Решение № 145 от 24.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Пловдив, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20245000500132 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№265757/13.12.2023г. от И. М.

М. от с.В.Л., чрез пълномощника си адв. Р. против Решение №260034/30.11.2023 по гр.дело №2228/2020г. на Окръжен съд-Пловдив. В жалбата, уточнена с молба вх.№2693/27.03.2024г., се посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е незаконосъобразно и неправилно в частта му, в която е отхвърлен предявения от ищеца М. главен иск за признаване на установено, че ищецът е изключителен собственик на придобитите по време на брака имоти в с. В.Л. и Р.Г.. Поддържа се, че съдът е следвало да уважи така предявения иск и да не се произнася по предявения с исковата молба евентуален иск - за определяне на по-голям дял от общото имущество.

Евентуално, ако се приеме, че главният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното първоинстанционно решение, жалбоподателят поддържа, че същото е незаконосъобразно и неправилно в частта, в която предявения по делото при условията на евентуалност иск за определяне на 1 основание чл. 29 ал.3 СК на ищеца М. по-голям дял от общото имущество, състоящо се от поземлен имот в с.В.Л. и поземлен имот Р.Г., придобито по време на брака му с ответницата е отхвърлен за размера над 75 % от общото имущество, до пълния предявен с исковата молба размер от 99,5 %.

Въз основа на гореизложеното, е формулиран петитум да се постанови решение, с което да се отмени изцяло Решение № 260034 от 30.11.2023 г., постановено по гр. дело №2228 по описа за 2020 г. на Пловдивски окръжен съд, като вместо това бъде постановено друго, с което да се уважи изцяло предявеният от ищеца главен иск по чл. 23, ал. 3 от Семейния кодекс за признаване на установено, че той е изключителен собственик на придобитите по време на брака му с ответницата имоти в с. В.Л. и Р.Г., както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото за двете инстанции.

Евентуално, в случай, че бъде потвърдено Решение № 260034 от 30.11.2023 г., постановено по гр. дело №2228 по описа за 2020 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му, в която е отхвърлен предявеният главен иск по чл. 23, ал. 3 от Семейния кодекс, ищецът моли да се отмени първоинстанционното решение, в частта му, с която предявения по делото иск за определяне на ищеца, на основание чл. 29 ал.3 СК, на по-голям дял от общото имущество, състоящо се от поземлен имот в с.В.Л. и поземлен имот Р.Г., придобито по време на брака му с ответницата, е отхвърлен за размера над 75 % от общото имущество, до пълния предявен размер от 99,5 %, като бъде уважен този иск изцяло, както и да присъдени на ищеца направените разноски по делото за двете инстанции.

В законния срок, от ответницата М. С. Я. е подаден отговор на въззивната жалба с вх.№260415/30.01.2024г., допълнен с молба с вх.№3454/22.04.2024г., с който се оспорва жалбата на ищеца като неоснователна, за което са изложени конкретни съображения. В молбата-допълнение към отговора, се изразява становище, че уточняваща молба на ищеца (с вх.№2693/27.03.2024г.) е недопустима, тъй като с нея е разширен първоначалният предмет на обжалване, след изтичане на срока за обжалване на първоинстанционното решение. Счита се, че с първоначалната въззивна жалба ищецът е обжалвал първоинстанционното решение само относно отхвърлянето на главния му иск, поради което и възможността му да иска отмяна на решението и относно частичното отхвърлянето на евентуалния иск е преклудирана.

Постъпила е и въззивна жалба с вх.№265783/15.12.2024г. от ответницата М.

2

С. Я., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която предявения от И. М. евентуално съединен иск за определяне на основание чл.

29 ал.З СК на ищеца на по-голям дял от общото имущество, състоящо се от поземлен имот в с.В.Л. и поземлен имот Р.Г., придобито по време на брака му с ответницата, е уважен до размера от 75 % от общото имущество.

