Определение № 502 от 07.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110124675 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на М. К. Д. срещу Н. С. С. и К. С. С..

Предявен е иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 от ЗН, с който се иска намаляване на дарение извършено с Нотариален акт №21, том XVIII, дело № 3234/1975 год. на I нотариус при СРС от майката на ищцата Н. Д. Х.а, със съгласието на бащата й К. С. Х., с което е дарен на брата на ищцата С. К.ов С. следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в град София-**, ** /двадесет и шест/, на първи етаж над сутерена, състоящ се от една стая, хол, кухня, ниша, клозет-баня и други сервизни помещения, със застроена площ от 90 кв.м. /деветдесет квадратни метра/, заедно с 1/2 идеална част /една втора идеална част/ от цялото избено и таванско помещение и 1/2 идеална част /една втора идеална част/ от общите части на сградата и дворното място, цялото с пространство от 439 кв.м. /четиристотин тридесет и девет квадратни метра/, представляващо парцел XIV-47 /четиринадесети, отреден за имот четиридесет и седем/ в квартал 34 /тридесет и четири/ по плана на София-**, при съседи: улица, С.А., И. М. Ц. и Е.Й.К., който имот представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***.3447.1.1 /*** три хиляди четиристотин четиридесет и седем точка едно точка едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-74/20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 28.02.2023 год., с адрес: град София, район „Овча купел”, ул.”** /двадесет и шест/, етаж 1 /едно/, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 /едно/ в сграда с идентификатор ***.3447.1 /*** три хиляди четиристотин четиридесет и седем точка едно/, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.3447 /*** три хиляди четиристотин четиридесет и седем/, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /един/, с площ 90 кв.м. /деветдесет квадратни метра/, прилежащи части: 1/2 идеална част от цялото избено помещение и таванско помещение и 1/2 идеална част от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния 1 обект: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***.3447.1.2 /*** три хиляди четиристотин четиридесет и седем точка едно точка две/, заедно с 1/2 идеална част /една втора идеална част/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.3447 /*** три хиляди четиристотин четиридесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-74/20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 28.02.2023 г., с адрес: град София, район „Овча купел”, кв.**, ул.”** /двадесет и шест/, с площ 509 кв.м.

/петстотин и девет квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 /десет/ м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 47 /четиридесет и седем/, квартал 34 /тридесет и четири/, парцел XIV /четиринадесет/, при съседи по скица на ПИ с идентификатори ***.3448 /*** три хиляди четиристотин четиридесет и осем/, ***.1510 /*** хиляда петстотин и десет/, ***.3466 /*** три хиляди четиристотин шестдесет и шест/, ***.3464 /*** три хиляди четиристотин шестдесет и четири/.

Твърди се, че с нотариален акт №16, том LLLX, дело № 32543/1993 год. майката на ищцата Н. Д. Х.а и баща й К. С. Х. й продали АПАРТАМЕНТ, находящ се в град София, кв.**, ул.’’**, на втори етаж на сградата, състоящ се от дневна, спалня, столова, кухненска ниша, клозет-баня и други сервизни помещения със застроена площ от 90 кв.м., заедно с втория етаж от пристройката към сградата, състояща се от стая и антре с площ от 24 кв.м. или общо за цялото жилище 114 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от цялото избено помещение и 1/3 идеална част от общите части на сградата и от дворното място цялото с пространство от 439 кв.м., представляващо парцел Х-43 в квартал 34 по регулационния план на гр. София от 1983 год., местността „**” /стар парцел XIV-47 /в квартал 34 по регулационния план от 1967 год./, при съседи: улица, С.А., И. Миланов Ц. и Е.Й.К., за сумата 6 738 лева. Така след извършените разпоредителни сделки майката на ищцата Н. Д. останала собственик на 1/6 идеална част от избеното помещение, 1/2 идеална част от таванското помещение на гореописаната сграда, заедно с 1/6 идеална част от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена.

Излага се, че на 05.12.2015 год. починал брата на ищцата, който оставил за свои законни наследници синовете си К. С. С. и Н. С. С..

Поддържа се, че на 02.06.2019 год. починала майката на ищцата Н. Д.

Х.а, която оставила за свои законни наследници К. С. С. и Н. С. С.-внуци като наследници по право на заместване на баща им С. К.ов С.-син на наследодателя и ищцата, като дъщеря на наследодателката.

Ищцата твърди, че се извършеното дарение в полза на брат й С. К.ов С. и съгласно чл.29, ал.З, изр.второ от ЗН накърнената й запазена част от наследството на майка й Н. Д. Х.а е в размер на 1/3 идеална част.

С уточнителна молба от 21.05.2024г. ищцата уточнява, че дареният с нот.акт № 21, д.№3234/1975 год. от Н. Д. Х.а на сина й С. К.ов С. недвижим имот е бил лична нейна собственост, тъй като същата го е придобила по дарение от баба си на 24.02.1970 год. Сочи, че към датата на смъртта си 2 05.12.2015 год. С. К.ов С. е бил разведен. Моли на страната на ответника да бъде конституиран и К. С. С., като наследник на дарения С. К.ов С. и брат на ответната страна. Твърди, че в наследственото имущество на Н. Д. Х.а се включва:

-1/6 идеална част от избеното помещение и 1/2 идеална част от таванското помещение, находящи се в процесната сграда, заедно с 1/6 идеална част от общите части на сградата и 1/6 идеална част от мястото, върху което е построена сградата, описани в исковата молба;

-1/9 идеална част от НИВА, представляваща имот №030013, пета категория, местността „Дупераница” /’’Горни Смърдан”/, с площ от 2.064 дка, находяща се в град София, район Овча купел, землището на кв.**.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорва предявения иск. Счита, че не е доказано по делото, че ищцата е приела наследството на своя наследодател под опис. На следващо се твърди, че дареният в полза на С. К.ов С. недвижим имот е бил в режим на СИО, а не лична собственост както твърди ищцата, доколкото дареният недвижим имот е придобит по време на брака и е „имуществена общност“ (ред 20 и 21 от нотариален акт № 21, том XVIII, дело № 3234/1975 година на Н. Г., I нотариус при Софийския районен съд). Поради което се прави извод, че запазената част на ищцата от дарения недвижим имот е 1/6, а не както е посочено 1/3. С отговора на исковата молба се предявява следния насрещен иск:

-по чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД – за прогласяване недействителността на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 16, том LLLX, дело № 32543/1993 г., с който на ищцата е продаден имот, находящ се в гр. София, ул. „***, като привиден и да се приложат правилата на прикритата сделка – дарение, което да се намали, като се възстанови запазената им част от наследството на Н. Х.а.

С уточнителна молба от дата 29.08.2025 г . ищците по насрещния иск, в изпълнение на Разпореждане № 119521/30.07.2025 г. заявяват, че твърдят относителна симулация на договора за покупко – продажба, като поддържат, че договорът за покупко – продажба по Нотариален акт № 16, том LLLX, дело № 32543/1993 г. на В.М., Първи нотариус при СРС с който на М. К. Д. е прехвърлен имотът, представлява привидна сделка, която е сключена с цел прикрИ.е на действително дарение в полза на приобретателката. Изтъкват, че прехвирлители по процесната сделка са родителите на Н. Д. Х.а и К. С. Х., а приобретател е тяхната дъщеря – М. К. Д.. Считат, че е налице привидно уговорена цена, която реално не е заплатена от приобретателката, тъй като липсват платежни документи. Твърдят, че след сключване на сделката – владението/ползването на имота е продължило при прехвърлителите, като липсва всякаква икономическа логика за възмездност в контекста на отношенията родител – дете. Считат, че целта е безвъзмездно разпореждане към низходящ, т.е. налице е прикрито дарение. Завяват, че в своята практика ВКС е потвърдил допустимостта на доказване на привидността чрез свидетелски показания и писмени доказателства, дори когато страните формално да се разпоредили с имота като продажба. Изрично заявяват, че 3 реално плащане за имота не е било извършено, тъй като владението остава при прехвърлителите, както и че сделката формално представлява продажба, но по съдържание и цел, представлява дарение между близки роднини.

Заявяват, че не предявяват иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството.

В срока за отговор на насрещната искова молба, ответницата по насрещния иск М. К. Д., намира предявения иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за неоснователен, а правото да се предяви иска по чл. 30 от ЗН за погасено по давност. Оспорва твърдението за привидност на договора за продажба на Апартамент, находящ се в гр. София, кв. **, ул. „***, на втори етаж на сградата, състоящ се от дневна, спалня, столова, кухненска ниша, клозет-баня и други сервизни помещения със застроена площ от 90 кв.м., заедно с втория етаж от пристройката към сградата, състояща се от стая и антре с площ от 24 кв.м. или общо за цялото жилище – 114 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от цялото избено помещение – 114 кв.м. и 1/3 идеална част от общите части на сградата и от дворното място цялото с пространство от 439 кв.м. Поддържа, че желанието на нейните родители е ясно отразено в двете сделки, с които са прехвърлили имотите си на своите деца. Сочи, че С. С. (брат на ответницата) и баща на ищците по насрещната искова молба е бил разведен, като е злоупотребявал с алкохол и неговите родители са искали да му осигурят жилище и да го предпазят от претенциите на евентуалната съпруга, поради което са му дарили първия етаж от къщата си. Изтъква, че ответницата заедно с нейния съпруг – В.Д. са живеели с родителите на ответницата, като са закупили по време на брака втория етаж от къщата. Заявява, че намерението за извършване на покупко – продажба е свързано с желанието на съпруга на ответницата и двамата да са собственици на жилище, което да ползват като семейно такова. Сочи, че била извършена продажба от родителите на ответницата в полза на ответницата и нейния съпруг, като продажната цена е платена реално. Изтъква, че семейството на ответницата е продължило да живее с родителите й, за които са полагали грижи, поради липса на такива от техния син. Прави възражение за изтекла погасителна давност, която е текла от датата на сключване на договора за продажба през 1993 г. и не е прекъсвана до подаване на насрещната искова молба през 2024 г. Посочва, че правото да се иска намаляване на дарение до размера на запазената част на наследник по закон се погасява с общата петгодишна давност, считано от датата на открИ.е на наследството на всеки от наследодателите. Твърди, че К. Х. е починал на дата 09.06.2025 г., а Н. Х.а на дата 02.06.2019 г., като правото да се иска възстановяване на запазена част от наследствата им е погасена по давност.

Моли за отхвърляне на предявените насрещни искове. Претендира и разноски.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:

Предявен е главен иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 от ЗН, както и насрещен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД вр. чл. 17 ЗЗД.

По допустимостта

4

Исковете са родово и местно подсъдни на СРС, като съдът счита, че същите са процесуално допустими.

Доказателствена тежест:

По иска по чл. 30 ЗН

За да се уважи иска за възстановяване на накърнена запазена част, като се намали дарение, е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти), а именно: 1.) наследодателят да е починал; 2.) ищецът да е наследник по закон на починалия наследодател;