Определение № 490 от 02.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 490 гр. Варна, 02.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

ДА.ела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000111 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от Алианц Ферзихерунг-АГ, със седалище и адрес на управление гр.Кьонингщрасе 28, 80802, Мюнхен, ГермА.я, регистрирано в ТР към Окръжен съд – Мюнхен с рег. HRB75727 (Allianz Versicherung-AG, P KR-S, с адрес Königinstraße 28, 80802 München, Bundesrepublik Deutschland), за изменение на постановеното по делото решение N 142/15.05.2025 г., в частта му за разноските, чрез увеличаване размера на присъдените разноски за адвокатското възнаграждение за първата и въззивна инстанция, намаляване на размера на присъденото в полза на пълномощника на насрещните стрА. възнаграждение по чл.38 от ЗА и присъждане на допълнителни разноски за експертизи, направени в първоинстанционното производство, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Насрещните стрА. А. Д. Д., С. С. А. и А. А. Д., не са подали отговор на молбата.

След преценка на събрА.те по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Производството по в.т.д.№111 по описа на съда за 2025 г. е образувано по две въззивни жалби подадени от: 1.) АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГ АГ (Allianz Versicherung-AG), дружество регистрирано съгласно законодателството на ГермА.я, регистрирано в ТР към Окръжен съд - Мюнхен с рег. HRB75727 (Allianz Versicherung-AG, P KR-S) и 2.) А. Д. Д. и С.

С. А., срещу решение № 494/28.11.2024 г., поправено с решение № 51/11.02.2025 г., постановено по т.д.№ 230/2023 по описа на Окръжен съд – Варна.

Въззивникът Allianz Versicherung-AG обжалва решението в частта, с което съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на всеки от ищците А. Д. Д. и С. С. А. разликата над 75 000 лв. до присъдените по 200 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря ДА.ела А. Д., починала вследствие на ПТП, настъпило на 09.11.2022 г., както и на ищцата А. А. Д. разликата над 5 000 лв. до присъдените 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея болки и страдА.я, причинени вследствие на същото ПТП от 09.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на застрахователната претенция пред официалния кореспондент на застрахователя в България – 18.01.2023г., до окончателното изплащане, на основА.е чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр.

1 чл.429, ал.3 от КЗ.

Въззивниците А. Д. Д. и С. С. А. обжалват решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковете за разликата над 200 000 лв. до предявените по 250 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на застрахователната претенция пред официалния кореспондент на застрахователя в РБългария - 18.01.2023г., до окончателното изплащане, на основА.е чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ.

С решение N 142/15.05.2025 г., съдът е отменил решение №494/28.11.2024г., поправено с решение № 51/11.02.2025г., постановено по т.д.№ 230/2023 по описа на Окръжен съд – Варна, в частта с която Алианц Ферзихерунг-АГ, със седалище и адрес на управление гр.Кьонигинщрасе е осъдено да заплати на А. Д. Д. и на С. С. А., обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря ДА.ела А. Д., починала вследствие на ПТП, настъпило на 09.11.2022 г. по път с. Бенковски – с.Здравец (обл.Варна), по вина на водача на лек автомобил „БМВ“, модел „745и“, с рег. № EBQ7777, Радослав Руменов Аргиров, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, за горниците над 140 000 лева до 200 000 лева, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на застрахователната претенция пред официалния кореспондент на застрахователя в РБългария – 18.01.2023г., до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявените от А. Д. Д. и С. С. А., двамата от с.Синдел, срещу Алианц Ферзихерунг-АГ, със седалище и адрес на управление гр.Кьонингщрасе 28, 80802, Мюнхен, ГермА.я, регистрирано в ТР към Окръжен съд – Мюнхен с рег. HRB75727 (Allianz Versicherung-AG, P KR-S, с адрес Königinstraße 28, 80802 München, Bundesrepublik Deutschland), искове с правно основА.е чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря ДА.ела А. Д., починала вследствие на ПТП, настъпило на 09.11.2022 г. по път Бенковски – с.Здравец (обл.Варна), по вина на водача на лек автомобил „БМВ“, модел „745и“, с рег. № EBQ7777, Радослав Руменов Аргиров, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, за горниците над 140 000 лева до 200 000 лева, за всеки, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на застрахователната претенция пред официалния кореспондент на застрахователя в РБългария – 18.01.2023 г., до окончателното изплащане. В останалите обжалвА. части, решението е потвърдено.

