Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2158 от 18.06.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1353/2021
Вид
Определение № 2158
Подписан
18.06.2021
В сила
18.06.2021
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Даниела Светозарова Христова, Светлана Кирилова Цанкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2158 гр. Варна , 18.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно частно гражданско дело № 20213100501353 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е възоснова на въззивна частна жалба с вх. Рег. № 5684 от 14.04.2021 г. , подадена от адв. Ц.Д. от ВАК в качеството на пр.представител на ищеца „ВЕДА 96“, с ЕИК 127017466 срещу Определение № 775 от 01.04.2021 г., с което съдът е осъдил ищеца /сега частен жалбоподател/ да заплати на ответника „Електроразпределение „ АД разноски в производството, което преди това е прекратил с Определение № 235 от 25.02.2021 г., на основание чл. 130 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Отправя искане за неговата цялостна отмяна, а в условията на евентуалност за изменение на размера на присъдените разноски до предвидения в Наредба № 1 на Висш адвокатски съвет, минимален размер.

Насрещната страна „Елекроразпределение Север“ АК оспорва основателността на жалбата и моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.

1

Настоящият въззивен съд, приема жалбата за процесуално допустима и по същество за основателна, предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано възоснова на искова молба, с която са предявени субективно съединени искове срещу двама ответници. С поредица еднакви по указания разпореждания, производството по делото е оставяно без движение. След уточняващи молби с еднообразно съдържание, вместо да формира становище за липсата на процесуална предпоставка и да прекрати производството, съдът е връчил препис от исковата молба на ответника. Той от своя страна, мотивирано е възразил срещу допустимостта на исковете за установяване на факти и това негово становище, съдът възприел за основателно и съответно прекратил производството. Определението, с което производството по делото е прекратено е влязло в законна сила.

С обжалваното определение, съдът го е допълнил, като е присъдил на ответника разноски в размер на претендираните – 864.05 лева, при цена на исковете, всеки по 3571.90 лева.

Пред настоящият съд е поставен въпроса, дължи ли ищеца разноски в полза на ответника в производство, в което съдът проверява допустимостта на иска и се произнася по реда на чл. 130 от ГПК и ако отговорът е положителен, какъв следва да е размера на задължението за разноски.

Настоящият съд напомня, че производството, в което се преценява редовността на исковата молба и допустимостта на предявените искове е производство, което се развива между ищеца и съда. Участието на ответника е възможно в случаите при които, в които в течение на същинският двустранен исков процес настъпят нови обстоятелства или съдът констатира свой пропуск и това променя първоначалната положителна преценка за редовност на исковата молба или допустимост на предявения иск.

Следователно, участието на ответника е изключение, а не правило.

Затова е процесуално недопустимо, съответно и порочно, първоинстанционния съд, да изпраща на ответника исковата молба, да изчаква неговия писмен отговор и след като съобрази възраженията му 2 отнасящи се до правения интерес на ищеца, да прекратява производството, съответно да присъжда разноски в полза на ответника. Неправилно е съдът да бездейства и да въвлича ответника в производство по реда на чл. 130 от ГПК, като му изпраща препис от исковата молба, като изчаква неговите възражения и след това да ги преписва в съдебния си акт.

След постъпване на исковата молба, съдът извършва проверка за нейната редовност. След редовността проверява допустимостта на предявения иск. Тази проверка може да включва и указания към ищеца да уточни претенцията, като му се задават конкретни въпроси и се напътва към изясняване на фактическите твърдения и целите на защитата към която се стреми. Неправилно е да се дават указания към ищеца да посочи „какъв вид иск предявява“. Какъв иск предявява ищеца се преценява от съда.

Предполага се, че съдът притежава съответната компетентност да извърши тази преценка. Неправилно е съдът да формира мотиви към преценката по чл.

130 от ГПК, едва след като ответникът му ги е подсказал.

Производството по чл. 130 от ГПК е производство между ищеца и съда.

За това производство ищецът е понесъл финансова тежест, с плащането на дължимата държавна такса, която не се връща в случай, че производството бъде прекратено поради липсата на положителна процесуална предпоставка.

Съществуват изключения от това правило, но само в случаите, посочени погоре, когато предпоставката правен интерес е престанала да е налична след връчване на исковата молба на ответника, но поради промяна на първоначално съобразяваните от съда факти.

Поради това, че изключението в разглеждания случай, не е налице, обжалваният съдебен кат следва да бъде изцяло отменен. Въззивният съд намира, че първоинстанционния следва да преосмисли порочната си практика, да отлага преценката по допустимост на предявения иск и да се произнася по нея, едва след като получи писмен отговор на ответника. Съдът е длъжен да изпълнява активно процесуалните си задължения. С процесуалното бездействие, първоинстанционният съд променя смисъла на производството по чл. 130 от ГПК, като неоснователно въвлича ответника да извършва разходи и го противопоставя на ищеца, при положение, че процесуалният ред му възлага да прави преценките сам и в съответствие със 3 служебното начало на ГПК.

От изложеното по-горе следва, че преценката за допустимост на иска, която е извършена по реда на чл. 130 от ГПК от съда, не включва действията на ответника и дори становището му да съвпада с това на съда, не му се дължат разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 755 от 01.04.2021 г. постановено по гр.д. № 11138 по опис на ВРС за 29.04.2020 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4