Решение № 2370 от 08.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2370 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100506900 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 7273/24.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1753/2024 г. на Софийски районен съд, 70 състав, съдът е признал за установено, че Р. Н. П., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.

422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39499/2023 г. на СРС, 70 състав: сумата от 1314,25 лева, ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 176,71 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 06.07.2023 г., сумата от 28,98 лева, ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5,88 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. – 06.07.2023 г.

Със същото решение съдът е осъдил Р. Н. П., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 80,42 лева, представляващи разноски за заповедното производство, както и сумата от 875,24 лева, представляващи разноски за първоинстанционното исково производство.

Решението е постановено при участието но третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК 130036512.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Р. Н. П. чрез особения представител адв. П. В.. Поддържа се, че решението на СРС е неправилно. Твърди се, че в противоречие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че е доказано потреблението на топлинна енергия.

Поддържа се, че по делото не е доказана реална доставка на топлинна енергия. Сочи се, че не са представени отчети за уредите за дяловото разпределение. Поддържа се, че 1 не са представени удостоверения и сертификати на монтираните измервателни устройства в процесния апартамент и в сградата в режим на етажна собственост. Сочи се, че СРС не е уважил исканията на ответницата за задължаване на ищцовото дружество и третото лице помагач да представят документи, поискани с отговора на исковата молба. Твърди се, че сумите за топлинна енергия не са установени с изслушаната счетоводна експертиза. Поддържа се, че не се установява потреблението на топлинна енергия. Твърди се, че решението на СРС е немотивирано. Излагат се съображения, че е необходимо да се изискат от ищцовото дружество ежемесечните отчети на общия топломер в сградата, сертификати за извършени метрологична проверка и издадени фактури за процесния имот. Поддържа се, че при необходимост след постъпване на тези документи следва да се назначи техническа експертиза по делото. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете.

В установения за това срок е постъпил отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че СРС се е произнесъл в съответствие с тР.та съдебна практика по този вид дела. Моли се решението на СРС да бъде потвърдено.

Претендират се разноски по делото.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в установения за това срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД. Обжалваното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност съдът намира следното:

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76, том LLLLXXV, дело № 44300/1997 г. на I нотариус при СРС, от който е видно, че Р. Н. П. е придобила на 15.12.1997 г. ап. № 37, находящ се в гр. София, ж.к. ****. Според договора дарителката М.Т.В. си е запазила безвъзмездно пожизненото право на ползване върху имота.

По делото е постъпил от Столична община препис-извлечение от акт за смърт на М.Т.В., от който се установява, че същата е починала на 01.03.2005 г., т.е. значително преди исковия период.

От съвкупния анализ на горепосочените писмени доказателства се установява, че Р. Н. П. е била собственик на процесния ап. № 37, находящ се в гр. София, ж.к.

****, през исковия период. По делото не се твърди и не се доказва Р. Н. П. да се е разпоредила с правото на собственост върху имота преди исковия период. Не се твърди и не се установява трето за спора лице да е сключило договор за покупкопродажба на топлинна енергия за процесния имот преди исковия период.

Третото лице помагач в качеството си на топлинен счетоводител за процесната жилищна сграда е представило годишни справки за потребена топлинна енергия, от 2 които е видно, че имотът се намира в сграда, която е топлоснабдена. Това обстоятелство се установява също така от приетата без възражения от страните техническа експертиза, допусната от въззивния съд с оглед изявленията и доказателствените искания във въззивната жалба.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период Р. Н. П. е имала качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. В подкрепа на този извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС, в което върховните съдии са разяснили, че облигационното отношение по покупко-продажба на топлинна енергия възниква съгласно чл. 150 ЗЕ между потребителя и топлопреносното предприятие при публично известни общи условия по силата на закона, без да е необходимо общите условия да бъдат изрично писмено приемани от потребителя. Тоест исковете за доказани по основание.

