Решение № 8 от 07.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№8 гр. С., 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА в присъствието на прокурора С. Г. П. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600805 по описа за 2025 година С присъда № 18 от 28.05.2025 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. № 348/2024 г. по описа на същия съд, подсъдимият Д. Х. С., с ЕГН **********, роден на 07.04.2002 год. в гр.С., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи като оператор към „*******“, с адрес в гр.С., ж.к. „С.“, бл.12, вх.А, ет.5, ап.15, е признат за виновен в това, че на 14.10.2023 г., в село Д., община С., чрез удари с ръце в областта на лицето е причинил на Н. Х. В. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дъгата на дясната ябълчна кост и прилежащо на предната и задно-страничната стена на десния горночелюстен синус, приравнено на счупване на челюст, както и счупване на пода на дясната орбита, оток и кръвонасядане в дясната ябълчна кост, кръвотечение от носа, счупване на първи и втори горни десни зъби до нивото на венеца, подкожен емфизем, интраорбитално вдясно, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от 1

НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

С горепосочената присъда подсъдимият Д. Х. С. е осъден да заплати на гражданския ищец Н. Х. В. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от последния, неимуществени вреди от посоченото престъпно деяние, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.2023 год. до окончателното й изплащане, както и сумата 800 лева, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение на повереника.

Със същата присъда подсъдимият Д. Х. С. е осъден да заплати в полза на държавата – по сметка на С.ски РС, сумата от 400 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на граждански иск и сумата от 540 лева, представляваща направени съдебни разноски в първоинстанционното производство, както и по сметка на ОД МВР С. – сумата от 279,90 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от а. С. защитник на подсъдимия Д. С., с искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан. В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована, постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се и, че наложеното на подсъдимия наказание е неправилно определено, предвид личността му, добрите характеристични данни и младата му възраст. Оспорва се в жалбата на защитата и размера на така определеното обезщетение за морални вреди по предявения граждански иск, с твърдения за несъответствието му с тежестта, вида и характера на причинената на частния обвинител телесна повреда. Твърди се още, че при доказателствения анализ, първоинстанционният съд е тълкувал превратно показанията на свидетеля В. Д., които са вътрешно противоречиви и несъответни на останалите гласни доказателства, вкл. и на показанията на самия пострадал; че не били обсъдени дадените от свидетелите сведения, че автомобила, в който се е намирал пострадалият, е бил приближен от лица, облечени в различни дрехи от тези, които е носил подсъдимия; че на били обсъдени и данните от изготвения фиш за медицински преглед на 2 пострадалия, при който последния е заявил, че му е нанесен побой от непознато лице и не е разпознал извършителя на нападението. В обобщение се изтъква от защитникът, че атакуваната присъда се основава на предположения и съответно е постановена при липса на преки или косвени еднопосочни доказателства, относно авторството на деянието. По отношение на размера на наложеното на подсъдимия наказание, защитникът сочи, че неправилно при индивидуализацията му е взето предвид наличието на хулигански подбуди у подсъдимия, тъй като този признак е част от състава на престъплението.

Според защитникът, несправедливо е било постановено и наказанието да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия, доколкото по отношение на него са налице множество смекчаващи вината му обстоятелства - същия е съдействал в рамките на наказателното производство, неосъждан е, с добри характеристични данни и в младежка възраст. В тази връзка се поддържа алтернативно искане за намаляване размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимум, като изтърпяването на същото да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия Д. С. – адвокат Р. К., поддържа така подадената въззивна жалба и основните оплаквания, изложени в същата - за недоказаност на авторството на процесното деяние в лицето на подсъдимия. Моли атакуваната първоинстанционна присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му частно обвинение. Алтернативно се прави искане от защитата, въззивния съд да измени атакуваната присъда, като намали размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ и съответно отложи изпълнението му по реда на чл.66 ал.1 от НК.

В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, повереникът на частния обвинител и граждански ищец Н. В. – адвокат Р. К., моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди атакуваната първоинстанционна присъда, като правилна и законосъобразна. Пледира жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като излага доводи за неоснователност на направените в нея оплаквания. В тази насока повереникът възразява срещу доводите на защитата за едностранчивост и необективност, проявена от първият съд при доказателствения анализ на свидетелските показания; за липса на доказаност на авторството на деянието и механизма на 3 извършването му; за неправилна правна квалификация на деянието, като такова извършено по хулигански подбуди.

В проведеното от въззивния съд заседание, представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна.

Възразява се срещу оплакването на защитата за недоказаност на авторството на процесното деяние в лицето на подсъдимия, като се твърди, че същото не намира доказателствено основание. Твърди се от представителят на държавното обвинение и, че защитното възражение за необоснованост на присъдата, също не намира опора, доколкото липсват нарушения в доказателствената дейност на първостепенния съд. Прокурорът от СОП моли въззивната инстанция да счете за неоснователен и доводът на защитника за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, доколкото последното е съобразено с тежестта на деянието и личността на дееца.

В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият Д. Х. С. твърди, че не е извършил престъплението и моли да бъде оправдан.

С. окръжен съд, след като обсъди изложените в жалбата на подсъдимия съображения, както и доводите на страните, във връзка с данните по делото, и след като сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда по реда на чл.314 от НПК, намира следното:

Въз основа на събраните в първоинстанционното съдебно следствие доказателства - гласни, писмени и експертни заключения, първостепенният съд е направил определени фактически констатации, които изцяло се възприемат и от настоящата инстанция. След съвкупната преценка на събраните и проверени в първоинстанционното съдебно следствие доказателствени материали, този състав на въззивният съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната, относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

През 2023 г. частният обвинител /и свидетел/ Н. Х. В. живеел в гр. С., ул.

„*******“ № 93. Същият бил в приятелски отношения със свидетеля В. Д. от същия град

На датата 14.10.2023 г., около 22.00 часа, свидетелят В. Д. помолил свидетеля Н. В. да го закара в с.Д., община С., за да види бившата си 4 приятелка - свидетелката Я. А.. Свидетелят Н. В. се съгласил и с ползвания и управляван от него лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******, потеглили към селото. Пристигайки в населеното място, двамата обиколили с автомобила и спрели в центъра на селото. Там те забелязали, че сред събралите се младежи на това място, е и бившата приятелка на свидетеля Д. свидетелката Я. А.. Частният обвинител Н. В. седял на шофьорското място в автомобила, а свидетелят В. Д. - на предната дясна седалка. В близост до мястото, където бил паркиран лекият автомобил, се били събрали на групички множество младежи, сред които били подсъдимият Д. С. и свидетелите Г. Г., А. Г., Д. Р., Я. А. и Л. З.. Частният обвинител познавал само визуално подсъдимия С..

Подсъдимият С. забелязал паркирания автомобил и намиращите се в него двама младежи, доближил се до колата, отворил предната лява врата на шофьора и без никаква причина, нанесъл няколко удара с юмруци в лицето на свидетеля Н. В., като му отправил и думите: „На полицай ли се правиш“. След това издърпал свидетеля В. извън автомобила и му нанесъл още удари с юмрук в областта на лицето. В резултат на нанесените удари, пострадалият изпитал силна болка в зъбите и в областта на горната челюст, били му счупени до нивото на венеца коронките на два зъба - първи и втори горни в дясно, а от устата и носа му потекла кръв. След като нанесъл и последния удар, подсъдимият избягал.

Веднага след побоя, частният обвинител Н. В. бил транспортиран от свидетеля В. Д. до Филиал за спешна медицинска помощ - гр. С., където му бил извършен медицински преглед. В резултат на същият, при пострадалия били установени следните увреждания: контузия на главата; счупване на дясна ябълчна кост; съмнение за счупване на горната челюст вдясно; кръвотечение от носа; счупване на короните до нивото на венеца на първи и втори зъби вдясно.

На 15.10.2023 г. частният обвинител бил приет за лечение в УМБАЛСМ „******“ ЕАД - град С., където бил подложен на оперативно и медикаментозно лечение.

В хода на образуваното досъдебно производство, била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на пострадалия Н. В./л. 75-79, том I от ДП/. От заключението на същата се установява, че при пострадалия са 5 констатирани следните травматични увреждания: - счупване на дъгата на дясната ябълчна кост и прилежащо счупване на предната и задно-страничната стена на десния горночелюстен синус, приравнено на счупване на челюст; счупване на пода на дясната орбита; - оток и кръвонасядане в дясната ябълчна област; - кръвотечение от носа; - счупване на пломби на първи и втори горни десни зъби до нивото на венеца; - подкожен емфизем, интраорбитално вдясно.

Според вещото лице, така установените травматични увреждания при В. са в резултат от удари с твърди тъпи предмети в областта на лицето, нанесени с голяма кинетична енергия, като могат да бъдат получени от удари с ръце и крака, по време и начин, отразен в свидетелските показания по делото.

Посочено е и от експертът, че счупването на дъгата на дясната ябълчна кост, наложило хирургична интервенция и репозиция на същата, както и прилежащото счупване на стените на десния горночелюстен синус, по своята медикобиологична характеристика представляват счупване на челюст, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето за срок по-голям от 30 дни.

Останалите констатирани при пострадалия травматични увреждания, са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съгласно заключението на назначената и приета от първостепенният съд допълнителна съдебно-медицинската експертиза /л.108 от делото/, констатираното при пострадалия В. счупване на първи и втори горни десни зъби, е причинило на същия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, без това да е довело до затруднение на дъвченето и говоренето. Този извод, вещото лице е обосновало с наличните по делото данни, че тези зъби на пострадалия са били лекувани от стоматолог преди инцидента /изграждани с щифт, полимер и коронка/, поради което те вече са били изгубили естествените си функции.