Определение № 7821 от 21.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7821 гр. София, 21.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100105715 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба с вх. № 56449 от 17.05.2024 г., подадена от П. Ж. П., съдържаща изявление за предявяване на иск срещу И. Б. - съдия в Административен съд-Хасково, II състав. Независимо, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК, доколкото представлява изписване на исканията на ищеца върху съдебен акт на посочената съдия – Определение №1845/30.04.2024г. по адм.д.№16/2024г., от тези изписвания могат да се изведат твърденията на П. Ж. П. за нанесени му вреди от съдията чрез постановяване на посоченото Определение. Видно е, че П. Ж. П. счита, че с постановеното определение съдия срещу И. Б. прегражда делото, за да прикрие ОПГ на ответниците по това дело, на лице били доказателства за престъпност и корупция поради това, че съдията е отхвърлила искането му за отвод, оставила е без движение подадена от него частна жалба и е обявила, че след представяне на доказателства за обстоятелствата по чл.227а, ал.2 АПК и чл.23, ал.3 от ЗПП ще се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ.

Това, което е съвсем ясно от исковата молба на П. Ж. П. е, че ответницата е съдия и именно в това си качество, при разглеждането на дело, страна по което е ищеца, му е нанесла вреди.

Настоящият състав намира производството срещу сочения ответник за недопустимо по следните съображения:

Независимо от начина по който е направено изложението на предявения иск, неговото основание и характера на отправеното искане са ясни до необходимата степен – предявява се иск с правно основание чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на лице за деяния, представляващи постановяване на определение при разглеждане на административно дело, т.е. при изпълнение на функциите си по осъществяване на служебни задължения като магистрат.

1

Съгласно чл. 132 от Конституцията на РБ При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Последното се установява с влязла в сила присъда, каквато не е постановена срещу ответника, за сочените в исковата молба негови служебни действия. Следователно, за да може да се търси отговорност за действие, извършено в рамките на служебната дейност, то същото следва да е извършено с намерение да се увреди страната и да представлява умишлено престъпление. В случаят липсват такИ. твърдения. Не се твърди ищеца да е увреден в следствие битови или лични отношения например, които функционалният имунитет не обхваща и в който случай би била приложима разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Доколкото ясно в исковата молба е посочено, че се търси гражданската отговорност на ответника за неспазване на законови разпоредби при постановяване на съдебно решение, то иска се явява недопустим.

Конституционната норма на член 132 , ал.1 урежда функционалния имунитет на магистратите и не противоречи на правото на ЕС. Тя изключва възможността за ангажиране на гражданската отговорност на магистрата при осъществяване на съдебна власт. Реализирането на неговата дисциплинарна отговорност се осъществява от други органи в друго производство – член 307 и сл. от ЗСВ. В случая е на лице абсолютна отрицателна предпоставка за надлежното упражняване на правото на пряк иск срещу магистрата за обезщетение за вреди, а именно наличието на функционален имунитет, както и непротиворечиво е прието в практиката на ВКС, изразена в следните определения : от 24.09.2009 г. по ч. гр. д. № 414 по описа за 2009 г. на Трето г. о, № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г. на Четвърто г.о., № 274 от 5.7.2016 г. по ч. гр. д. № 2647/2016 г. на Трето г.о., № 263 от 3.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3798/2016 г. на Първо г.о., № 501 от 16.11.2012 г. по ч. гр. д. № 455/2012 г. на Трето г. о ., № 668 от 2.12.2009 г. по ч. гр. д. № 634/2009 г., № 591 от 23.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4146/2015 г. на Четвърто г. о.

По изложените съображения искът по чл.45 ЗЗД срещу съдия И. Б., като недопустим на основание чл.132, ал.1 от КРБ, води до връщане на исковата молба на основание чл.130 ГПК.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК, вр. чл.132 КРБ и чл.14 ГПК, искова молба с вх. № 56449 от 17.05.2024 г., подадена от П. Ж. П., по която е образувано гр.д.

№5715/2024г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав.

2

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3