В жалбата се поддържа, че в обжалваната му част, решението е необосновано, тъй като мотивите на съда противоречат на установените по делото факти и същевременно приемат за верни твърдения на ищеца, които не са доказани по делото. Вследствие на това, съдът направил погрешни фактически заключения и спрямо тях приложил неправилно материалния закон. Освен това, първоинстанционният съд допуснал и съществени съдопроизводствените нарушения, водещи както до неправилност, така и до недопустимост на първоинстанционното решение. По така направените възражения са наведени конкретни и подробни съображения.

Формулиран е петитум настоящата инстанция да обезсили като недопустимо или да отмени като неправилно в обжалваната част Решение 26034/30 11.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по гражданско дело № 2228 по описа на съда за 2020 г.

В законния срок, от ищеца е подаден отговор по жалбата, с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат конкретни съображения. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърдения и възражения на страните, в аспекта на чл.269 ГПК и в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Ищецът И. М. М. е предявил главен положителен установителен иск с правна квалификация по чл.23, ал.1 от Семейния кодекс (СК) с предмет признаване за установено по отношения на ответницата М. С. Я., че ищецът се явява изключителен собственик на придобитите по време на брака му с ответницата имоти в с. В.Л. и Р.Г., а именно:

1.Поземлен имот с пл.№***, кв. 57, представляващ част от УПИ 1 — училище, по регулационния план на с. В.Л., Община К., с площ от 9,500 (девет 3 хиляди и петстотин) кв.м. и находящите се в него двуетажна сграда със застроена площ от 830кв.м. и тоалетна със застроена площ от 21 кв.м, при граници на имота: от север — улица с осова точка №***, от изток - улица с осова точка №*** - осова точка №***, от югоизток — река, от запад — улица с осова точка №*** - осова точка №***.

2. Поземлен имот, находящ се в Р.Г. — самостоятелна и независима делима част на земеделски имот, с площ на тази част от 542.62кв.м., заедно с намиращата се в него жилищна сграда с приземен етаж с площ от 49.95кв.м., с всички намиращи се върху него постройки, съставните части и приложенията от земеделския имот с номер от кадастралната таблица 604, с обща площ съгласно титула за право на собственост 2940кв.м., който се намира в местността П. от земеделско стопанство „К.“ на едноименната местна общност, от общински район О., община П., регионална единица (област) К.. Целият земеделски имот е с граници: на север — селскостопански път, на юг — морски бряг, на земеделски имот №***, на запад - общоползван земеделски имот №***, като гореописаната самостоятелна част от тази нива с площ от 542.62кв.м. е с граници: на север — селскостопански път, на юг — делима част на същия парцел /сегмент №***/, а отвън него — с плажна ивица, на изток - с делима част на същата нива, на запад — с делима част на земеделски парцел с №***, собственост на И.С., поради трансформация на лично имущество на ищеца при придобИ.ето им.

Твърди се, че цената и на двата имота била заплатена по банков път по сметка на продавачите от лична банкова сметка на ищеца с парични средства, които не са съпружеска имуществена общност. Поддържа се, че съгласно действия Семеен кодекс, паричните средства по влоговете са лична собственост на лицето, на чието име са открити, с оглед на което при придобИ.ето на имотите е налице трансформация на лично имущество

По отношение на имота в с. В.Л., ищецът твърди, че е придобил същия чрез участие в търг с тайно наддаване няколко месеца след сключването на брака му с ответницата, като със заповед № 1531 от 27.10.2014г на Кмета на Община К., бил определен за купувач по търга на въпросния имот за сумата от 257 300 лв.

По отношение на имотът в Г., ищецът твърди, че владее същия още от 1996г.

4 и че го е придобил на 30.03.2017г., на основание Протокол от извънсъдебно решение на мировия съдия на Р. №47 /2017, именован и като протокол за продажба №** от 30.03.2017г на мировото съдилище в С., вписан на 02.05.2017г в том 1000 на книгите за вписвания на имотния регистър на П. пореден №**. На стр. 4 на съдебното решение, явяващо се титулът за собственост на имота, било записано, че имотът е закупен от ищеца за сумата от 20 000 евро. Цената за придобИ.ето била толкова ниска поради упражняваното от ищеца владение върху същия от 1996г. насам.

