Решение № 3 от 09.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Бургас, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Наказателно дело за възобновяване № 20232000600242 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане, изготвено саморъчно от осъденото лице М. А. М., за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 240/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол с изложени оплаквания за явна несправедливост и незаконосъобразност на наложеното му наказание, предвид множество процесуални нарушения.

Пред настоящия съд искането се поддържа назначен служебен защитник и осъдения. Служебният защитник развива съображения по оплакването съдебните актове на редовните съдебни инстанции да са постановени при допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с оценката на доказателствената съвкупност. Настоява в рамките на делото да са постановени актове – постановления на органите на досъдебното производство, присъди и решения на наказателен и административен състав, които макар и различни по своята правна природа, са с противоположно съдържание и резултат от производството. Твърди, че първоначално досъдебното производство е било прекратено с постановление на РП – Ямбол, поради липса на доказателства за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. На следващо място цитира приложено по делото решение по административно дело на Административен съд – Ямбол, с което е отменена наложена на искателя принудителна административна мярка. Подчертава първоначалното оправдаване на искателя с присъда по НОХД № 624/2021 г. по описа на Районен съд – Ямбол, а в последствие осъждането с друга 1 присъда на същия съд, потвърдена от Окръжен съд – Ямбол. Поддържа оплакване за допуснати нарушения на Наредба № 1/2017 г. за установяване употребата на алкохол и наркотични вещества при вземането на проби кръв и урина за изследване, което е опорочило възможността да се идентифицира лицето, от което те са взети. Твърди, че количеството урина е значително помалко от изискваното в разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредбата, което следва да бъде не по-малко от 20 мл. Не са спазени и изискванията за вида и качеството на съдовете за съхраняване и пренасяне на биологичен материал по чл.17 и чл.19, ал.2 от Наредбата. Малкото биологичен материал, неправилното му съхранение и транспортиране, е равнозначно на липса на урина за изследване, поради което резултатът от пробата урина следва да бъде изключен. Позовава се на направеното от вещото лице Стайкова при първоначалното разглеждане на делото от ЯРС описание на съдовете за съхраняване на пробите, а всички останали пояснения на вещите лица счита, че имат за цел оправдаване на допуснатите нарушения при вземане на пробите за изследване. Тези процесуални нарушения, според защитника, касаещи оценката на доказателствения материал, са довели до неправилно осъждане на М. по предявеното обвинение и налагането на наказание. Моли за постановяване на решение, с което да се възобнови производството по ВНОХД № 240/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, да се отменят съдебните актове на редовните съдебни инстанции в осъдителните им части и подсъдимият М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В личната си защита осъденото лице се присъединява към становището на служебния защитник, заявява, че има 6 деца и трудова книжка. Отрича да е извършил процесното деяние и поддържа искането за възобновяване.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и предлага същото да бъде оставено без уважение. Намира за неоснователно оплакването наложеното наказание да е несправедливо и незаконосъобразно. Присъдата на Ямболския районен съд, потвърдена с решение на Ямболския окръжен съд, счита за правилна и законосъобразна, включително в частта за наложените наказания. Съдът правилно е приел, че М. е извършил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343б, ал.3 от НК и му е наложил наказания, съобразно наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са налице и нарушения на Наредба № 1/19.07.2017 г., действала към момента на деянието, които да са с такъв характер, че да доведат до невъзможност да се установи, че управлението на МПС е било след употреба на наркотични вещества. Предлага искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.

В последната си дума осъденото лице отрича да употребява наркотични вещества и моли да бъде оправдан.

2

Апелативният съд провери доказателствата по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо. Заявените по същество оплаквания на осъденото лице се свеждат до явна несправедливост на наложеното наказание и допуснати съществени нарушения в процесуалната дейност на съдилищата по преценка и анализ на събраните доказателства - основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК.

Разгледано по съществото си, на посочените основания и в контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е неоснователно.

Съображенията за това са следните:

С присъда № 129 от 11.10.2022г., постановена по НОХД № 624/2021 г. по описа на Районен съд - Ямбол, М. А. М. е признат за невиновен в това, че на 26.10.2020 г. около 11:00 ч. в гр. Ямбол по ул. „Милин камък“, посока на движение от бул. „Крайречен“ към кръстовище с ул. „Търговска“ до бл. № 6 на ж.к. „Зорница“ да е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с рег. № * *** **А, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с протокол за съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с изх. № 704/01.02.2021 г. на Химикотоксикологична лаборатория при ВМА – София, поради което и на основание чл.304 от НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.

