Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 18.11.2021, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 643/2021
Вид
Решение № 145
Подписан
18.11.2021
В сила
18.11.2021
Състав
Свилен Сирманов, Милена Пейчева, Ралица Герасимова

Цитирани разпоредби

  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.290 · Наказателен кодекс
  • чл.290 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.42а · Наказателен кодекс
  • чл.42б · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.119 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.121 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.337 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.371 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Русе, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Милена Пейчева

Ралица Герасимова при участието на секретаря Маня Пейнова в присъствието на прокурора Георги Димитров Георгиев (ОП-Русе) като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214500600643 по описа за 2021 година

Про из во д с т во то е по глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 27/18.05.2021г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 77/21 на същия съд, подсъдимата Д. Н. СТ. е призната за ВИНОВНА в това, че на 06.10.2016г. и на 27.10.2016г. в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, пред състав на Районен съд-Русе , в съдебни заседания по АНД № 1757/2016г. по описа на РС-Русе, като свидетел, извън случаите на чл.119 и чл.121 от НПК, устно и съзнателно потвърдила неистина, както следва: на 06.10.2016г.- че „не е получавала пари от граждани“ и на 27.10.2016г.- „не е приемала пари за екоскутери извън клуба“, поради което и на основание чл.290 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК , вр.чл.54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от шест месеца.

Н а основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимата е призната за НЕВИННА в това на 06.10.2016г. пред съдебен състав на РС-Русе, в съдебно заседание по АНД № 1757/2016г по описа на РС-Русе, устно и съзнателно да е потвърдила неистина- че „не е издавала касови бонове в парка“, поради което и на основание чл.304 от НПК 1 е оправдана по обвинението в тази му част.

Тази присъда, в осъдителната й част, е обжалвана от подсъдимата Д.С., чрез упълномощения й защитник адв.С.М. от АК-Русе, с доводи за необоснованост, постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на обвинението, по подробно изложените в жалбата и в съдебно заседание съображения. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на изцяло оправдателна такава.

Становището на представителя на РОП е,че жалбата е неоснователна, а присъдата като законосъобразна, правилна и мотивиране следва да бъде потвърдена изцяло.

Като прецени доказателствата по делото,доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Делото се разглежда за втори път от първоинстанционен съд и от въззивна инстанция. Съдебното следствие по НОХД № 77/21 на РРС е протекло по глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК, при одобрено съгласие за свидетелите В.П., А.М., Б.А. и Х.Х.. В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Н.С. и М.А., дадени са обяснения и от подсъдимата, като са приобщени показанията и обясненията на посочените лица от ДП и от предходното дело.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано, че подсъдимата Д. Н. СТ. е родена през 1955г., тя е български гражданин, със средно образование, вдовица, неосъждана.

На 05.04.2016г. бил сключен трудов договор между ЕТ „НиСи-Н.С.“Русе, в качеството му на работодател и подсъдимата , като служител, с който последвана била назначена на длъжността касиер. Наред с останалите дейности, търговецът отдавал под наем електрически скутери срещу заплащане, които наемащите ги лица ползвали за развлечение. За тази дейност бил обявен в О.Р. адрес за осъществяването й: *** С договор за наем от 01.07.2016г. подсъдимата наела от посочения ЕТ осем екоскутера, които на лично основание преотдавала под наем срещу заплащане.

На 28.07.2016г. свидетелите В.П.и А.М., служители на СЗ- КООРС при 2

О.Р., на длъжност контрольори, решили да извършат проверка на посочения търговец, относно спазването на разпоредбите за търговска дейност на открито по Наредба № 5 на Общински съвет-Русе, която регламентирала правилата за осъществяване на търговска дейност на територията на О.Р..

Около 14,00 часа на посочената дата, двамата свидетели, облечени в служебни униформи, посетили Младежкия парк в гр.Русе. В началото на парка в западната му страна била разположена платформа с транспарант, който рекламирал дейността на ЕТ „НиСи-Н.С.“-Русе с изписан телефонен номер за връзка със св.С., собственик на търговеца. До декоративното съоръжение „Вазата“ били разположени четири електрически скутера, собственост на търговеца и обслужвани от подсъдимата.