По отношение произхода на средствата, платени за покупката на двата имота, ищецът твърди, че те произтичат основно от продажба на други негови имоти, придобити преди сключване на брака му с ответницата, а именно – продажба на УПИ в гр.С. през 2014г., от които е получил сумата 250 000 евро и продажба на жилищен имот (апартамент) в гр.С. през 2016г. на стойност 75 000 евро.

В тази връзка, се уточнява, че на 14.02.2014г, ищецът И. М. М. и тогавашната му съпруга П.Т.М., като продавачи, са прехвърлили чрез покупкопродажба на търговско дружество „Г.И.“ с ЕИК ********** следния недвижим имот - поземлен имот пл.№****, парцел - 13, площ по док. 1539.000 кв. м., неурегулиран поземлен имот /площ по док. 1992 кв.м./;

Кадастрален лист: ***; Стара имотна партида: ******, обл. С.-С., общ. С., гр.С., ул. О.. Въпросният имот бил закупен от ищеца на 07.12.2005г от „А.“ (бивша „П.ф.ю.“, с ЕИК: ********). Имотът бил продаден на 14.02.2014г. за общо 500 000 евро, като продажната цена била разделена между ищеца и тогавашната му съпруга на две равни части. След това, ищецът е изтеглил на части от банковата си сметка получения от продажбата дял. С тези пари и с додаване на лични спестявания бил закупен имотът в с. В.Л..

Уточнява се също, че на 06.11.2015г., ищецът и бившата му съпруга П.Т.М. продали на търговско дружество „Ф.И.“ с ЕИК ********* следните свои недвижими имоти:

- Самостоятелен обект в сграда, пл.№****, площ по док. - 140.410 кв.м., ж.к.

Г.г., с идентификатор ******************, обл. С., общ. С., гр.С. ул. Б.С., №*, ет.*, ап.**;

- Самостоятелен обект в сграда, пл.№****, парцел 7, площ по док. -15.370 кв.м, ж.к. Г.г., Гараж 11, с идентификатор ****************.

5

Твърди се, че тези два имота са придобити от ищеца и тогавашната му съпруга П. М.а през 2009г чрез построяване до протокол 14 („Акт 14“) на жилищна сграда. Половината от сумата от продажбата на тези имоти сума била получена от ищеца и с част от нея той закупил описания в исковата молба недвижим имот в Р.Г. за сумата от 20 000 евро.

Наред с главния иск по чл.23, ал.1 от СК, ищецът е предявил съединен с него при условията на евентуалност, ако се отхвърли главният, конститутивен иск с правна квалификация по чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество, изчерпващо се с горепосочените 2 имота, останало след прекратяване на семейна имуществена общност с развода му с ответницата, в размер на 99.5% за ищеца, спрямо 0,05 % за ответницата, тъй като приносът му в придобИ.ето му значително надхвърлял приноса на другия съпруг ответницата М. С. Я..

В тази връзка се твърди, че от 2000г., ищецът изпълнява длъжността изпълнителен директор на ТД„Б.М.”АД, чиято дейност е свързана с производство на мебели. Посочва, че ответницата по време на брака им не е работила, макар формално да била зачислена на работа към управляваното от ищеца (и негова собственост) дружество, като единствено били заплащани социалните и здравните й осигуровки. Посочва се, че страните нямат деца от брака, поради което ответницата не е полагала грижи за издръжка на семейството. Също така, тя не помагала и в домакинството, благодарение на осигурения от ищеца висок стандарт на живот, като по време на брака й с ищеца, била държана настрани от домакинската работа (почистване, пране, гладене, готвене от време на време и само за удоволствие или при поводи).