Решение № 5495 от 15.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14561/2025
- Вид
- Решение № 5495
- Подписан
- 15.08.2026
- Състав
- Валерия Банкова, ЙОАНА КРАСИМИРОВА КАЦАРСКА, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 222 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 57, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5495 гр. София, 15.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
П. Ив. Минчев
ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100514561 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
С решение № 2549/17.02.2025 г., постановено по гр. д. № 41816/2024 г. по описа на СРС, 177 състав, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Н. М. Е., извършено със заповед № 54/22.04.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, и на основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ Н. Е. е възстановен на заеманата пред уволнението длъжност „ръководител проекти
Югозападна
България“ при ответника
„Автомагистрали“ ЕАД. С решението е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Е. срещу ответника осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата от 28 320 лева, представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа за периода 07.05.2024 г. - 07.07.2024 г., като погасен чрез прихващане за сумата от 9440 лв., и като недоказан за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 28 320 лева, като съгласно изхода от спора съдът е разпределил отговорността за разноски между страните.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Автомагистрали“ ЕАД, в която въззивникът поддържа неправилност и незаконосъобразност на решението, тъй като ищецът не бил член на синдикална организация в предприятието и по тази причина не разполагал със специалната предварителна закрила от уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. Такава закрила не била изрично предвидена и в сключения със синдикалната организация 1 колективен трудов договор. Посочената разпоредба не била с императивен характер, а съдът нямал правото да замества ясно изразената воля на страните по колективния трудов договор и да разширява закрилата към други категории лица. От друга страна, при преценка законосъобразността на уволнението не следвало да се прилага и специалната закрила по чл. 33, ал. 1, т. 1 Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/. Уволнението било извършено поради съкращаване на щата, като от събраните по делото свидетелски показания не ставало ясно по какъв начин работодателят е възпрепятствал ищеца да подава сигнали за нередности или го е репресирал и дискриминирал. По делото нямало данни как след подаден сигнал до КЗЛД са били нарушени неприкосновеността или личният живот на ищеца. Този сигнал бил изпратен по компетентност до ИА „ГИТ“, като от там констатирали, че не са извършени нарушения на трудовото законодателство. Дори работникът да е имал право на закрила, тя действала занапред и не се касаела негови действия и жалби след прекратяване на трудовото му правоотношение на 07.05.2024 г. Самото уволнение нямало връзка с подадения сигнал, а било извършено поради променена организационна структура на дружеството и необходимостта от оптимизиране и реално съкращаване на щатни бройки за определени длъжности. Посочва, че при издаване на обжалваната заповед били спазени всички законови изисквания на КТ, като въпросите относно причините и необходимостта от премахване на определени длъжности се преценявали от работодателя и не подлежали на съдебен контрол. Моли съда да отмени решението и да отхвърли исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Н. Е., в който се оспорва основателността на същата, тъй като в случая ищецът разполагал с предварителна закрила от уволнение, като преди да го извърши работодателят следвало да поиска писмено съгласие на синдикалното ръководство. Със заявление от 01.08.2023 г. Н. Е. се присъединил към сключения от работодателя му КТД от 16.06.2023 г., като разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ не правела разграничение и се отнасяла както до членове, така и до присъединени към синдикалната организация служители. Правилно районният съд приел, че ищецът разполагал и със специална защита по чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗЗЛПСПОИН, която защита се прилагала при извършени след подаден сигнал ответни действия на работодателя срещу сигнализиращо лице, включително уволнение, които действия съдът следвало да коригира. Така на 19.09.2023 г. въззиваемият подал сигнал до КЗЛД за извършени от работодателя му нарушения на ЗОП, който сигнал довел и до проверка от АДФИ. След узнаване за сигнала и проверката работодателят инициирал ответни действия спрямо служителя и бившата му съпруга. Ищецът бил уволнен само три месеца след преназначаването му на длъжност „ръководител проекти Югозападна България“, което доказвало нелогичността на действията на ръководството на работодателя му и истинската причина за уволнението. Дружеството не е 2 успяло да докаже, че ответната му реакция не е свързана с подадения от работника сигнал и че е налице друго правно основание за прилагане на мярката. Моли съда да потвърди решението и да му присъди разноските.
С определение от 09.02.2026 г. въззивният съд е допуснал приемането на представените от страните писмени доказателства - доклад на КЗЛД от 03.04.2025 г., решение на КЗЛД от 02.04.2025 г. и писмо на КЗЛД от 04.04.2025 г.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. По отношение на основателността й съдът съобрази следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира решението за валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Н. М. Е. срещу „Автомагистрали“ ЕАД при условията на обективно кумулативно съединяване:
- конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 54/22.04.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ;
- конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител проекти Югозападна България“ при ответника „Автомагистрали“ ЕАД;
- осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за сумата от 28 320 лева, представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа за периода 07.05.2024 г. - 07.07.2024 г.
