Решение № 387 от 13.04.2023, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

13.04.2023 гoд.

Номер 387

2023 година град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Бургаският административен съд на четвърти април 2023 година в открито заседание в следния състав:

Административен съдия: Чавдар Димитров

Секретар: И.Л.

Като разгледа докладваното от съдия

Димитров Административно дело № 174 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Я.Й.И., подадена срещу Решение изх. № 1054-02-113#3 19.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас. Жалбоподателят оспорва Решението, потвърждаващо Разпореждане № 21132-02-3999#12 от 25.11.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1 и ал.2 КСО, вр. чл.9а, ал.2 КСО поради липса на изискуемия осигурителен стаж от 36 години трета категория труд. Настоява, че неправилно не й е зачетен като стаж от трета категория трудът, положен през различни периоди от време между 01.07.1975г. до 01.05.1986г., през който е работила като администратор за Слънчев бряг АД. Позовава се на наводнение, което твърди да е унищожило част от архивите на предприятието, като с това обстоятелство обяснява разминаването в стажа й, отразен в трудовата книжка и в издаденото удостоверение, образец УП-3. Явява се лично в съдебното заседание и поддържа жалбата си.

Ответникът,

Директор на ТП на НОИ – Бургас, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Добавя, че не са събрани доказателства работникът да е упражнявала трудова дейност при работодателя Слънчев бряг АД извън посочените периоди в издаденото удостоверение образец УП-3, като в тази връзка счита, че трудовата книжка на жалбоподателя не следва да се зачита като официален свидетелстващ документ предвид констатираните в о.с.з. зачерквания и преправяния.

Отделно от горното становище изразява мнение за това, че соченото от осигурителя Слънчев бряг АД наводнение, свързано с погиване на част от осигурителната информация касае период, следващ издаването на споменатия образец УП – 3, според смисъла на представения по делото от страна на жалбоподателя отговор. При така изложеното иска жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производството е започнало по подадено Заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-02-3999/21.12.2021 г. в ТП на НОИ – Бургас от Я.И. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с изричното посочване, че не желае да получава пенсия от други държави, в които се е осигурявала, а именно Австрия и Германия.

Към Заявлението са приложени трудова книжка № 22471977 г., 2бр. таблици за осигурителни периоди в Германия и 1 бр. за осигурителен период в Австрия.

По делото е приложен Опис на осигурителен стаж (л. 12-16), съгласно който заявителят има 30 години 04 месеца осигурителен стаж, общо с превръщане на установения стаж от втора категория в размер на 1г., 3м. и 15д. в трета категория и признаване на периодите на ползване на отпуск по майчинство, както и на удостоверените осигурителни периоди от чужбина.

Установените от представената трудова книжка осигурителни периоди са били възприети изцяло от органа, ведно с удостоверения осигурителен стаж от чужбина и не са предмет на правния спор. Изключение прави осигурителния период при осигурителя Слънчев бряг АД, в качеството му на правоприемник на осигурителните архиви на Туристически комплекс „Балкантурист“ Слънчев бряг АД.

По повод на констатирани одебелявания и зачерквания в трудовата книжка на жалбоподателя Ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас, чрез експерти по осигуряването изискал служебно удостоверение обр. УП-3. Такова било представено на 09.11.2022г. като със същото не било потвърдено присъствие на жалбоподателя в разчетно платежните ведомости на осигурителя за следните периоди 01.07.1975г.-01.09.1976г.; 20.01.1977г. – 07.02.1977г.; 20.10.1977г. – 22.03.1978.; 06.04.1978г.-01.05.1978г.; 19.05.1978г.-01.06.1978г. и м. януари 1985г. В същият документ е посочено това, че липсват открити документи в архива на дружеството за м. юни 1978г. Отразено е било и това, че периодът от 12.01.1977г. до 01.09.1980г. е включен в стажа като отпуск и болничен за раждане и отглеждане на деца.

При така събраните доказателства с Разпореждане № 2113 -02 – 39992#12 от 25.11.2022г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Бургас (л. 71) е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Я.Й.И.

