Решение № 1741 от 16.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1741 гр. София, 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. С.А като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110205206 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на А. С. Д. против Наказателно постановление № 25-4332032395/02.02.2026 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 500,01 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП. Били му отнети и 10 контролни точки.

НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навежда доводи за субективна несъставомерност; за негоден субект на отговорност и за двойна наказуемост. Моли за отмяна на атакуваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

С писмено становище поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва жалбата, излагайки съображения по същество в устна и писмена форма. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.09.2025 г., около 15:38 ч. жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил ,,***'', ДК № ,,***'' (собственост на „,,***''“ ЕООД, ЕИК *********) в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към ул. „Околовръстен път“. При рутинна проверка, от страна на служители при ОПП-СДВР, същите били уведомени от ОДЧ, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДП, считано от 01.07.2025 г.

1

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля К. Т.; АУАН; НП; сведение; спра2ка за собственост; картон на водач; заповеди за компетентност; справка от ОПП-СДВР; справка от Гаранционен фонд.

Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на жалбоподателя. В конкретния случай, налице са доказателства за служебна дерегистрация, преди инкриминираната дата, както и за липса на уведомяване на собственика за цитираното обстоятелство.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

НП, обаче, е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.

От обективна страна, налице са данни за служебно дерегистриран автомобил, като е доказан и фактът на управлението му (по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДП и съгласно показанията на актъосъставителя). От друга страна, обаче, в постъпилата справка няма данни 2 собственикът да е уведомяван за предприетите действия по служебна дерегистрация (т. е. до този момент той би могъл да е наясно единствено с обстоятелството, че валидността на застраховката е изтекла и в някакъв неопределен, бъдещ момент, МПС може да бъде служебно дерегистрирано, на това основание), респективно – да е бил в състояние да съобрази цитираното обстоятелство, в контекста на забрана за управление и да уведоми ползвателя за него. Това обстоятелство има пряко отношение към субективната страна на изпълнителното деяние (касае се за отговорност на физическо лице, т. е. за релевантен въпрос), поради което и доколкото задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к .н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г. , XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г. , XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г. , XIV кас. с-в и др), то и обвинителната теза, касателно субективната страна на изпълнителното деяние, остава недоказана, респективно – възражението от жалбата се явява основателно, вкл. и в контекста на цитираната задължителна съдебна практика – ТП 2/2023 на ОСС на ВКС и I и II колегия на ВАС.

В този смисъл и възражението за субективна несъставомерност почива на изцяло обективен и непредубеден прочит на материалите по делото и следва да бъде споделено.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната, като при наличие на възражение за прекомерност, дължи се минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а това предопределя и основателността на претенцията за присъждане на деловодни разноски, в коментирания минимален размер – съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-032395/02.02.2026 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на А. С. Д. била 3 наложена глоба, в размер на 500,01 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП, както и му били отнети 10 контролни точки.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на А. С. Д., ЕГН ********** сумата от 204,52 евро - деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4