По протест на РП – Ямбол с решение № 15/17.02.2023 г., постановено по ВНОХД № 345/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, присъда № 129/11.10.2022 г. по НОХД № 624/2021 г. на Районен съд – Ямбол е отменена изцяло, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

След връщане на делото в Ямболския районен съд е образувано НОХД № 171/2023 г. по описа на същия съд, по което е постановена присъда № 111 от 10.07.2023 г., с която М. А. М. е признат за виновен в това, че на 26.10.2020 г. около 11:00 ч. в гр. Ямбол по ул. „Милин камък“, посока на движение от бул. „Крайречен“ към кръстовище с ул. „Търговска“ до бл. № 6 на ж.к.

„Зорница“ да е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с рег. № * *** **А, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с протокол за съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с изх. № 704/01.02.2021 г. на Химикотоксикологична лаборатория при ВМА – София, поради което и на основание чл.343б, ал.3 от НК вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да 3 изтърпи при първоначален общ режим и наказание „глоба“ в размер на 500 лв. На основание чл.343г от НК на М. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца, от което на основание чл.59, ал.4 от НК, е приспаднато времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 27.10.2020 г. Със същата присъда, на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение наложено на М. наказание три месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 1042/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, което да изтърпи отделно при първоначален общ режим. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Присъдата е била атакувана пред въззивната инстанция с жалба от подсъдимия, като с решение № 81 от 02.10.2023г., постановено по ВНОХД № 240/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, изцяло е потвърдена.

Настоящият съд намира за неоснователни доводите на искателя и защитника за основаване на присъдата и въззивното решение на негоден и превратно оценен доказателствен материал. Въпреки че в писменото искане не са посочени конкретни нарушения, заявените такива в съдебно заседание, доколкото са направени в срока по чл. 421, ал.3 от НПК, следва да бъдат разгледани.

Апелативният съд не установи опорочаване на принципите, заложени в нормите на чл.13, чл.14 от НПК и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК. По делото са събрани всички възможни доказателства, които допринасят за изясняване на обективната истина. Изготвените експертни заключения по назначените химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза и комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза, са дали ясни и обосновани отговори на всички поставени въпроси. Правилно решаващите съдилища са основали изводите си и на показанията на свид. Димитър Костов и свид.

Симеон Григоров, които са били подробно разпитани пред първата редовна инстанция. Показанията им са логични и последователни, кореспондират с писмените доказателства по делото и със заключенията на назначените експертизи и веществените доказателства.

Не намират опора, с оглед приобщените доказателства по делото, възраженията на осъденото лице за „процесуално-следствени грешки“, детайлизирани в с.з. като оплаквания за противоречиви актове на решаващите делото органи, както и неспазване на установения ред за установяване употребата на наркотични вещества, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

На първо място е неоснователно твърдението за постановени в рамките на настоящото производство актове на органите на досъдебното производство и съда с противоположно съдържание.

4

Коментираното от защитата постановление от 11.06.2020 г. на РП – Ямбол за прекратяване на досъдебно производство касае различен от настоящия случай, тъй като е водено за деяние по чл.343б, ал.3 от НК, извършено на 28.04.2020 г. /л.19 от НОХД № 624/2021 г. на ЯРС/.

Осъждането на лицето по настоящото дело е за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, извършено на 26.10.2020 г.

Няма основание да се търси противоречие и с решение № 28/17.02.2021 г. по адм. д. № 311/2020 г. по описа на Административен съд – Ямбол /л.17-18 от НОХД № 624/2021 г. на ЯРС/, тъй като предметът на това производство касае наложена принудителна административна мярка, докато в настоящото дело спрямо осъденото лице е било предявено наказателно обвинение за извършено престъпление от общ характер. Не е налице тъждество между предмета на двете дела, процесуалния ред за разглеждането им, вида и обема на събраните доказателства и правилата за тяхната оценка, респ. няма база на която да се търси противопоставимост на достигнатите правни изводи.

Позоваването от защитника на присъдата и мотивите към нея, постановена при първото разглеждане на делото пред районния съд, както и на гласните данни от разпита на вещите лица, дадени пред първия състав на съда, не следва да се обсъжда. Тази присъда е отменена с решение на въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, поради констатация на въззивния съдебен състав за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в противоречие между присъда и мотиви от една страна и от друга - вътрешно противоречие в мотивите.

Релевантни за настоящото извънредно производство са съдебните актове постановени от редовните съдебни инстанции при второто разглеждане на делото, а именно Присъда № 111 от 10.07.2023 г., постановена по НОХД № 171/2023 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с която М. А. М. е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, осъществено на 26.10.2020 г. в гр. Ямбол, която присъда е влязла в сила след потвърждаването й изцяло с Решение № 81 от 02.10.2023г., постановено по ВНОХД № 240/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол. Именно по отношение на тях следва да се проверят наведените оплаквания в искането за възобновяване за наличие на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК.