Решение № 1443 от 28.06.2019, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 1443 гр.Пловдив , 28 .

06 . 2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, в открито заседание на двадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, VI състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Ст.Костадинова, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1120 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.80 ал.3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

ФС ООД, гр.П. ул.****№

1, ет.3, ап.5, представлявано от управителя В.Х.П.с пълномощник адв.Т. обжалва Заповед № РД-19-7706-79/13.03.2019г. на Областен управител на област ***, издадена на основание чл.80 ал.1 ЗДС.

С административният акт е разпоредено изземване от дружеството-жалбоподател на имот – държавна собственост /описан в АДС № 1378 от 1993г., с предоставени права за управление на Министерството на земеделието – Регионална ветеринарно-медицинска служба – А.; КККР – собственик – Държавата чрез МЗГХ, БАБХ – ОДБХ, ***/, представляващ сграда с идентификатор ****, със застроена площ 232 кв.м., на един етаж, с предназначение – складова база, склад, изградена в имот с площ 15 дка с изградени в същия ветеринарна лечебница и обслужващи сгради, гр.А. ***.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения на процесуалните правила, вкл. липсват фактически и правни основания. Твърди се незаконосъобразност на административния акт с искане за отмяната му и присъждане на направените съдебни разноски. Заявено е, че в хода на административното производство оспорващото дружество е представило доказателства за правно основание за владеене на имота-предмет на изземване, след получено уведомление по реда на чл.26 АПК. Ведно с това изрично е поддържано пред административния орган, че ФСООД е носител на правото на собственост върху имота по силата на правна сделка, респект. изтекла придобивна давност. Посочено е, че АДС е оспорен изрично, както и твърдението, че имотът е държавна собственост. С тези съображения се счита, че е налице спор за материално право, в който случай областен управител няма право да издава заповед за изземване на имота поради липса на безспорност на правото на собственост на държавата. С арг. от чл.79 ал.3 ЗДС се поддържа, че административния орган не е компетентен да се произнася по този спор, както и административния съд в хода на съдебното производство, тъй като компетентен е само гражданския съд, пред който областен управител следва да отнесе спора /Решение № 12568/2011г. на ВАС, Трето О./. Твърди се и липса на доказателства за правото на собственост на държавата относно изземвания имот – АДС не поражда права и има констативен ефект, поради което при оспорването му, следва да бъде доказано правото на собственост въз основа на документи, които са основание за съставяне на АДС. АДС се отнася за земя и множество сгради, построени в него, но от описанието им не следва, че процесната е сред тях. Счита се за неправилно заключението на административния орган по отношение представен от дружеството договор за покупко-продажба : жалбоподателят се позовава на чл.48 ал.3 ЗДС, регламентиращ формата на сключване на договор за продажба на имот-частна държавна собственост /обикновена писмена форма/. В тази вр. е заявено, че към 29.10.1999г. процесният имот е бил частна държавна собственост и е предоставен за ползване в дейността на В.И.ЕООД – което дружество е собственост на държавата. Счита се, че на това дружество е предадено владението и ползването на процесния имот, тъй като според Удостоверение от 12.09.1994г. на ОС-*** по ф.д.№ 7519/1993г., от 28.07.1994г. в регистъра на търговските дружества е вписан клон на това дружество със седалище с./сега град/ ***. Поддържа се, че от партидата на търговското дружество в ТР се доказва, че към 1999г. същото е било собственост на държавата, а в по-късен момент след приватизация, е частна собственост. При условията на евентуалност се поддържа изтекла придобивна давност, която в случая е 5-годишна, тъй като спирането на давността по силата на §1 ЗИД ЗС – започва от 31.05.2006г. Според становище на СВп.-***, справката за липса на вписани разпоредителни сделки по партидата на процесния имот – не е пълна и достоверна. Ведно с посоченото е заявено, че искането на Директора на ОДБХ-*** не е мотивирано – в същото не е посочено дали ОДБХ-*** или предхождащите я структури са ползвали имота след 1993г. и по какъв начин. Предвид изложеното се твърди, че заповедта е издадена при неясна фактическа обстановка.