Отразено е в Разпореждането, че заявителят е роден на ***г. и към датата на Заявлението има навършена възраст от 63 години 11 месеца и 20 дни, съответно придобит осигурителен стаж от първа категория от 00 години 00 месеца и 00 дни; втора категория от 01 години 03 месеца и 15 дни и трета категория от 26 години 01 месеца и 21 дни, превърнат към трета категория, ведно с признат стаж от чужбина – 30 години 04 месеца и 00 дни. В Разпореждането са изложени съответните правни хипотези за получаване на пенсия по чл.68, съответно ал.1, ал.2 и ал.3 КСО. Отразено е, че не са налице и предпоставките по нито една от алинеите на чл.68 КСО. поради липса на изискуемия по ал.1 и ал.2 осигурителен стаж, както и поради липсата на изискуемата по ал.3 възраст. Отразено е обстоятелството, че макар лицето да е достигнало възрастта по чл.68, ал.1 и ал.2 КСО същото не се е възползвало от възможността предвидена в разпоредбата на чл.9а, ал.2 КСО, да закупи 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл.68, ал.1 КСО, поради което такъв стаж не е и зачетен в разпореждането.

Срещу

Разпореждането за отказ на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Бургас с вх. № 1054-02-113/19.12.2022 г. (л. 73) Я.И. е подала жалба по административен ред, с която обжалва Разпореждането, като настоява, че счита че отговаря на изискванията за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Иска отмяна на Разпореждането, като му бъде признат целият осигурителен стаж и му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Директорът на ТП на НОИ – Бургас е разгледал жалбата. Изредил е конкретно периодите, за които е признат осигурителен стаж от втора, респ от трета категория, съответно предприятията, в които е бил положен трудът, като е приел общо зачетения осигурителен стаж в Разпореждането по места, периоди и категория труд.

Отбелязал е, че спорен е единствено осигурителният стаж, положен в Слънчев бряг АД, като е зачел стажът отразен в удостоверението образец УП-3 и е изложил аргументи за това.

Счел е, че при наличните по пенсионната преписка доказателства жалбоподателят не отговаря на условията на чл.68, ал.1, 2 от КСО, при които кандидатства за пенсия, съответно правилно е отказано отпускането й, а понеже не отговаря и на условията на останалите разпоредби на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е счел, че правилно изцяло й е отказано отпускане на такава пенсия.

При горните съображения е оставил жалбата без уважение с Решение № 1054-02-113##/19.01.2023г. (л.6 - 8), получено от жалбоподателя на 24.01.23г. (л.9). Жалбата против него е входирана при ответния орган на 27.01.23г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.118, ал.2 от КСО, подадена е от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.

Предмет на жалбата пред съда е оспорването от страна на жалбоподателя на извода на ответника, че положеният при осигурителя Слънчев бряг АД стаж следва да бъде зачетен в размера, удостоверен в представеното от страна на осигурителя Удостоверение образец УП-3, вместо този, посочен в самата и трудова книжка.

По същество жалбата е неоснователна, като съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, спор няма, но все пак съдът следва да отчете следното:

Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б."а" от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, с което решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Оспореното Решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Бургас. С оглед на това оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и обжалваното пред Директора на ТП на НОИ – Бургас Разпореждане.

Решението е издадено в едномесечния законов срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа формално всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му, като мотивите са обосновани със събраните доказателства в приложената административна преписка. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО.

По отношение приложението на материалния закон настоящият състав също намира, че той е приложен правилно, при следните съображения.

Съгласно чл. 68, ал. 1 КСО /в редакцията в сила от 01.01.2016 г. / право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива от мъжете при навършване на възраст 63 години и 10 месеца и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца, като от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. Съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с ал. 1 КСО от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Към датата на подаване на заявлението за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – 21.12.2021г., Я.И. е следвало да има навършени 61г. и 08 м. и придобит осигурителен стаж 36г. В случая, обаче, според възприетите от органа доказателства към дата 21.12.2021 г. И. притежава изискуемата от закона възраст, но не разполага с необходимия осигурителен стаж от 36 г.

Разпоредбата на чл.9а. ал.4, вр. ал.2 КСО предвижда хипотеза, в която при невъзможност за придобиване право на пенсия по реда на чл.68, ал.12 и ал.2 КСО, осигуреният е в състояние да заплати дължими осигурителни вноски за до пет години в размер дължим за годината на заявлението.

Съгласно чл.68, ал.3 КСО "в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст". За да бъде придобито право на пенсия на основание чл. 68, ал. 3 КСО заявителят следва да има навършена възраст от 66 г. и 08 м. и придобит действителен осигурителен стаж 15 години. Към дата 21.12.2021 г. Я.И. има навършена възраст 63 г., 11 м. и 10 дни, което я възпрепятства да получи пенсия по този ред.