъл, което е самостоятелно основание, обуславящо недопустимостта на иска.

По горните съображения, обжалваното определение, с което производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд, девети състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 263956 от 27.07.2021 г. по т.д.

№663/2020 г. на СГС, ТО, VІ - 16 състав, с което на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по делото като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5