- Ответникът

Областен управител на област *** оспорва жалбата, представляван от юрисконсулт П..

В писмено становище при представяне на административната преписка се поддържа издаване на оспорената заповед в съответствие с чл.80 ЗДС и чл.59 ал.2 АПК.

Счита се, че твърденията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила не са конкретизирани и не са представени доказателства в тази насока.

Заявено е, че фактическите и правни основания за издаване на административния акт са подробно изложени в хронологичен ред. По отношение държавната собственост на имота, ответникът се позовава на чл.2 ЗДС и съставения АДС № 1378/23.06.1993г., като е изтъкнато, че въпреки нормата на чл.5 ал.3 ЗДС, съгл. чл.114 ал.1 и ал.2 ППЗДС : „Обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното.; Общините или другите лица, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите по чл. 113

- след влизането в сила на решението на съда.”. Посочено е, че имотът – предмет на изземване с оспорената заповед, фигурира в АДС № 1378/1993г., като описаните в АДС имоти са предоставени за оперативно управление на Министерство на земеделието, Регионална ветеринарно-медицинска служба – А.. След проверка на служители на ОДБХ-*** с оглед на място било установено, че една от находящите се в актувания поземлен имот - сграда с идентификатор **** и административен адрес – гр.А. ***, с предназначение – складова база, брой етажи 1, застроена площ 232 кв.м., се стопанисва от жалбоподателя, без наличен договор за наем с ОДБХ-*** или друго основание за правоползване, при което е прието, че имота неправомерно се намира във фактическа власт на Ф.С.ООД.

Според ответника, съдържанието на кореспонденцията между Директор на ОДБХ-*** и Ф.С.ООД, както и тази между Областен управител и Ф.С.ООД, не обуславя извод за право на ползване или друго ограничено вещно право върху имота от страна на жалбоподателя, както и не е представен годен титул за собственост. В тази вр. се поддържа наличие на основание за издаване на оспорената заповед, вкл. е изтъкната липса на образувано гражданско дело по общия исков ред за право на собственост върху имота и е налице искане от Директора на ОДБХ-*** за издаване на заповед по чл.80 ал.1 ЗДС. Преди ход по същество писмено е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

1. Жалбата против Заповед № РД-19-7706-79/13.03.2019г. на Областен управител на област ***, е с вх. номер от 04.04.2019г. Според данни от преписката, административният акт е връчен на 20.03.2019г. /л.36/, а жалбата е подадена на 03.04.2019г. с пощенски куриер /л.40/, при което оспорването е допустимо – в срок от адресат на неблагоприятен административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.

2. Обжалваната заповед е издадена от Областен управител на област с административен център *** – компетентен орган с правомощия, които произтичат пряко от закона съгл. чл.80 ал.1 ЗДС, в хипотеза на заместване. Заповедта е подписана със запетая от Зам.областен управител съгласно Заповед № РД-19-7706-77/11.03.2019г. Според цитираната заповед на Областен управител на област с административен център *** /л.90/, отсъстващият титуляр бива заместван от заместник областен управител П.М., с всички произтичащи от това права и задължения, съгласно действащото законодателство, с изключение правомощията, произтичащи от ЗДСл. – за периода от 11 март 2019г. до 15 март 2019г., включително, във вр. със служебни ангажименти и на основание чл.30 ал.2 от Закона за администрацията. Оспорената заповед е издадена в обхвата на периода от 11.03.2019г. до 15.03.2019г. вкл. – на 13.03.2019г., от лице, което изпълнява правомощията на замествания титуляр в посочения обем, като върши това от името на замествания орган /в този смисъл Т.Р. № 4/2004 г. на ОС на ВАС/. В хипотеза на заместване ответник е заместваният административен орган /за разлика от делегиране на правомощия – органът, на който са делегирани съответни правомощия/. Авторство не е оспорено, липсва спор относно факта на отсъствие.

