Решение № 3611 от 30.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3611 град Варна,30.07.2020год.

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ХVІ – ти състав в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №711 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове, намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 49 ал. 1 и ал.3 от СК.

Ищецът Д.Д.Ю., ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощник адв. Т.Н.Т., съдебен адрес:*** офис 301, претендира от съда да постанови решение с което да прекрати гражданския му брак със С.Н.Ю., ЕГН **********, адрес: ***, сключен на 08.02.1969 г. в гр. Варна с акт за граждански брак №** от 08.02.1969 г., поради настъпило в брачните отношения между страните, дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответницата.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск за развод, навеждайки следните фактически твърдения:

Със С.Н.Ю. сключват граждански брак пред длъжностно лице по гражданско състояние на 08.02.1969 г. в гр. Варна, за което е съставен акт за сключен гр.брак №0110А/ 08.

02. 1969 г.

През далечните 1964 - 1969 г. е студент в ТУ- Варна и в този интервал се запознава със С.. След последния му семестриален изпит на 08.02.1969 г. сключват граждански брак.

От Октомври 1969 г. чрез конкурс става асистент в ТУ -

Варна. На 10.02.1970 г. се ражда голямата им дъщеря М., на 25.05.1972 г. се ражда малката им дъщеря Д. Малката дъщеря се ражда с тежък порок на сърцето и това определя следващите 10 г. като много тежък период в неговия живот. Сърдечните кризи настъпват след 23ч. и той е принуден редовно да води Д. и С. до София - Трета градска болница с кола. Пътуват нощно време към София, а през деня се връщат към Варна. Много им помага при отглеждане на Д. майката на С. - баба Д.

Първото му голямо разочарование от ответницата е, когато тя безотговорно оставя Д. на 6 г. /болно дете/, а М. на 8 г. и без негово съгласие отива през 1978 г. да работи в Алжир, като строителен техник за 3 години. Тогава комуникациите и пътуванията са изключително трудни - т.е. той е принуден сам да поема отговорността за отглеждането и възпитанието на две малки момиченца, едното, от които тежко болно. Претекстът е, че ще събере пари за операция на Д., но операцията в Федерална Република Германия е платена по предложение на проф. Ч. от държавата. Характерно за следващите 10 г. от съвместния живот на страните е, че ищецът се увлича от научната и административната работа, а С. не се реализира професионално и това я прави нервна и инициира конфликти между тях. Отделно от това често се старае да избягва интимна близост с ищеца и търси друга стая за спане, под претекст, че иска да гледа телевизия през нощта. Негова утеха в тези трудни години е работата. Той работи упорито по свободна докторска работа, която защитава през 1980 г. и продължава да работи за внедряване на научните разработки в практиката и хабилитация.

На 01.02.1982 г. почива Десислава, което оставя тежка рана в сърцата им. През 1983 г. се хабилитира и от тогава започва неговата активна административна и обществена дейност:

1.Административни длъжности – Р. к. „Е. т." ТУ-В., р.к. „Т. н." Б. С. У. (БСУ), Д. на „Ф. по е."-В. и „Т. ф." – Б., А. д. на БСУ.

2.Обществена дейност - З.п. на НТС-В., член на УС на

СЕЕС София, член на УС на ФНТС София, председател на факултетна профсъюзна организация, секретар на университетска партийна организация, член на факултетни и академични съвети в ТУ В. и Б. С. У. Член на Н. на БСУ. П. п. е на Т.у.

В. и носител на златен медал на Ф. на н.-т. д. - София.

След конкурс през 1999 г. той става декан в БСУ и започва втората част на неговата професионална кариера, за което също заслуга има С.Ю., която отива да живее с ищеца в Бургас. От 2001 г. е избран за професор в БСУ. През неговия трудов стаж във Варна и

Бургас той е получавал винаги над максималния осигурителен фонд и семейството сериозни финансови затруднение не е изпитвало независимо, че С. през повечето години от съвместния им живот не е работила. От 01.04. 2019 г. е пенсионер, но независимо от това е действащ професор по 5 дисциплини за бакалаври и магистри в БСУ, член на ФС на Ц. по И. и Т. науки, член на А. с. на БСУ и член на Н. на БСУ.

