Решение № 2896 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2896 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100506538 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „КаЕм Билдинг Груп“ ЕООД срещу решение от 18.03.2025 г. по гр.д. №5989/2024 г. на Софийски районен съд, 72 състав, с което e признато за незаконно и отменено по предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ уволнението на Г. С. М., извършено със заповед №А-15/22.08.2024 г. на управителя на жалбоподателя, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.187 ал.1 т.1, т.8, т.9, т.10 КТ вр. чл.190 ал.1 т.2, т.4, т.7 КТ, и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца Г. С. М. на основание чл.128 КТ сумата от 1204,42 лв. представляваща трудово възнаграждение за периода 05.06.2024 г. - 21.08.2024 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2024 г. до изплащането и, и разноски по делото, както и държавна такса по сметка на СРС.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е нищожно – липсва индивидуализация на страните, недопустимо – съдът се е произнесъл по нередовна искова молба и по непредявени искове, и неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал събраните по делото доказателства, изготвеният по делото доклад е непълен, както и неправилно е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.193 КТ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Г. С. М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният осъдителен иск с правно основание чл.128 КТ е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен 1 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Нищожността на съдебното решение е последица от най-тежкия му порок, който е налице в следните фактически хипотези: постановено е от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, неизразено в писмена форма, неподписано или толкова неразбираемо, че смисълът му не може да се извлече и по пътя на тълкуването. Всички те касаят начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда – ТР №1 от 10.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. №1/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Процесното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.

Процесното първоинстанционно решение е допустимо. Неоснователни са твърденията на въззивника, че решението недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба и по непредявени искове.

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба /чл.127 ГПК/. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във връзка с тях петитум са определящи да вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.

В процесния случай исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.

№59896/2024 г. по описа на СРС, 72 състав, поправена с молба от 05.11.2024 г. въз основа на дадени от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовности по реда на чл.129 ал.2 ГПК, отговаря изцяло на изискванията на чл.127 ал.1 ГПК и съдържа подробно изложение на обстоятелствата, на които се основават исковете – посочени са основанията за незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарно наказание и размерът и периодът на неизплатеното трудово възнаграждение, респ. формулиран е петитум за отмяна на уволнителната заповед и за осъждане ответника за неизплатеното трудово възнаграждение.

С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като посочената правна квалификация е по чл.344 ал.1 т.1 КТ и чл.128 КТ.

Основанието на чл.270 ал.3 ГПК за обезсилване на решението на първоинстанционния съд е налице само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание, но не и при неправилна правна квалификация. С постановеното по делото решение СРС, 72 състав, е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, както и че ответникът не е изплатил 2 дължимите се на ищеца трудови възнаграждения за процесния период, т.е. произнесъл се е в рамките на определения от страните предмет и съобразно фактическите им твърдения.

Решението е и правилно поради следното:

Неоснователен е доводът на въззивника за нарушения в доклада от страна на първоинстанционния съд. Изготвения и инкорпориран в определение от 14.02.2025 г. доклад е с предвиденото в чл.146 ал.1 и ал.2 ГПК съдържание, а доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти е правилно разпределена.

По делото не е спорно, а и е установено от представения трудов договор №34/04.06.2024 г., че страните са били в безсрочно трудово правоотношение по силата на което ищецът е заемал длъжността „Кофражист”, с място на работа – обекти на фирмата, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на сумата от 466,50 лв. Не е спорно и се установява от представената заповед №А-15/22.08.2024 г., че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 22.08.2024 г. на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ:

На ищеца е вменено извършването на следните нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.1, т.8, т.9, т.10 КТ вр. чл.190 ал.1 т.2, т.4, т.7 КТ - неявяване на работа в три последователни работни дни – 19, 20 и 21.08.2024 г., уронване доброто име на дружеството, присвояване, неотчитане и кражба на имущество на стойност 8180,00 лв. и предоставени му в качеството на подотчетно лице, нарушаване на правилника за вътрешния трудов ред, с място на изпълнение – обекти на фирмата. Нарушението по т.8, т.9 и т.10 е извършено в периода 01.08.2024 г. - 16.08.2024 г.

Данни за извършваните нарушения се съдържат в самата заповед.

Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя – ответник в процеса.

Подробното описание на обективните и субективните признаци на нарушението е от съществено значение за защита на служителя срещу неоснователно ангажиране на дисциплинарната му отговорност чрез депозиране на адекватни обяснения и при възможност – на доказателства, оборващи изводите на наказващия орган. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. Съгласно трайната практика на ВКС – решение №376/11.06.2010 г. по гр.д. № 264/2009 г., ІІІ Г О на ВКС, решение №278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г., ІV ГО на ВКС, решение №460/17.06.2010 г. по гр.д. №465/2009 г., ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е възможно мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение, чрез препращане към друг акт на работодателя обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е известен на работникът или служителят. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта. Не е задължително този документ непременно да 3 изхожда от работодателя. Важното е той да е станал достояние на работника или служителя.

Съдът намира, че процесната уволнителната заповед съдържа всички задължителни реквизити, посочени в нормата на чл.195 ал.1 КТ по отношение - мотиви, нарушителят, нарушението, индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Чл.194 КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. Ал.1 предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 мес. от откриване на нарушението и не по-късно от 1 год. от извършването му. Сроковете са преклузивни. С изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказание. За преклузивните срокове съдът следи служебно в съдебното производство по проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е своеобразно санкционно производство. С изтичането на сроковете се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. В правния мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на наказание.

Двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ тече от откриване на нарушението. Откриване на нарушението ще бъде налице, когато са изготвени всички материали, установяващи нарушението от обективна и субективна страна. Едва когато материалите, обективиращи данни за извършеното нарушение, достигнат до наказващия орган, можем да говорим за откриването му и от този момент започва да тече двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ.

Видно от описаната по-горе заповед за налагане на дисциплинарно наказание, същата е издадена на 22.08.2024 г. и е връчена на ищеца на същата дата, поради което и съдът намира, че при налагане на дисциплинарното наказание на ищеца са спазени предвидените в чл.194 КТ преклузивни срокове.

Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ, в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като орган на дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Трайна е практиката на ВКС, обобщена в решение №494/18.06.2010 г. по гр.д. №1687/2009 г. на ІІІ ГО, че писмените обяснения по чл.193 КТ може да не са поискани лично от директора на предприятието, а от прекия началник на служителя, но следва да са предоставени на работодателя. ВКС трайно приема, че няма пречка субектът на дисциплинарната власт да оправомощи друго лице да поиска писмени обяснения от извършителя на нарушението по реда на чл.193 КТ.