Решение № 847 от 09.07.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 465/2025
- Вид
- Решение № 847
- Подписан
- 09.07.2025
- В сила
- 02.08.2025
- Състав
- Христо Милков Минев
Цитирани разпоредби
- чл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182 · Закон за движението по пътищата
- чл.182 ал.2 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.80 · Наказателен кодекс
- чл.80 ал.1 т.5 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.81 · Наказателен кодекс
- чл.81 ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 847 гр. Варна, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110200465 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по въззивна жалба от И. Д. О., ЕГН:**********, срещу ЕФ серия К № 5308928/02.10.2021г. на ОД МВР Варна. Със същия на жалбоподателката за нарушаване разпоредбите на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание, глоба в размер на 300,00 лева.
Жалбоподателката моли съдът да отмени ЕФ. Като доводи в тази насока сочи незаконосъобразност, предвид изтичане на предвидените в закона давностни срокове от извършване на нарушението, до връчването на ЕФ.
Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лева, за които са представени доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество.
Въззивницата, редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. С. от АК Добрич, поддържа жалбата и по същество моли за отмяна на ЕФ и присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозирани са писмени бележки от К.Л.А. с които оспорва жалбата, по същество изразява становище, че следва да се потвърди оспорвания ЕФ.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
1
На 27.09.2021г. в гр. Варна, автомобил собственост на въззивницата О. – „Ауди“ с рег.№ СВ 0444 КК се движил по Г.П. I-9 от гр.Варна в посока К.К.
Златни пясъци до спирка „Моста“ със скорост от 99км.час при разрешена скорост за движение от 60.00 км.час. Превишението на скоростта било определено след приспадане на 3 процента грешка за работа на техническото средство ТFR 1 - M №513. Нарушението е било констатирано в момента на извършването му 27.09.2021г. в 10.48.45часа от техническото средство описано по-горе и съхранено в паметта на устройството.
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21 ал.1 от ЗДвП и наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на жалбоподателя на основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Приобщени са доказателства, че техническото средство, фиксирало превишената скорост, е одобрен тип средство за измерване и е преминало съответната проверка.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват, а фактите отразени в ЕФ не са били оспорени в нито един момент от АНП, не се оспорват и в с.з.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени доказателства, приложени в преписката.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ формално притежава всички изискуеми реквизити, в това число ясно и категорично е визирано и мястото на извършване на нарушението.От приобщените по делото писмени доказателства/ които не се оспорват/, безспорно се установи, че техническото средство, фиксирало превишената скорост е било позиционирано именно на мястото, което е отразено в протокола от използването му. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като видът и номерът на техническото средство е отразен в протокола от използването му.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани 2 технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на Ел.фиш, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална и последваща проверка. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна, поради което и съдът намира, че нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин, а и самото нарушение не е оспорено в нито 3 един момент от АНП, не се оспори и в с.з. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният фиш е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец, съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието, и не е допуснато съществено нарушение при издаването му.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, като за конкретното превишение след приспадане на допустимата грешка, от 39 км./ч. законодателят е предвидил наказание глоба в размер на 400.00лв., поради което съдът намира наложеното наказание за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
Въпреки горното съдът намира следното: Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не следва да се образува АНП,както и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в АНП.
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания. В ЗАНН, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административнонаказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съгласно разпоредбата на чл.24ал.1т.3 от НПК, изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност, като в Тълкувателно решение № 112 от 16.12.82г. на ОСНК изрично се сочи, че институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване - чл.81 от НК, се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН, съответно наличието на специалната норма на чл.34 от ЗАНН, не изключва прилагането в общия случай на давностният и абсолютния давностен срок по смисъла на чл.80 от НК и чл.81 ал.3 от НК, още повече, че след като е предвиден давностен срок и абсолютен давностен срок, след изтичане на който се погасява възможността за наказателно преследване на престъпление, не би могло да се приеме, че липсва давностен срок и абсолютен давностен срок за ангажиране на административнонаказателна отговорност . В този смисъл, съдът намира, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института давност за погасяване на административнонаказателно преследване/ извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП/, както и предвид цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и предвид ТР №1 от 27.02.2015г. на ВКС., следва да намерят приложение съответните текстове на чл.80 и 81 от НК, каквато е и преобладаващата практика на административните съдилища, включително и на Административен съд-Варна. Съгласно Решение на Адм. съд-Варна по кнахд № 2446/23г. с измененията на ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен 4 орган и на нарушител. Т.е. специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. От своя страна нормата на чл.1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба, каквато, както беше посочено и погоре, липсва по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС намира, че приложим в производствата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Съгласно императивните разпоредби на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН не се образува АНП, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а образуваното АНП се прекратява ако не е издадено НП /ЕФ/ в шестмесечен срок от съставянето на акта, а според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за продължаване на АНП и е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразно издаден. Според становището на Адм. съд-Варна, приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Следва да се посочи, че горните мотиви не са в противоречие с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по т.д. № 1/2013г. В същото е прието, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие /чл.189, ал.11 от ЗДвП/, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Никъде обаче в цитираното ТР /в т.ч. и в 5 мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата п о чл.189ал.4 от ЗДвП. Подобно разширително тълкуване е недопустимо в АНП. Същото освен това и противоречи на целта на закона, с оглед изложените по-горе мотиви за преследваната от закона цел за бързина на това специално производство. Т.е. отликата по отношение на форма, съдържание и реквизити на ЕФ спрямо НП, по никакъв начин не възпрепятства възможността за проследяване на давността по чл.34, ал. 1 от ЗАНН. Давността, изключваща наказателното преследване е три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а абсолютната давност /съгласно чл. 81, ал. 3 от НК/, е четири години и шест месеца от момента на извършване или довършване на нарушението по аналогия от чл. 80, ал. 3 от НК. В процесния случай не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, че нарушението е извършено на 27.09.2021г., а ЕФ е съставен на 02.10.2021г. Освен горното, няма и спор по делото, че процесният ЕФ е връчен на 09.01.2025г. и предвид цитираното по-горе Тълкователно решение и ТП №1 от 27.02.2015г. на ВКС., следва да намерят приложение съответните текстове на чл.80 и 81 от НК, каквато е и преобладаващата практика на административните съдилища, включително и на Административен съд Варна. В съответствие с гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.81ал.3 от НК, във връзка с 80ал.1т.5 от НК/ в редакцията, която е била в сила към момента на извършване на нарушението и към момента на издаване на ЕФ/, всяко едно административнонаказателно преследване се погасява с изтичането на срок от три години от извършване на нарушението, ако не са били предприети действия за ангажиране отговорността на нарушителя и срок от 4 години и половина от извършване на нарушението, независимо от спирането и прекъсването на давността и независимо от субекта на административнонаказателната отговорност.В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай ЕФ е издаден в сроковете предвидени в закона, но не е връчен в продължение на 3 години и три месеца, като липсват каквито и да било данни, че нарушителят е бил издирван или търсен на адреса си за връчване на процесния ЕФ. По делото липсват данни въззивницата да е променяла адресната си регистрация, като видно от адреса посочен в жалбата и до РС Варна посочен за призоваване, същия съвпада с адреса посочен в ЕФ.