Свидетелите Б.А.и М.А. с двете си деца били на разходка в парка и децата поискали да карат скутери. Св.А. платила на подсъдимата 12 лева за ползването на два скутера, подс.С. попълнила договор за наем, който св.А. подписала. Децата управлявали скутерите, след което ги върнали на подсъдимата.

Свидетелите П. и М. наблюдавали описаните събития, отишли при свидетелите А. А., попитали ги дали имат предварителна уговорка и предварително сключен договор за наем на скутерите, като те отговорили, че нямат такива. Служители на общината записали данните за самоличност на А., с цел призоваването им за свидетели на случилото се. А. предоставили данните си, но заявили категоричното си нежелания да бъдат въвличани в дейността на Общината.

Подсъдимата забелязала служителите на О.Р. и разговора им с клиентите й и се обадила по телефона на св.С., който веднага дошъл на място.

Свидетелите П. и М. разяснили на св.С. темата на проверката си и че извършва дейност на открито без разрешение за това, на което той отговорил, че осъществява дейността си на адрес ***.

Св.П. не възприел тезата на С. и съставил АУАН № 121035 от 28.07.2016г.,в който посочил, че ЕТ „НиСи-Н.С.“- Русе е осъществил нарушение на чл.23 ал.1 от Наредба №5 на Общински съвет-Русе. Този акт св.С., в качеството му на собственик и представител на търговеца, подписал с възражение.

3

Св.С. провел разговор със свидетелите А. и А. и записал телефонните им номера, за да ги потърси при нужда.

Въз основа на АН било издадено НП № К 352/09.08.2016г. от зам.кмета на Община Русе, с което на ЕТ „НиСи-Н.С.“-Русе, на основание чл.24 ал.1 от Наредба №5 на Общински съвет- Русе, било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.

Св.С. обжалвал наказателното постановление, като по жалбата му било образувано АНД № 1757/2016г. по описа на Районен съд-Русе. В хода на съдебното следствие по делото, в съдебното заседание на 06.10.2016г. била разпитана, в качеството на свидетел подсъдимата. В началото на разпита й председателят на съдебния състав я предупредил за наказателната отговорност, която носи по чл.290 ал.1 от НК за потвърждаване на неистина или затаяване на истина. Подсъдимата, водена от желанието си да помогне на св.С. в намерението му да опровергае законосъобразността на наказателното постановление, заявила, че при осъществяването на трудовите си функции за ЕТ „НиСи-Н.С.“ не е издавала касови бонове в парка и не е получавала пари от граждани и че плащането и сключването на договор за ползването на скутери се извършвало от св.С. в клуба на фирмата, намиращ се на ул.“Янтра“ №12.

На 27.10.2016г. бил проведен повторен разпит на подсъдимата в открито съдебно заседание по същото дело, когато тя отново заявила, че не е приемала пари за наем на еко-скутери извън формалното място на осъществяване на дейността на търговеца.

Съдът с Решение № 705/25.11.2016г., постановено по АНД №

1757/2016г по описа на РРС, потвърдил НП № К 352/2016г на зам.кмета на О.Р.. С Решение №50/07.03.2017г, по КАНД № 9/2017г. по описа на Административен съд-Русе било оставено в сила първоинстанционното решение на РРС.

Свидетелите А. и А. започвали работа в чужбина. След завръщането им в страната св.С. провел няколко телефонни разговора със св.А., като така организирал среща с него и съпругата му, на която ги помолил да помогнат на подсъдимата, предвид грозящата я наказателна отговорност по настоящето дело.

Т а з и правилно установена фактическа обстановка съответства на

4 писмените и гласни доказателства по делото: АУАН № 121035 от 28.07.2016г., НП № К 352/ 09.08.2016г., протоколи за проведените открити съдебни заседания по АНД № 1757/2016 на РРС, Решение № 50/07.03.2017г. по КАНД № 9/2017 на Административен съд-Русе, договори, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, автобиография и други, на показанията на свидетелите П., М., А., А., частично на показанията на св.С. и на обясненията на подсъдимата.