С обжалваното решение съдът е приел от фактическа и правна страна, че считано от 31.01.2024 г. ищецът и изпълнявал при ответника длъжността „ръководител проекти Югозападна България“, като със заповед от 22.04.2024 г., връчена на 07.05.2024 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Ищецът е бил присъединен към сключения в предприятието му колективен трудов договор, но не е бил синдикален член, а преди уволнението му работодателят не е взел предварително съгласие на съответния синдикален орган. В периода 18.01.2023 г. - 31.04.2024 г. ищецът изпълнявал при ответника длъжността „ръководител служба администриране на сигнали“. Процесната заповед за уволнение била издадена от компетентен орган, но спрямо ищеца се прилагала закрилата на чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като 3 същият бил присъединен към КТР по смисъла на чл. 57, ал. 2 КТ, която норма разширявала синдикалната закрила и до присъединилите се към колективния договор работници и служители. В случая работодателят не е взел предвиденото в чл. 53 от КТД предварително писмено съгласие на съответния синдикален орган, което обуславяло незаконност на извършеното уволнение.
Ищецът разполагал и със специална защита по чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗЗЛПСПОИН, тъй като в качеството си на работник подал сигнал срещу работодателя си до КЗЛД, попадащ в приложното поле на чл. 3, ар. 1, т. 1, б. „к“, което правело всяко предприето срещу него ответно действие недействително, с последица основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. В същото време осъдителният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се явявал неоснователен, тъй като брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение възлизало на сумата от 4720 лв., като в същото време се претендирало обезщетение само за два месеца. От друга страна, основателно било направеното от работодателя възражение за прихващане със сумата от 12 844,95 лв., представляваща получени от ищеца обезщетения по чл. 222 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ и чл. 32, ал. 1 КТД, които с признаване на уволнението за незаконно подлежали на връщане. Така посоченият иск се явявал погасен чрез прихващане за сумата от 9440 лв., както и недоказан за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 28 320 лева.
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Защитата при уволнение по чл. 333 КТ е предварителна, тъй като уволнението трябва да се предхожда от разрешение от определен държавен или синдикален орган. Тази защита е императивна и се прилага при определени основания за възникване на трудовото правоотношение, при определени основания на прекратяването му и при определени категории работници или служители.
Една от категориите работници и служители, по отношение на които е приложима предварителната закрила, са членовете на синдикална организация в предприятието, страна по колективен трудов договор, в който тази защита е уговорена и присъединилите се към колективния трудов договор по реда на чл. 57, ал. 2 КТ, като прекратяването на трудовото им правоотношение се извършва поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа /чл. 333, ал. 4 КТ/.
В клаузата на чл. 53 от сключения между „Автомагистрали“ ЕАД, от една страна, и Синдикална организация към синдикат „Пътно дело“ КНСБ и Синдикална организация към Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“, от друга страна, колективен трудов договор от 01.06.2023 г. със срок до 01.06.2025 г., е уговорено, че работодателят не може да уволни работник или служител, член на една от синдикалните организации, страни по 4 договора, поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа, без предварително писмено съгласие на ръководството на съответната синдикална организация. Тази клауза от колективния договор несъмнено предвижда предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ, на каквато ищецът изрично се позовава по делото.
Съгласно изричната клауза на чл. 8 от договора постигнатите в него договорености се прилагат и към работниците и служителите, които не членуват в синдикатите, но които са се присъединили към договора по реда на чл. 57, ал. 2 КТ вр. чл. 5, ал. 2 от договора - след подадено от тях писмено изявление и платена встъпителна вноска.
При наличието на тези изрични клаузи относно действието на КТД следва да се приеме, че чл. 53 от същия, респ. - предвидената там предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ, се прилага не само по отношение на работниците и служителите, които са членове на синдикати (както буквално е посочено в клаузата), а и по отношение на всички работници и служители, които не са членове на синдикални организации, но са се присъединили към колективния договор с писмено заявление по реда на чл. 5, ал. 2 от договора, т. е. - и по отношение на ищеца. По тези съображения, неоснователни са възраженията и доводите на ответника по делото, че ищецът не се ползвал от уговорената в чл. 53 от договора предварителна закрила при уволнение, тъй като не бил синдикален член, а единствено присъединил се към организацията такъв.
По изложените съображения въззивният съд намира, че, към датата на уволнението му, ищецът се е ползвал от предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Същата не е била преодоляна от ответника, който не твърди и не ангажира никакви доказателства по делото да е искал и да е било дадено предварително съгласие за уволнението на ищеца от ръководството на съответните синдикати.
Разпечатката съдържа 37 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fda0200b-7202-40ec-b762-8888f918c356