От техническата експертиза и представените по делото справки от третото лице помагач е видно, че радиаторите в процесния недвижим имот са демонтирани, поради което не се използва топлинна енергия за отопление. Начислява се обаче топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена според пълните отопляеми обеми на имотите. Вещото лице по техническата експертиза е констатирало, че поради липса на узаконен водомер за топла вода за процесния имот се начислява служебно топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване с разходна норма от 140 л. на денонощие за един потребител. Вещото лице посочва, че не са изготвяни главни отчети, защото в имота няма уреди за дялово разпределение и водомер, които да бъдат отчитани. Посочва също, че доставяната топлинна енергия до процесната сграда е отчитана с общ топломер № 60098514, монтиран на 28.09.2018 г. Топломерът е бил проверен преди това на 26.09.2018 г. Последваща проверка е извършена на 20.05.2021 г., но доколкото е дадено заключение, че топломерът „съответства“, вещото лице приема, че е налице годно средство за търговско измерване. От топлотехническата експертиза се установява също така, че на 13.05.2021 г. е монтиран общ топломер № 60097950, проверен на 10.05.2021 г. Този топломер е свален на 12.04.2022 г. и е бракуван поради изтичане на експлоатационния му срок. На 12.04.2022 г. е поставен общ топломер № 4018181, проверен преди това на 11.03.2022 г. Вещото лице изчислява, че дължимата топлинна енергия за процесния имот през исковия период е в размер на 1347,24 лева. Според експерта така изчислената топлинна енергия от фирмата за дялово разпределение съответства на нормативната уредба. След извършен оглед на сградата вещото лице е установило, че в сградата има изградена открита отоплителна инсталация, а процесното жилище няма външна изолация. Експертът посочва, че смяната на дограмата и направата на изолация води до намаляване на топлинната енергия за отопление на имота, но топлината, отделена от сградната инсталация, остава непроменена. В тази връзка вещото лице заключва, че няма основание за промяна на начисленото за имота количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и разпределено на база отопляемия му обем.

Тоест от представените от третото лице помагач справки за изразходваната топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. и от приетата без възражения от страните техническа експертиза се установява, че действително е доставяна топлинна енергия до процесния имот през исковия период. Предвид изявленията на вещото лице по техническата експертиза неоснователно е възражението на въззивницата, че в периода 27.09.2020 г. – 12.05.2021 г. доставяната топлинната енергия не е измервана с годно средство за търговско измерване. При разпита си пред съда вещото лице изрично е разяснило, че топломерът представлява електронен уред, който, ако се повреди, не може да се поправи сам. В този смисъл, независимо че 3 метрологична проверка на общ топломер № 60098514 е извършен след законово определения двугодишен срок, въззивният съд приема, че този топломер е бил технически изправен през целия период, през който е използван.

С обжалваното решение е уважен искът за цена на доставената топлинна енергия в пълния претендиран размер от 1314,25 лева. Тази сума е по-малка от дължимата според изчисленията на вещото лице топлотехник. От приетата в първата инстанция счетоводна експертиза е видно, че сумата в размер на 1314,25 лева е получена след извършена корекция на цената на топлинната енергия и приспадане на сумата от 32,98 лева (1347,23 – 32,98 = 1314,25). Според счетоводната експертиза няма данни сумата от 1314,25 лева да е била заплатена от ответницата. Следователно правилно СРС е уважил иска за цена на доставената топлинна енергия до процесния имот през исковия период в пълен размер.

Във въззивната жалба не се съдържат други конкретни оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд, вкл. срещу уважените искове за мораторна лихва върху цената на топлинната енергия и за цената на услугата за дялово разпределение. Поради това ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269 ГПК не следва да извършва по-нататъшна проверка на първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС.

Следва да се посочи обаче, че при служебно извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Присъдените от СРС суми са съобразени с изчисленията на вещите лица, справките на третото лице помагач за изразходвана топлинна енергия и отразените в счетоводството на ищеца плащания. Следователно първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната от Р. Н. П. част.

На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички суми от първоинстанционното обжалвано решение следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1,95583 лева за 1 евро.

По разноските:

С оглед изхода от делото право на разноски има само въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД. На същия следва да се възстановят сторените по делото деловодни разходи, включващи депозит за особен представител в размер на 250 лева, както и депозит за вещо лице в размер на 500 лева. Освен това на „Топлофикация София“ ЕАД се дължи юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС.

Последното съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от съда. С оглед вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на делото и извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД, съдът намира, че юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство следва да се определи на 100 лева. Тоест общият размер на дължимите на „Топлофикация София“ ЕАД разноски е в размер на 850 лева (434,60 евро). Тази сума следва да се постави в тежест на въззивницата Р. Н. П..