По делото няма спор относно времето и мястото на извършената проверка в Парка на младежта, относно присъствалите лица, съставения АН, издаденото НП и отразеното в тях, както и относно това, че НП е потвърдено от РРС и от Административен съд- Русе, поради което е влязло в сила. Няма спор за това, че ЕТ „НиСи-Н.С.“-Русе е имал право да извършва търговска дейност- отдаване на скутери по наем, която да осъществява на адрес Русе, ****. Съдът приема за доказано, че подсъдимата е назначена с договор от 05.04.2016г. от ЕТ като касиер, както и че по силата на друг договор- за наем от 01.07.2016г. тя на лично основание преотдавала екоскутери. Няма спор, че на 28.07.2016г. са били отдаден два такива скутера на свидетелите А., ползвани от техните деца. Категорично е установено също на кои дати, по кое дело какви изявления, в качеството си на свидетел пред РРС, е направила подсъдимата, както и че преди това тя е била предупредена за наказателната отговорност която носи по чл.290 от НК.

Спорните по делото въпроси са свързани с това дали заявеното от подсъдимата, в качеството й на свидетел, пред РРС, на 06.10.2016г. и на 27.10.2016г. отговаря на истината или не. Спорен по делото е и въпроса дали подсъдимата е получавала пари от граждани или не /във връзка с показанията й от 06.10.2016г./, получавала ли е тя пари за екоскутери извън клуба или не /във връзка с показанията й на 27.10.2016г./ и с оглед на това налице ли е лъжесвидетелстване от нейна страна.

Районният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства и е изложил убедителни мотиви, които се споделят напълно от въззивната инстанция.

Неоснователни са възраженията на защитата за недоказаност на обвинението и необоснованост на присъдата.

По делото са събрани две групи гласни доказателства за относимите към предмета на доказване факти. От една страна са показанията на свидетелите П., М., А., които твърдят, че 5 скутерите са наети в парка от подсъдимата /възрастна жена/ и на нея е платена сумата за ползването им.

От друга страна са обясненията на подсъдимата, показанията на св.С. и частично показанията на св.А..

Съдът намира,че показанията на св.Х.Х. не могат да се отнесат към нито една от посочените две групи гласни доказателства и не изясняват спорните по делото въпроси.

Показанията на св.Х. /от ДП, тъй като по отношение на него е приложена процедурата по чл.371 т.1 от НПК/, настоящата инстанция намира, че нямат пряко отношение към инкриминираните факти по отдаването под наем на двата скутера. Той не е очевидец на конкретните събития, обяснява за друг случай, при който е искал да наеме повече скутери за рождения ден на детето си, подсъдимата го е насочила да се обади на собственика, така е и сторил, свързал се е със св.С. и от него от офиса на фирмата е наел 6 скутера. Съдът няма основание да се съмнява в показанията на този свидетел. Те кореспондират с част от показанията на св.С. и част от обясненията на подсъдимата, както и с отразеното в приложения по делото договор от 28.07.2016г. /л.33 от делото на РРС/. Показанията на св.Х. установяват друг ред на наемане на скутери, който съдът намира че е съществувал и по отношение на него е приложен, но това не опровергава начина на отдаването на двата процесни скутера, въпреки че се касае за същия ден. Още повече, че от всички гласни доказателства се установява, че в парка е имало оставени 4 скутера, два от които са били наети от децата на А., а св.Х. е искал да наеме по-голямо количество от наличните там скутери, които е искал да бъдат доставени на определено време и място, което безспорно е изисквало разговор със собственика на скутерите- св.С..

Районният съд законосъобразно и мотивирано е кредитирал първата група гласни доказателства.

Показанията на свидетелите П. и М. /дадени на ДП, тъй като по отношение на тях е приложена процедурата на чл.371 т.1 от НПК/ са последователни, логични, подробни и непротиворечиви, поради което правилно са кредитирани от първата инстанция с доверие.