Винаги е осигурявал на ответницата спокоен и дори разкошен живот. Редовно ходят на екскурзии основно в чужбина - Франция, Германия, Австрия, Испания, Македония, Гърция, Турция, Израел, Египет, о. Бали, Мексико и Куба, Малдивите.

С. е много ревнив човек, безпричинно подозира всяка една негова колежка. Няма да забрави един фрапиращ случай: На почивка са във Велинград, спа хотел „Велина" през 04.2013 г. Почиват след процедури на обяд и негова колежка звъни и пита в качеството му на Р-л катедра дали е удобно да покани катедрата на своя рожден ден. Със С. се познават и се разбира, че тя също е поканена. След разговора веднага С. му заявява, че явно дамата му е любовница и ако отиде на този рожден ден тя ще „отвори" очите на мъжа й.

Мисли, че говори прекалено емоционално и на другия ден я пита дали това, което казва е действителното и мнение и намерение. Тя е много твърда и той се обажда на колежката, че те няма да отидат.

Последната година, когато са заедно е 2014. През януари са на почивка в Мексико и Куба, през юни с автомобил са в Италия (Верона, Рим, Генуа, Венеция), през септември са на Малдивите, а през октомври са в Египет, Шерм ел Шейх. Като се връщат от Египет Сия му казва, че отива да живее във Варна и няма да се върне.

Той не вярва, но след като минават няколко месеца и години се оказва, че отношенията окончателно са приключили.

Повече от 5 години той е нямал никакви контакти с нея. Така и не разбра защо ответницата го напуска.

Като семейство са живели повече от двадесет години в семейното им жилище в **.

Бракът между страните е изпразнен от жизнено съдържание. Между тях липсват необходимите за семейния живот взаимност и разбирателство, съвместно съжителство, доверие и другарство. Не съществува реална възможност за възстановяване на нормална съпружеска връзка между тях.Ето защо ищецът претендира неговото прекратяване с развод, поради дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответницата депозира отговор на исковата молба и предявява насрещен иск, с който моли виновността за разстройството на брака да бъде обявена за ищеца, както и след развода да носи предбрачното си фамилно име – Д..

Заявява, че желае прекратяване на брака им поради настъпило дълбоко разстройство на брачните им отношения, което не може да бъде преодоляно.

Оспорва като неверни изложените твърдения за обстоятелствата, довели до фактическото отчуждение и прекратяване на контактите между тях. През целия период на брачното им съжителство, вкл. и след пенсионирането й е работела, полагала е грижи за децата и домакинството, подкрепяла е изцяло съпруга си в кариерното му развитие, което е на първо място за него, не го е злепоставяла по никакъв начин, обратно - до окончателната им фактическа раздяла, настъпила в края на лятото на 2014 г., търпи пренебрежителното му и надменно отношение към нея, близките му контакти с негови студентки и колежки, които той демонстрира по време на брачното им съжителство, а чрез продажбата на нейн наследствен имот му осигурява „разкошния живот и почивките'', които е изброил в обстоятелствената част на исковата молба.

Разстройството на брачните отношения се дължи изцяло на поведението на ищеца и излага своите твърдения за това:

Към момента на сключване на гражданския им брак е работила, а ищеца е студент в МЕИ - Варна. Още преди да се оженят, ответницата тегли заем от Спомагателната

Каса, за да довършат една стая в къщата на баща му, за да има къде да живеят след брака. По късно баща й, който е строител, построява за тях гараж в двора на къщата на неговия баща, който впоследствие съпругът й решава да прехвърли на своя племенник /син на брат му/, като я заплашва, че ако не подпишат необходимите документи ще се разведе с нея.

По време на бременността й с второто им дете /голямата им дъщеря е на около година и половина/ братът на съпруга й се развежда и по настояване на ищеца, неговият син (8 годишен тогава) в продължение на една година живее у тях. И до днес продължава да смята, че голямото й натоварване през този период - ходене на работа, малко дете, бременна с второ дете, грижи за детето на брата на съпруга й и за домакинството, са били причина малката им дъщеря да се роди със сериозен сърдечен проблем. След като приключва отпуска й по майчинство се връща на работа, но не за дълго. Детето й получава тежки сърдечни кризи и само тя може да я успокои.

Много често се налага да постъпват в болница и то за месец или по-дълго. Често пътуват и за прегледи до София - сама с детето, Д.Ю. отива с тях един път, след което катастрофира и отказва да пътува с колата.

Решението да замине да работи в Алжир е взето съвместно /тогава, а и през целия им брачен живот не е и помисляла да направи нещо, с което той не е съгласен/. Това решение вземат поради необходимостта да съберат средства за животоспасяваща сърдечна операция на малката им дъщеря, тъй като в България не се правят тези операции. Договорът й за работа в Алжир е три годишен, тя работи там две години и половина / на строителен обект в пустинята/ без прекъсване, за да може да ползва отпуските си преди изтичане на срока на договора и да се прибере по-рано в България. През този период ищецът и голямата им дъщеря са при нея един месец, неговият баща също е при нея един месец, а нейният баща и малката им дъщеря са при нея 6 месеца. През този период подготвя детето да положи изпити в Посолството на България, за да завърши учебната година и заедно тримата се прибират окончателно.

След завръщането им действително с личното съдействие на проф. А. Ч. са отпуснати средства за извършване на операцията на дъщеря им в Германия и те двете /тя и дъщеря им заминават/ за операция в Университетската болница в гр. Гьотинген. Пътува сама с детето, сменят две болници в Германия, търсят квартира за себе си /без тогава да говори добре немски/ за да бъде до дъщеря им. Четири дни след операцията дъщеря им почива и тя сама трябва да организира изпращането на тленните останки на детето им в България.

Още докато е бременна с първото дете, ищецът започва все по- късно да се прибира в къщи, непрекъснато натякваше, че трябва да прави кариера и изразяваше незадоволство да се занимава с „дребни битовизми".

Подчертава, че няма висше образование и като че ли изпитва срам заради това пред колегите си. Повод да мисли така им дава факта, че й забранява да изказва мнение в срещи с приятели, негови колеги или роднини. Заявява пред него желанието си да започне да следвам в МЕИ- Варна. Дава си сметка, че ще й бъде трудно с две деца, но очаква подкрепа от съпруга си. Той обаче категорично й заявява „да не очаква никаква помощ от него" и ответницата за пореден път се съобразява с мнението му.

В годините преди преместването им в Бургас - жилището им може да се сравни с хотел - съпругът й идва да се нахрани вечер, да се наспи и да си смени дрехите. Кара я да му се отчита писмено какво е купила, като най-напред записва колко лева й е дал, бележките от магазина и накрая колко лева са останали. Винаги изисква каквото се купува или поръчва да бъде на негово име - ремонти, дограми, соларна инсталация. Нито веднъж не се съгласява да излязат заедно и сами на разходка.

Води я на събирания с негови колеги, когато те са със съпругите си. Не крие неуважително си отношение към нея пред тях и пред близките й. Постоянно изтъква себе си, коментирайки колегите си. Има периоди, в които му казва, че това не е добре и „да смени темата", но той грубо, пред зет й е казвал да не го прекъсва, отправял е следните думи: "че като ти шибна един, ще видиш". До нея стигат слухове, че излиза със студентки, които той естествено отрича, докато един ден се прибира по-рано от работа и го заварва в жилището им в интимна поза с негова дипломантка. Тогава пред неговите и пред нейните родители иска да се разведат. Пред всички той обещава, че ще прекрати връзката си с нея, но след няколко дни й казва, че докато не мине защитата на дипломната й работа не може да я остави.