Акт от 23.12.2009, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 125 23.12.2009 г. гр.Белоградчик

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Белоградчишкият районен съд втори състав

На петнадесети декември две хиляди и девета година

В публичното заседание в следния състав:

Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Ж.Е., като разгледа докладваното от съдия Антов гр.дело № 163 по описа за 2009 година, и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявеният иск е с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК - за установяване правото на собственост върху недвижим имот.

Р.В.Т., И.В.Т. и Т. Любомирова Ц. - Тодорова излагат в исковата молба:

Собственици са на имот № 008086 – стопански двор от 5.526 дка в земл. на с. Вещица, обл. Видин. Същия са придобили въз основа на договор за замяна на 24.10.07г. от МЗП. Договора е вписан в СВ при БРС на 26.09.2008г.

Собственици са и на съседния имот

- № 008101 от 1.633 дка, ведно с намиращите се в него административна сграда и битова стая с площ от 190 кв. м. придобили са имота чрез договор за покупко продажба от 23.10.2007г.

По-късно обединили двата съседни имоти в един – имот № 008106 с площ от 7.158 дка. За този имот е издадена скица от 09.10.2008г.

За ищците И. В. Т. и Т. Л. Ц. – Тодорова имотите са придобити в режим на СИО.

През м.05.2009г. получили отговор от ОСЗГ Белоградчик че имот № 008106 от 7.158 дка в земл. на с. Вещица, обл. Видин не съществува. Устно им било обяснено, че част от имота – 5.526 дка, отговарящи на придобития от тях чрез замяна имот № 008086 – стопански двор от 5.526 дка е собственост на ответниците, които се легитимират с констативен нот. акт от 15.10.2008г.

Моли се да бъде установено спрямо ответниците

, че ищците са собственици на стоп. двор от 5.526 дка - бивш имот № 008086 в земл. на с. Вещица, обл. Видин

В подкрепа на исковата молба са представени : договор за замяна от 24.10.07г., скица № Ф00894/19.03.08г., копие от нот. Акт от 23.10.07г., копия от скици № Ф00985/09.10.08г. , Ф01017/11.06.09г. и Ф00810/26.10.07г., партида на имот № 0080106 от 15.10.08г., трасировъчен карнет, заявление до ОСЗГ Б-чик от 04.06.09г., писмо № 02-220/10.06.09г. на ОСЗГ Б-чик. Посочен е и е разпитан св. Венелин Кимонов И.

Ответниците са оспорили предявения иск.

Възразяват, че :

- че те са собственици/предявяват свои права в/у имота/ чрез покупка на търг, а също и чрез давностно владение в продължение на повече от 10 години.

- договора за замяна е недействителен, поради липсата на съгласие от страна на заменителя/подписа на заменителя – ищеца И.В.Т. в договора за замяна не е негов/

- договора за замяна е недействителен, тъй като праводателя на ищците/МЗ/ не е доказал, че е собственик на имота, който е предоставил на ищците при замяната В подкрепа на възраженията са представени: протокол № 1, фактура № 23/01.09.99г., нот. акт, скици № № 165/26.03.07г. и 000988/26.11.08г. Посочени са и са разпитани св. Виолета Кръстева Михайлова и Магдалена Каменова Благоева Вещото лице по допуснатата СПЕ е представило заключение, което не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на в. лице по СПЕ, преценени по отделно и в тяхната съвкупност приема следното:

От фактическа страна

Ищците са придобили въз основа на договор за замяна на 24.10.07г. с МЗП имот № 008086

– стопански двор от 5.526 дка в земл. на с. Вещица, обл. Видин. Договора е вписан в СВ при БРС на 26.09.2008г.

Чрез договор за покупко-продажба от 23.10.2007г. са придобили и съседния имот - № 008101 от 1.633 дка, ведно с намиращите се в него административна сграда и битова стая с площ от 190 кв. м.

По късно обединили двата съседни имоти в един – имот № 008106 с площ от 7.158 дка. За този имот е издадена скица от 09.10.2008г.

За ищците И. В. Т. и Т. Л. Ц. – Тодорова имотите са придобити в режим на СИО.

На

01.09.1999г. е проведен търг от “Земтехсервиз – Белоградчик” ЕООД за продажба на ДМА. За купувач на “бригаден стан” в с. Вещица е обявен наследодателя на ответниците – Р. К. С.

От фактура № 23/01.09.99г. се установява, че Р. К. С. е платил за обекта 8 052лв. с включен ДДС.

За част от имот № 008106/целия с площ от 7.158 дка./ – имот бивш № 008086 от 5.526 дка на ответниците е издаден констативен нот. акт от 15.10.2008г. - н.а № 143, т. ІІ, н.д. № 2191/08г.

От заключението на в. лице по СПЕ се установява, че в договора за замяна от 24.10.07г. с МЗП подписа на единия от ищците - заменителя И.В.Т. е негов

От правна страна

Целта на установителният иск е да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. В областта на вещното право установителния иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тия права у собственика .

Ответниците възразяват, че те са собственици на спорната част имот № 008106, целия с площ от 7.158 дка., т.е. предявяват свои права в/у него.

- В подкрепа на възражението е представен н.а № 143, т. ІІ, н.д. № 2191/08г.

Този нот. акт е констативен, издаден е в охранително производство по чл. 483 ГПК, т.е. едностранно. Той доказва до оборването му, че посоченото в него лице е собственик.

Неговата доказателствена сила не е необорима. Тя важи до доказване на обратното. Затова всяко лице, което не е участвало в охранителното производство, може да установява, че означеният в акта като собственик, всъщност не е собственик щом нот. акт му се противопоставя. За това доказване не важат правилата за оспорване истинността на документ, не е необходимо оспорване по реда на чл. 193 ГПК и извършване проверка на истинността по см. на чл. 194 ал.2 ГПК. В самото съдебно производство, в което същият е представен може да се доказва, че имота не е бил владян от титуляра по акта или че е владян за срок по-къс от необходимия за придобиване имота по давност/така решения №№ 1340/23.12.1985г. по гр.д. № 612/85г. на ВС, І г.о., № 153/25.05.2004г по гр.д.

№ 593/03г. на ВКС І г.о./

Ответниците не са придобили проц. недв. имот чрез давностно владение.

Това е така, защото от момента, от който ответниците претендират, че владеят имота – от провеждане на търга – 01.09.1999г./така са заявили в отговора на иск. молба/ до предявяване на иска – 07.07.2009г. не е изтекъл давностния срок, на който се позовават/10години/. От 01.09.1999г. до

07.07.2009г. са изтекли 9години 11месеца и 6 дни

По отношение факта на давностно владение от страна на ответниците съдът не кредитира показания на св. В. Михайлова и М. Благоева.

Тези показания противоречат и не кореспондират с писм. доказателства представени от ответниците/протокол от 01.09.99г./ относно датата на провеждане на търга, респ. началото на давностно владение от страна на наследодателя на ответниците.

Свидетелите твърдят, че търга е бил 1996-97г. и от тогава/след като е купен от бащата на ответниците, за което той е показвал документ на св. М. Благоева/ имота се владее от тях/от наследодателя им/, при положение са налице писм. доказателства, че търга е проведен на 01.09.1999г.

- Ответниците не са придобили проц. недв. имот и чрез покупка на търг. По силата на чл. 18 от Наредбата за търговете /отм./НТ/, но в сила към 01.09.1999г., предмета на търга преминава в собственост на купувачите от момента и при условията, посочени в сключения договор. Това е писмен договор, който е част от тръжната документация/чл.3 ал.2 НТ/отм./, която кандидат купувачите закупуват заедно с останалите тръжни документи.

Поради изложеното съдът не приема представената по делото фактура за такъв писмен договор. Още повече, че в нея липсва индивидуализация на спорния имот с номер.

Такъв договор - писмен от страна на ответниците не се представи като доказателство по делото.

В случая установената писмена форма е условие за действителността на договора.

В гражданското право има два вида форма на сделката.

Едната е установена като условие за действителност– това е материалноправната форма.

Другата се урежда в процесуалноправните норми и е условие само за доказване на волеизявлението.

Ако една сделка е извършена не в предписаната от закона форма, тя не може да породи правно действие. Съгласно НТ/отм./ договорите за продажба се сключват в писмена форма. Предвид на това съдът приема, че договор за продажба, който не е сключен в писмена форма е нищожен поради липса на предписаната от закона форма – чл.26 ал.2 ЗЗД. Нищожни са тези сделки, които още със сключването им не могат да породят желаното от страните правно действие. При нищожността за разлика от унищожаемите сделки, сделката е обременена с най–тежък порок и затова тя е напълно правно безсилна .

По делото не се доказа по безспорен, категоричен и несъмнен начин, че между наследодателя на ответниците и “Земтехсервиз – Белоградчик” е сключен договор, че същият е за продажба и че е сключен в предвидената от Закона форма за валидност – писмена.