Определение № 669 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 476/2025
- Вид
- Определение № 669
- Подписан
- 11.03.2025
- В сила
- 11.03.2025
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 669 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
И.ка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500476 по описа за 2025 година Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от подадена от Е. В. Г., Т. Г. П., Г. Т. П., Ю. Т. П., Е. Г. К., С. Г. Т. и Р. К. Д., чрез пълномощника им по делото адв.Е. М. , против определение № 16015/22.12.2024г. постановено по гр. д. № 9831/2023 г. по описа на РС –Пловдив, с което е върната искова им молба и прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на указаните от съда нередовности.
В жалбата се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се настоява от жалбоподателите за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:
За да обоснове изводите си, че са налице основания за връщането на искова молба с в.х.№ 61709/04.07.2023год., уточнена с молба с вх.№204329/16.11.2023год. и с молба вх.№ 106754/23.11.2023год. и да прекрати производството по делото , първоинстанциония съд е приел, че ищците не отстранили в срок указаните им нередовности съгласно негово Разпореждане №3330 от 02.02.2024год.
Въззивният съд след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, намира обжалваното определение за неправилно,поради следните съображения :
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба за делба с вх.№ 61 709/04.07.2023год. подадена от ищците Е. В. Г., Т. Г. П., Г. Т. П., Ю. Т. П., Е. Г. К., С. Г.
Т. и Р. К. Д. , в която са посочени съсобствениците - страни в делбеното производство, недвижимия имот , предмет на делба и придобивното за ищците основание: наследство и присъединено давностно владение от праводателя им - Димитър Балабанов.
С уточняваща молба и съгласно указанията на първостепенна съд, с вх.
№204329/16.11.2023год. ищците са конкретизирали, страните-съделители; квотите им 1 в съсобствеността, недвижимия имот, предмет на делбата .
След приемане на уточняващата молба с вх.№204329/16.11.2023год . състава на ПРС с разпореждане № 29 226 от 17.11,2023год., е задължил ищците да посочат изрично какво е придобивното основание за ответниците . В изпълнение на указанията, с молба вх.№ 106754/23.11.2023год. ищците са уточнили и придобивното основание на правото на собственост върху процесния недвижим имот и от страна на ответниците.
Като е приел, че ищците са отстранили нередовностите на исковата молба и е сезиран с редовно такава, първостепенният съд с Разпореждане № 29909 от 24.11.2023год. е връчил препис от същата на ответниците за отговор в едномесечен срок по чл.131 от ГПК.
С Отговор с вх. № 1672 от 08.01.2024год. по реда на чл. 131 от ГПК е постъпило становище на ответниците по заявения иск : ангажирани са доказателства, адвокатско представителство за производството по делба , направени са оспорвания, без наведени доводи касаещи обездвижване на исковата молба.
С Разпореждане № 3330 от 02.02.2024год. и след постъпилия отговор по чл. 131 от ГПК, съставът на Районен съд -Пловдив, е оставил отново исковата молба без движение с указания до ищците за отстраняване на констатирани нередовности.След изпращане на указанията до ищците , първоинстанционният съд с Разпореждане № 2978 от 08.03.2024год. е спрял производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.2 от ГПК, поради смърт на един от ответниците, а с разпореждане № 11269 от 16.09.2024год. е конституирал като страни по делото наследниците на починалия ответник и е изпратил препис от книжата за писмен отговор в едномесечен срок по чл.131 от ГПК, постъпил такъв на 16.09.2024г.
На 16.09.2024г. първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което е върнал исковата молба на ищците и прекратил производсвото по делото, приемайки , че същите не са оттстранили указаните им нередовности с негово Разпореждане №3330 от 02.02.2024год.
Въззивният съд намира, че при постановяване на атакуваното определение първоинстанционния съд е процедирал в разрез с последователно поддържаното в практиката на ВКС становище, че връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е допустимо и възможно само и единствено при условие, че съдът е дал на ищеца ясни и изчерпателни указания относно подлежащите на отстраняване нейни нередовности. Трайна и непротиворечива е както съдебната практика, така и правната доктрина, че за да настъпи прекратителният ефект на чл. 129, ал. 3 ГПК, дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни. В този смисъл са напр. определение № 354 от 11.06.2003 по гр. д. № 838/2002 г. на ВКС, І Г. О. и определение № 157 от 27.03.2013 г. по гр.д. № 540/2012 г. на ВКС, ІІ Г. О., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. По – конкретно изложеното означава, че за да се приложи санкцията на чл. 129, ал. 3 ГПК, то следва да са налице следните предпоставки: 1) депозираната искова молба да не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 и/или чл. 128 ГПК; 2) страната да бъде уведомена за: 2. 1.) това какво трябва да изпълни; 2. 2.) в какъв срок; 2. 3.) от кога започва да тече същият; 2. 4.) какви ще са последиците при неизпълнение и 3) да не са отстранени констатираните нередовности, въпреки изтичането на законоустановения срок. Дадените от съда указания следва да са ясни, пълни, конкретни и да не оставят съмнение у страната относно това, което следва да направи.
В процесния случай първоинстанционният съд след като е констатирал нередовност на исковата молба в хода на делото и след конституирането по реда на чл.227 от ГПК на нови ответници с връчването им на препис от исковата молба за отговор по чл.131 от ГПК, е бил длъжен да уведоми отново ищците като им даде конкретни, пълни и изчерпателни указания и срок, в който да отстранят 2 нередовностите на исковата молба.
Като не е сторил това, а е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, накърняващо правата на жалбоподателите.
Поради това постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на производството по делото следва да бъде отменено, като неправилно, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 16015/22.12.2024г.
9831/2023 г. по описа на РС –Пловдив.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване. постановено по гр. д. № съд за продължаване на
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3