Със същото решение, съдът е отменил обжалваното решение и в частта с която Алианц Ферзихерунг-АГ, е осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт държавна такса, за горницата над 11 600 лева до 16 400 лева, както и в частта, с която з Алианц Ферзихерунг-АГ, със седалище Мюнхен, ГермА.я е осъдено да заплати на адвокат Катерина Иванова Тачева, адвокатско възнаграждение за предоставената на ищците по реда на чл.38 от ЗАдв. безплатна правна помощ в производство пред първата инстанция, за горницата над 21 050 лева до 24 490 лева

Съобразно изхода от обжалването, съдът е осъдил Алианц Ферзихерунг-АГ, със седалище и адрес на управление гр.Кьонингщрасе 28, 80802, Мюнхен, ГермА.я да заплати на Светослав Дианов Желев, адвокат от САК, като пълномощник на А. Д. Д., С. С. А. и А. А.

Д., сумата от 3800 лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивната инстранция, на основА.е чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, а А. Д. Д. и С. С. А., са осъдени да заплатят на Алианц Ферзихерунг-АГ, сумата от 5000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете, сумата от 4000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 2400 лева представляваща разноски за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване съразмерно с отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.5 от ГПК.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна оргА.зация, Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на 2 задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова огрА.чение на конкуренцията в никА.в случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите стрА. и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл.633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика на ВКС - определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о., определение №2282 от 16.08.2024 г. по т. д. №1925/2023 г. на ВКС, I т. о. и др., според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка, соченото в молбата за изменение противоречие с практиката на касационната инстанция е обосновано с неактуална практика на ВКС.

При направено възражение за прекомерност, на основА.е чл.78, ал.5 от ГПК, кА.вто е конкретния случай, за заплатеното реално възнаграждение от страната на нейния процесуален представител, адвокат, съдът следва да изхожда отново от посочените критерии, за да определи дали заплатеното възнаграждение за представителство от адвокат пред съда, съответства на данните за осъществена защита от адвокат по делото. Правната и фактическа сложност на делото се преценява като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса.

В разглеждА.я случай, се касае за типичен спор с правно основА.е чл.432 от КЗ, по чиито предмет е налице трайна съдебна практика. Защитата на ответното дружество в първата инстанция е осъществена с отговори на исковата и допълнителна искова молба и явяване в три съдебни заседА.я, по време на които са изслушА. показА.ята на трима свидетели и обясненията на вещи лица по четири експертизи. Защитата във въззивното производство е осъществена с въззивна жалба срещу различни части от решението и отговор на въззивната жалба на двама от ищците, както и явяване в едно съдебно заседА.е.

Спрямо тези критерии и извършените действия, възнаграждения от 35 596 лева за първата инстанция и 29 400 лева за въззивната инстанция се явяват прекомерни. За справедливи настоящият състав намира възнаграждения от 5000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете и от 4000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които са присъден с решението на ВнАС, поради което и молбата в частта за изменение на решението чрез увеличение на присъденото адвокатско възнаграждение се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатът, оказал безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по 3 чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

В случая са били налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ във връзка със защитата срещу подадената от застрахователя въззивна жалба за сумите над 75 000 лева до 140 000 лева за всеки от двамата ищци от общо 130 000 лева, която е оставена без уважение, поради което съдът с решението си от 15.05.2025 г. е присъдил в полза на адвоката, сумата от 3800 лева възнаграждение, съответстващо на обжалваемия интерес, фактическата и правна сложност на делото, и факта, че производството пред въззивната инстанция е протекло в едно съдебно заседА.е.

С оглед частичната отмяна на решението за горниците над 140 000 лева до 200 000 лева, за всеки от двамата ищци, съдът е намалил и присъденото от първата инстанция адвокатско възнаграждение, като е отменил решението в частта, с която Алианц Ферзихерунг-АГ, със седалище Мюнхен, ГермА.я е осъдено да заплати на адвокат Катерина Иванова Тачева, адвокатско възнаграждение за предоставената на ищците по реда на чл.38 от ЗАдв. безплатна правна помощ в производство пред първата инстанция, за горницата над 21 050 лева до 24 490 лева.