2.1. Според обстоятелствената част на оспорения административен акт, имотът – предмет на изземване е частна държавна собственост и се владее без правно основание. В хода на административното производство е прието за установено, че сграда с идентификатор ****, със застроена площ 232 кв.м., на един етаж, с предназначение – складова база, склад, представлява част от сградния фонд в обхвата на АДС № 1378/23.06.1993г., за която сграда по отправено искане до жалбоподателя за представяне на доказателство за законово основание за владението й – такива не са представени. ОДБХ – *** представила Удостоверение от 17.12.2018г. за вписвания, отбелязвания и заличавания на лице, издадено от АВп., според което по отношение на Ф.С.ООД за периода от 01.01.1993г. до 14.12.2018г. – няма вписвания, отбелязвания и заличавания. С друго удостоверение на АВп. от същата дата е удостоверено, че за сградата с идентификатор **** на адрес – гр.А. ***, няма вписвания. Официалните документи са съобразени с доказателствената им сила спрямо представен от дружеството договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.1999г. между В. ЕООД, С. и Ф.С.ООД - без нотариална заверка. Договорът не е възприет за доказателство за собственост с арг. от нормата на чл.18 ЗЗД във вр. с доказателствената сила на АДС по см. на чл.114 ал.1

ППЗДС, както и §1 ЗИД ЗС относно давност за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост, която спира да тече до 31.12.2022г.

С разпоредителната част от заповедта е предоставен срок за доброволно изпълнение – 14 дн. от дата на връчване на акта, който е разумен за доброволно освобождаване на склада с цел – ограничаване на неблагоприятните последици от принудително предварително изпълнение.

2.2. Правно основание

: чл.80 ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, съгл. която норма - „Имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.”.

3. Документацията от преписката потвърждава посочените в обстоятелствената част на заповедта факти и обстоятелства. В хронологичен аспект : - Директорът на ОДБХ-*** отправил писмено уведомление до управителя на Ф.С.ООД /изх. номер от 18.10.2018г., л.71/ относно ползване на имот – държавна собственост, за който е посочено, че е включен в баланса на ОДБХ-*** и представлява земя с площ 15 дка и изградени в същия ветеринарна лечебница и обслужващи сгради, като имотът е предоставен за ползване на ОДБХ-*** и е държавна собственост съгл. АДС № 1378/23.06.1993г.

Отразено е обстоятелство, установено при оглед на място от 16.10.2018г. : една от сградите в имота се ползва от търговското дружество. Конкретната сграда е индивидуализирана с кадастрален идентификатор - № ****, с предназначение – складова база, брой етажи 1, застроена площ 232 кв.м. Поради липса на сключен наемен договор или друго валидно правно основание за ползване на сградата, е поискано в 7 дн.срок търговското дружество да уведоми ОДБХ-*** за основанието, съобразно което ползва сградата. За описаната сграда към писменото уведомление на ОДБХ-*** са приложени извлечения от кадастрално-административно информационната система по отношение ПИ с идентификатор ****, като е налице информация за заповед за одобрение на КК от 15.01.2018г. и данни за собственост – Държавата чрез МЗХГ – Българска агенция по безопасност на храните – Областна дирекция по безопасност на храните –***, Акт за държавна собственост № 1378/1993г. /л.73/, вкл. за ПИ с идентификатор *** – идентични данни за собственост, л.74. Предходни данни за посочения имот съдържа скица от 2011г., изд. от ОСЗ-А. /л.75/ - имот с номер 000123 е собственост на Държавен поземлен фонд – МЗГ, вид собственост – държавна, частна /с отразен документ – молба по чл.26 от Наредба № 49 /за КВС/, от 20.11.2006г./. В скица от 08.12.2006г.

Разпечатката съдържа 35 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd9ea228-2d59-4c59-9007-0a005972f4f5